Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
369
резултата от
255
текста с която и да е от думите за : '
Обикновената математика
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Наред с
обикновената
емпирична механика, която събира само фактите, съществува още една рационална механика, която извежда като необходими априористичните закони от вътрешната природа на основните принципи на механиката.
Наред с обикновената емпирична механика, която събира само фактите, съществува още една рационална механика, която извежда като необходими априористичните закони от вътрешната природа на основните принципи на механиката.
Както първата се отнася към последната, така се отнася теорията на Дарвин, Хекел и т.н. към рационалната органическа наука на Гьоте. Тази страна на неговата теория не беше още от самото начало ясна на Гьоте. Обаче по-късно той изказва вече съвсем решително това. Когато на 21 януари 1832 година пише на Хайнрих вилхелм Фердинанд Вакенродер: "продължавайте с всичко, което ви интересува и ме запознайте с него то се свързва някъде с моите съзерцания", с това той иска да каже, че е открил основните принципи на науката на организмите, от които трябва да бъде изведе но всичко останало.
към текста >>
2.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Математика
свежда свойствата на сложните числови и пространствени форми както и техните взаимни отношения до свойства и отношения на по-простите числови и пространствени форми.
Той задоволява своите философски нужди от индийската мистика и поради това не замърсява механическият възглед за природата както други с всякакви странични философски представи. Природоучението, което той има предвид, е, така да се каже, химически чистия възглед за природата на съвремието. Аз намирам, че Лампа е изпуснал напълно изпредвид една от главните характерни черти на математиката. Наистина всяка математическа формула хвърля един "жив мост" до елементарните явления, които са служили като изходна точка на изследванията. Обаче тези елементарни явления са от същото естество както неелементарните, от които е изграден мостът.
Математика свежда свойствата на сложните числови и пространствени форми както и техните взаимни отношения до свойства и отношения на по-простите числови и пространствени форми.
Същото върши и механикът в своята област. Той привежда сложни процеси на движение в действие на сили към прости, лесно обозрими движения и действия на сили. При това той си служи със законите на математиката, доколкото движенията и проявите на силите могат да бъдат изразени чрез пространствени форми и числа. В една математическа формула, която изразява един механически закон, отделните членове не изразяват вече чисто математически форми, а сили и движения. Отношенията, в които стоят тези членове, не са определени чрез една чисто математическа закономерност, а чрез свойства на силите и движенията.
към текста >>
днес физиката е станала вече приложна
математика
и механика и останалите области на естествената наука са на път да станат същото.
днес физиката е станала вече приложна математика и механика и останалите области на естествената наука са на път да станат същото.
към текста >>
3.
07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Обикновената
опитност е само половината действителност.
Писмата на Гьоте и на Шилер от началото на 1798 година се занимават с това. Те наричат този метод рационален емпиризъм, защото той прави като съдържание на науката нещо друго освен обективни процеси; обаче тези обективни процеси са свързани от една тъкан от понятия /закони/, която нашият дух открива в тях. Сетивните процеси в една връзка, която може да бъде схваната само от мисленето, това е рационалния емпиризъм. Ако съпоставим гореспоменатите писма от Гьотевата статия: "Опитът като посредник между субект и обект”, тогава и горната теория ще видим логичното последствие от това. Следователно в неорганичната природа напълно се потвърждава общото отношение, което ние установихме между опитност и наука.
Обикновената опитност е само половината действителност.
към текста >>
4.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Ако не искат да признаят това, нека бъде така: тогава аз ще огранича моето положение в чистата
математика
, чието понятие включва вече в себе си, че то съдържа в себе си не емпирическо, а само чисто познание...............".
Обаче приведените от нас по-горе предпоставки се оказват именно научни предразсъдъци. Във второто въведение към "Критика на чистия разум" се казва: "Вярно е, опитът ни учи, че нещо е създадено така или иначе, но не ни показва, че то би могло да бъде и друго", и: "Опитът никога не дава на вашето съждение истинна или строга всеобщност, а само допусната и относителна /чрез индукция/".; "Прологомени" § 1 намираме: "Отначало, що се касае за източниците на метафизическото познание, още в самото понятие за него е заложено, че то не може да бъде емпирическо. Принципите на такова познание /тук се отнасят не само основните изложения, но и неговите основни понятия/ не могат да се получат от опита, тъй като то трябва да бъде не само физическо, но и метафизическо, т.е. познание намиращо се извън опита". Най-после в "Критика на чистия разум"/1/ Кант казва: "Преди всичко трябва да отбележим, че собствено математическите съждения са винаги съждения............, а не емпирични, защото те носят в самите себе си необходимостта, която не може да се добие чрез опита.
Ако не искат да признаят това, нека бъде така: тогава аз ще огранича моето положение в чистата математика, чието понятие включва вече в себе си, че то съдържа в себе си не емпирическо, а само чисто познание...............".
Можем да отворим "Критиката на чистия разум" на кое да е място, навсякъде ще намерим че всички изследвания в това съчинение се водят с предпоставката за тези догматически положения. Коен/1/ и Щадлер/2//*2 Кантовата теория на опитността, стр. 90 и сл./ се опитват да докажат, че Кант е изяснил априорната природа на математическите и чисто естествено-научните положения. Обаче всичко, което се опитаха да направи критиката, може да бъде сведено до следното: тъй като математиката и чистото естествознание са априорни науки, то формата на всеки опит трябва да се основава в самия обект. И така, емпирически даденото остава само като материал на усещането.
към текста >>
Относно обстоятелството, че Кант поставя априорната значимост на чистата
математика
и естествознанието и качеството на предпоставки начело на своите разсъждения.
Относно обстоятелството, че Кант поставя априорната значимост на чистата математика и естествознанието и качеството на предпоставки начело на своите разсъждения.
към текста >>
5.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
От есента на 1879 той започва да изучава
математика
и химия във Виена.
От есента на 1879 той започва да изучава математика и химия във Виена.
Наред с това посещава лекциите на Карл Юлиус Шрьоер върху немската литература и курса по „практическа философия" на силно повлияния от Аристотел Франц Брентано.
към текста >>
Ето защо трябваше да се занимавам сериозно с
математика
и естествени науки.
Скоро Рудолф Щайнер попада всред онова силово поле, където се кръстосват естествените науки и философията: „Аз усещах в себе си задължението да търся истината по пътя на философията.
Ето защо трябваше да се занимавам сериозно с математика и естествени науки.
Бях убеден: до тези дисциплини аз изобщо не бих могъл да стигна, ако не съм в състояние да интерпретирам техните резултати от философска гледна точка." (Събр. Съч. №28, 59 стр.)
към текста >>
6.
10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА
GA_4 Философия на свободата
Тъкмо това богатство, тази вътрешна пълнота на изживяването е причина съответствието на живота в мисленето за
обикновената
душевна нагласа да изглежда мъртво, абстрактно.
Трудността да се обхване същността на мисленето чрез наблюдение се крие в това, че тази същност твърде лесно се изплъзва на съзерцаващата душа, щом тя понечи да я насочи в руслото на своето внимание. На разположение й остава само мъртвата абстракция, тленните останки на живото мислене. При взиране само в тази абстракция човек лесно ще изпита подтик да навлезе в „изпълнената с живот" стихия на мистиката на чувството или пък на философията на волята. Странно ще му се струва, ако някой държи да обхване същността на действителността „чисто мисловно". Но който съумее наистина да се добере до животи в мисленето, той установява, че витаенето само в чувства или съзерцаването на волевия елемент изобщо не могат да се сравняват с вътрешното богатство и с опиращия се на себе си, но същевременно раздвижен в себе си опит в рамките на този живот, камо ли да бъдат поставяни над тях.
Тъкмо това богатство, тази вътрешна пълнота на изживяването е причина съответствието на живота в мисленето за обикновената душевна нагласа да изглежда мъртво, абстрактно.
Едва ли някоя друга душевна дейност на човека подлежи толкова лесно на недооценяване, както мисленето. Желаенето и чувстването сгряват човешката душа дори при изживяване на първичното им състояние като спомен. Изживявано като спомен, мисленето извънредно лесно остава студено и сякаш изсушава душевния живот. Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна реалност, която топло се потапя във всемирните явления. Това потапяне става с една протичаща в самата мисловна дейност сила, която е сила на любовта в духовно отношение.
към текста >>
7.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Бихме могли да си представим някакво историческо описание, което не притежава и капка от
обикновената
емпирична истина и въпреки това да претендира в най-висша степен за обективност.“ („История“, § 6) Майстор на такова историческо описание би бил този, който търси навсякъде в историческите личности и събития това, което е скрито зад простата фактология.
Солидността и мощта на оригинала не могат да се изразят от сферично нежния и слаб струнен звук. Докато оригиналният тон буди дела, неволи, ужас, струнният звук ни приспива и ни превръща в изнежени наслаждаващи се; сякаш е направен аранжимент на героична симфония за две флейти, предназначен за употреба на сънуващи пушачи на опиум.“ („История“, § 6) Миналото може истински да разбере само този, който живее здраво в настоящето, който има силни инстинкти, чрез които може да открие и разгадае инстинктите на предците си. Такъв човек се интересува от фактическото по-малко, отколкото от това, което може да се разгадае от фактите.
„Бихме могли да си представим някакво историческо описание, което не притежава и капка от обикновената емпирична истина и въпреки това да претендира в най-висша степен за обективност.“ („История“, § 6) Майстор на такова историческо описание би бил този, който търси навсякъде в историческите личности и събития това, което е скрито зад простата фактология.
Затова обаче той трябва да води един силен личностен живот, защото човек може да наблюдава непосредствено инстинкти и импулси само в своята личност. „Само от най-висшата сила на настоящето можете да тълкувате миналото: само с най-огромно усилие на вашата най-благородна самобитност ще разгадаете това, което е достойно за знаене и опазване, което е велико. Подобно чрез подобно! Иначе миналото ви принизява.“
към текста >>
8.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Обучение във Виенското висше техническо училище:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
9.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Те търсеха навсякъде мисловното съдържание на нещата, както
математика
го търси в областта на измеримото и броимото.
Така изказано това е неправилно, както е неправилно всяко едностранчиво нещо; обаче то съблазнява мнозина, както се получава често само с едностранчивост. Истината в това отношение е тази, че по-голяма част от хората не са в състояние да обхванат чисто мисловното също и там, където не става въпрос за измерване и броене. Обаче който не може това за по-висшите области на живота и на знанието, той прилича в това отношение на едно дете, което не е научило още да брои освен прибавяйки едно зърно грах към друго Мислителят, който е казал, че в една област на знанието има толкова действителна наука, колкото математиката има в нея, не е обгърнал с поглед пълната истина на въпроса. Трябва да изискваме: всичко друго, което не може да се измерва и брои, трябва да бъде идейно третирано точно така, както формите на числата и пространството. И за това изискване схоластиците държаха сметка по един съвършен начин.
Те търсеха навсякъде мисловното съдържание на нещата, както математика го търси в областта на измеримото и броимото.
към текста >>
10.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Астрономията, например, е
математика
, приложена към небесните тела.
Подобна роля в природата играят и геометричните фигури.
Астрономията, например, е математика, приложена към небесните тела.
Това, което било важно за мисълта на питагорейците, бил фактът, че ние изучаваме законите на числата за себе си само чрез нашите духовни изследвания, и че въпреки това, когато после погледнем навън в природата, виждаме как нещата следват законите, които сме установили за себе си в нашата душа. Човек съставя за себе си понятието за една елипса, той установява законите на елипсата И небесните тела се движат в смисъла на законите, които той е установил. (Естествено, тук не става дума за астрономическите възгледи на питагорейците. Това, което може да се каже за тези възгледи е валидно и за Коперниковите възгледи във връзка с разглежданите тук отношения.)
към текста >>
11.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Цялата
математика
се състои само от такива мисли.
Следователно, мисълта за сходството се появява в мен, без то да съществува в сетивната действителност. Тази мисъл ми помага да стигна до едно съждение, както споменът ми помага за постигането на едно съждение, на едно познание. Както при едно дърво аз си спомням за дърветата, така и при две неща, когато ги разглеждам в определено отношение, аз идвам до мисълта за сходство. Следователно, в мен се появяват като спомени такива мисли, които не са били придобити от сетивната действителност. Всички познания, които не са извлечени от тази действителност, се основават на такива мисли.
Цялата математика се състои само от такива мисли.
Ще бъде лош геометрик този, който може да доведе в математически отношения само това, което той може да види с очи и да докосне с ръце. Следователно, ние имаме мисли, които не произхождат от преходната природа, но се раждат от Духа. Именно тези мисли носят в себе си признака на вечната истина. Вечно ще бъде това, което математиката учи, даже ако утре цялата сграда на света би се разрушила и бъде построена нова. За една друга световна сграда биха могли да важат такива условия, щото съвременните математически истини да бъдат неприложими, въпреки това в себе си те биха останали верни.
към текста >>
12.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
Към това призвание принадлежи и "науката" за тези сфери, както и преподаването на науката за
обикновената
действителност принадлежи към професията на обикновения учител.
За да бъдеш "учител" в едни такива висши сфери на битието, не е достатъчно да си отворил висшето сетиво у един човек.
Към това призвание принадлежи и "науката" за тези сфери, както и преподаването на науката за обикновената действителност принадлежи към професията на обикновения учител.
Тъй както един човек не е учен поради това, че притежава добре развити сетива, така също той не е "мъдрец" поради това, че е добил висшето зрение. И понеже всяка истина, била тя "нисша" или "висша" не е нищо друго, освен една от страните на човешката същност, човекът, невеж по отношение на низшите познания ще остане невеж и по отношение на по-висшите познания.
към текста >>
13.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Те имат право, само по отношение на
обикновената
мисъл, тази, която е валидна единствено от гледна точка на прагматизма.
Много предразсъдъци се противопоставят на възгледа, който съм възприел тук относно мисленето. Някои хора са склонни да принизяват мисленето и да поставят по-високо "вътрешния чувствен живот, усещането". Често чуваме: Не чрез "студеното мислене", а чрез топлината на чувството, чрез непосредствената сила на усещанията, човек ще се издигне до висшите познания. Хората, които говорят така, се страхуват да не притъпят чувствата си чрез една ясна мисъл.
Те имат право, само по отношение на обикновената мисъл, тази, която е валидна единствено от гледна точка на прагматизма.
Но при мисленето, което отвежда до висшите области на съществуванието, не е така. Няма такова чувство и такъв ентусиазма, които могат да се сравнят с топлината, красотата и възвишеността, които събуждат в нас чистите, кристално ясни мисли, отнасящи се до висшите светове. Най-висшите чувства не са тези, които възникват от "само себе си", а онези, които придобиваме от енергийната мисловна работа.
към текста >>
Ясновидецът, който притежава органа за "съзерцание" на душата, вижда Разсъдъчната Душа като едно особено същество в сравнение с
обикновената
Сетивна Душа.
Тук те не са свързани със самостоятелни мисли, а с импулси, които произлизат от непосредствените изживявания. Същото до известна степен и с недоразвития човек. Следователно, Сетивната Душа се различава от по-развития висш елемент на душата, който кара мисленето, ще наречем разсъдъчна душа. Тя може да се назове още "сърдечна душа" или "сърце". Разсъдъчната Душа пронизва Сетивната Душа.
Ясновидецът, който притежава органа за "съзерцание" на душата, вижда Разсъдъчната Душа като едно особено същество в сравнение с обикновената Сетивна Душа.
към текста >>
Най-
обикновената
мисъл съдържа вече интуицията, защото тя не може да се пипне с ръка, нито да се види с око: Нейното откровение трябва да се долови от духа чрез Азът.
"Духът-Себе" в едно откровение на духовния свят вътре в "Азът", както от друга страна, сетивното усещане е откровение на физическия свят също в "Аза". В това, което е червено, зелено, светло, тъмно, твърдо, меко, топло, студено, се познават откровенията на физическия свят. Духовният свят ни се разкрива в това, което е истина и добро. В същия смисъл, в който откровенията на физическия свят наричаме усещания, откровението на Духа ще наречем интуиция.
Най-обикновената мисъл съдържа вече интуицията, защото тя не може да се пипне с ръка, нито да се види с око: Нейното откровение трябва да се долови от духа чрез Азът.
Когато един примитивен и един развит човек разглеждат едно растение, в Азът на първия оживява нещо съвсем различно, от това, което оживява в Азът на втория. Усещанията на двамата са предизвикани от един и същи предмет. Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия. Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие. Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек.
към текста >>
14.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Правя тук тази забележка, защото в областта на Духовната Наука е необходимо да имаме върху някои неща по-точни идеи отколкото в обикновения живот и даже отколкото в областта на
обикновената
наука.
Не, представата, която имам сега, е една проява, която отминава с това "сега". Ако аз имам някакъв спомен, в мен се извършва един процес, като последствие от нещо, което е станало извън настоящата представа в отношението между мен и външния свят. Представите, които се появяват чрез спомена са нови, а не запазените стари представи. Споменът се състои в една възможност да си представим отново един предмет, а не в съживяването на старата представа. Това, което се появява отново в паметта, не е старата представа.
Правя тук тази забележка, защото в областта на Духовната Наука е необходимо да имаме върху някои неща по-точни идеи отколкото в обикновения живот и даже отколкото в областта на обикновената наука.
към текста >>
15.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
За тази цел
обикновената
памет не е достатъчна.
Второто "питие", което се предлага на Посветения, е "питието на спомена". С негова помощ той постига онази способност, която му позволява непрекъснато да се докосва до по-висшите духовни тайни.
За тази цел обикновената памет не е достатъчна.
Човек трябва да стане едно цяло с висшите истини. Съвсем не е достатъчно той да знае за тях; по най-естествен начин те трябва да станат неизбежна съставна част от живота му, каквито са например храната и водата за обикновения човек. Те трябва да се превърнат в цел на обучението, в навик. Върху тях не трябва да се разсъждава в обикновения смисъл на думата; те следва да изразяват себе си чрез самия човек и да протичат в него, подобно на жизнените процеси в неговия организъм. Така в духовен смисъл, Посветеният все повече се приближава до това, което природата е направила от него във физическия смисъл.
към текста >>
16.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
А визионерите и медиумите имат своите изживявания благодарение на обстоятелството, че в съответните моменти душата е сравнително по-слабо свързана с тялото, отколкото в
обикновената
сетивна и волева дейност.
Будният и съзнателен живот на човека не протича изцяло в тялото, а до голяма степен на границата между тялото и външния физически свят; сетивните възприятия са едновременно като един вид "вмъкване" на външни процеси в човешкото тяло и като един вид "излъчването" им извън тялото; а дори и чрез волята, която се свежда до една намеса на човека във външния свят всеки от нас се превръща в част от външните космически процеси. А тъкмо в душевните си изживявания протичащи на границата между тялото и света, човек е до голяма степен зависим от своя физически организъм; обаче в тези изживявания се вмъква чисто мисловната активност и според степента, в която тя прониква в тях, сетивните възприятия и волята на човека стават независими от тялото. Когато човек изпада в пристъпи на визионерство и когато влиза в ролята на медиум, той е напълно зависим от своето тяло. Така от душевния си живот той изключва онази част, която го прави независим от физическото тяло. По този начин проявите и продуктивно- творческата сила на душата се превръщат в последици от органичния живот на тялото.
А визионерите и медиумите имат своите изживявания благодарение на обстоятелството, че в съответните моменти душата е сравнително по-слабо свързана с тялото, отколкото в обикновената сетивна и волева дейност.
Изживяването на свръхсетивния свят, както е описано в тази книга, изисква определено душевно развитие, което е противоположно на това, което става при визионера и медиума. Постепенно душата става все по-независима от тялото, респективно от онази свързаност с него, в чиито условия се осъществява нормалното функциониране на сетивата и волята. Душата постига онази независимост, която позволява изживяването на чистата мисъл да обхване все по-големи сфери от душевния живот.
към текста >>
17.
ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР
GA_11 Из Хрониката Акаша
Чрез
обикновената
история човек може да се запознае само с една малка част от това, което човечеството е преживяло в миналите времена.
Чрез обикновената история човек може да се запознае само с една малка част от това, което човечеството е преживяло в миналите времена.
Историческите документи хвърлят светлина само върху няколко хилядолетия. А също и това, което науката за старите култури, палеонтологията, археологията и геологията могат да ни научат, е съвсем ограничено. И към тази ограниченост се прибавя също и несигурността на всичко, което е изградено върху външни свидетелства. Нека само помислим, как се изменя картината на нещо, намиращо се недалеч назад в миналото, или картината на един народ, когато са намерени нови исторически документи. Нека само сравним описанията, които различни историци дават върху едно и също нещо и ние скоро ще видим, на каква несигурна почва се стои в това отношение.
към текста >>
18.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
При по-висшето развитие на човека
обикновената
връзка на мозъчните клетки действително се премахва.
Подобно нещо действително ще се случи в хода на развитието и с човека. То даже е станало по определен начин при ясновидците вече в настоящето. Фактът, че съзнанието на днешния човек работи във физическия свят, почива на това, че неговите физически частици – мозъчните и нервни клетки – стоят в съвършено определена връзка едни с други. Това, което бе изнесено в “Как се постигат познания за висшите светове? ” трябва да бъде посочено също и тук.
При по-висшето развитие на човека обикновената връзка на мозъчните клетки действително се премахва.
Тогава те са свързани “по-хлабаво”, така че мозъкът на ясновидеца може да бъде сравнен в определено отношение с един мравуняк, макар и анатомично разкъсването на мозъчните клетки (молекули) да не може да се докаже. Отделните молекули на мравуняка – именно самите мравки – са били здраво свързани помежду си в едно далечно минало, както молекулите на човешкия мозък. Тогава отговарящото на тях съзнание е било във физическия свят, както днес човешкото съзнание. И когато в бъдеще човешкото съзнание ще се движи в “по-висши” светове, тогава връзката на сетивните части във физическия свят ще бъде толкова разхлабена, както тази между днешните отделни мравки. Това, което някога ще се изпълни за всички хора, се изпълнява още днес с мозъка на ясновидеца, само че никакъв инструмент на сетивния свят не е достатъчно развит, за да докаже изпреварващото развитие на такъв ясновидец, при който става това разхлабване.
към текста >>
19.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Една от целите на Тайната Наука е да включи напредъка от това саморазвитие в онези области, които се простират над
обикновената
природа.
Защото тези познания никога не могат да ни отведат до нещо друго, освен до едно изживяване на това, което няма нищо общо с човешката душа. Душевният свят на човека се проявява не в това, което той опознава от природата, а в самия процес на познанието. Душата изживява себе си тъкмо в своята ангажираност спрямо природата. Това, което в този случай душата постига за се бе си като едно оживотворяващо въздействие, е нещо съвсем различно от самото знание за природата. То е, с други думи, саморазвитието, осъществено чрез акта на природознанието.
Една от целите на Тайната Наука е да включи напредъка от това саморазвитие в онези области, които се простират над обикновената природа.
Последователят на Тайната Наука не само не подценява стойността на естествената наука, а се стреми към още по-пълното и признаване, каквото не може да си позволи дори самият естествоизпитател. Той добре знае, че без строгия начин на мислене, характерен за естествената наука, не може да съществува никаква друга научна дисциплина. Но той знае също, че когато тази яснота и строгост са постигнати чрез истинско проникване в духа на естественонаучното мислене, тогава те могат да бъдат съхранени чрез силата на душата и приложени в други области.
към текста >>
20.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
До неотдавна в
обикновената
наука съществуваха и други възгледи.
С описанието на това „етерно" или „жизнено тяло" ние стигаме до точката, където ще срещнем и възраженията на съвременното мислене. Развитието на човешкия Дух е стигнало до там, че да се говори днес за съществуването на подобна част от човешкото същество, се смята за нещо ненаучно. Материалистическият начин на мислене не вижда в живия организъм нищо друго освен една сплав от физически вещества и сили, каквато се намира също и в неживия свят, в минерала. Счита се само, че в живите организми тази сплав е много по-комплицирана, отколкото в неорганичния свят.
До неотдавна в обикновената наука съществуваха и други възгледи.
Ако човек проследи някой от сериозните учени през първата половина на 19 век, ще установи, как тогава дори „истинските естественици" са предполагали, че в живото тяло съществува нещо различно в сравнение с неживия минерал. Говорело се за „жизнена сила". Разбира се, тогавашните учени не са си представяли тази „жизнена сила" както това, което по-горе нарекохме „жизнено тяло". Обаче в тази пред става все пак има предчувствие, че съществува нещо подобно. Те си представяли „жизнената сила" приблизително така, сякаш към живото тяло се прибавят физическите вещества и сили по същия начин, както магнитната сила на магнита прониква в обикновеното желязо.
към текста >>
Отличителната черта на съзнанието обаче е не тази, че едно същество реагира спрямо някакво външно действие, а че дадено същество може да изживее в себе си нещо, което идва като един нов елемент, допълващ
обикновената
реакция.
Растенията са в състояние на непрекъснат сън. Който не разсъждава върху тези неща, лесно може да изпадне в заблуждението да приписва някакъв вид съзнание и на растенията, каквото със съответните разлики животните и хората имат в будно състояние. Това обаче може да се случи само тогава, когато си изграждаме една съвсем неточна представа за съзнанието. Всеки може да възрази, че когато упражним външно дразнение върху растението, то извършва определени движения, както и животното. В научния свят се говори за чувствителност на някои растения, които например свиват листата си, ако върху тях се упражнят определени външни въздействия.
Отличителната черта на съзнанието обаче е не тази, че едно същество реагира спрямо някакво външно действие, а че дадено същество може да изживее в себе си нещо, което идва като един нов елемент, допълващ обикновената реакция.
В противен случай би могло да се говори за съзнание и тогава, когато едно парче желязо се разширява под въздействието на топлината. Съзнание може да има само тогава, когато например топлината причинява болка.
към текста >>
21.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Но постепенно човек добива свръхсетивен поглед също и върху
обикновената
си житейска и социална дейност.
Във връзка с обучението за свръхсетивно познание, за което става дума тук, важно е да се избегнат евентуални недоразумения. Едно от тях може да възникне, ако някой сметне, че обучението има за цел да направи от човека някакво друго същество, и то във всеки миг от неговия живот. Обаче тук нещата не опират до това, да се дадат общи предписания за живота, а да се опишат определени душевни процеси, които ако човек култивира в себе си му дават възможност да наблюдава свръхсетивния свят. Духовното обучение няма никакво непосредствено влияние върху онази част от социалната дейност на човека, която остава извън въпросното наблюдение на свръхсетивния свят.
Но постепенно човек добива свръхсетивен поглед също и върху обикновената си житейска и социална дейност.
При това свръхсетивното наблюдение е така отделено от обикновената житейска дейност, както състоянието на будност е отделено от съня. Едното ни най-малко не смущава другото. Ако например някой би искал да вмъкне свръхсетивните впечатления в делничния ред на живота, той би приличал на един болен човек, чийто сън постепенно е прекъсван от мъчително и вредно пробуждане. Напредналият може да се пренася в съзнанието на свръхсетивно наблюдение по своя собствена воля. Духовното обучение е само косвено свързано с определени предписания за живот дотолкова, доколкото без етично поведение в живота, погледът в свръхсетивния свят е невъзможен или вреден.
към текста >>
При това свръхсетивното наблюдение е така отделено от
обикновената
житейска дейност, както състоянието на будност е отделено от съня.
Във връзка с обучението за свръхсетивно познание, за което става дума тук, важно е да се избегнат евентуални недоразумения. Едно от тях може да възникне, ако някой сметне, че обучението има за цел да направи от човека някакво друго същество, и то във всеки миг от неговия живот. Обаче тук нещата не опират до това, да се дадат общи предписания за живота, а да се опишат определени душевни процеси, които ако човек култивира в себе си му дават възможност да наблюдава свръхсетивния свят. Духовното обучение няма никакво непосредствено влияние върху онази част от социалната дейност на човека, която остава извън въпросното наблюдение на свръхсетивния свят. Но постепенно човек добива свръхсетивен поглед също и върху обикновената си житейска и социална дейност.
При това свръхсетивното наблюдение е така отделено от обикновената житейска дейност, както състоянието на будност е отделено от съня.
Едното ни най-малко не смущава другото. Ако например някой би искал да вмъкне свръхсетивните впечатления в делничния ред на живота, той би приличал на един болен човек, чийто сън постепенно е прекъсван от мъчително и вредно пробуждане. Напредналият може да се пренася в съзнанието на свръхсетивно наблюдение по своя собствена воля. Духовното обучение е само косвено свързано с определени предписания за живот дотолкова, доколкото без етично поведение в живота, погледът в свръхсетивния свят е невъзможен или вреден. Ето защо определени неща, които отварят свръхсетивния поглед на човека, в същото време са и средства за облагородяване на поведението в живота.
към текста >>
По този начин душата изживява себе си в своята вътрешна и независима същност, докато в
обикновената
дневна будност когато поради по-слабото разгръщане на своите сили тя осъзнава себе си само с помощта на тялото тя не изживява себе си, а само долавя образа, като един вид огледално отражение на това, което тялото (всъщност неговите процеси) загатва пред нея.
Медитацията е като един сън, който спрямо дневното съзнание представлява по-висша будност. Работата е там, че концентрирайки се върху съответната представа или образ, душата е принудена да извлича много по-могъщи сили от собствените си дълбини, отколкото и са нужни в обикновения живот и при обикновеното познание. Така нейната вътрешна подвижност нараства неимоверно. Тя се освобождава от тялото, както се освобождава от него по време на сън; само че тя не потъва в характерното за съня безсъзнание, а се издига в един свят, който по-рано не е изживявала. Макар че от една страна, що се отнася до освобождаването и от тялото, нейното състояние може да се сравни със съня, то все пак е такова, че в сравнение с обикновеното дневно съзнание може да се означи като повишена будност.
По този начин душата изживява себе си в своята вътрешна и независима същност, докато в обикновената дневна будност когато поради по-слабото разгръщане на своите сили тя осъзнава себе си само с помощта на тялото тя не изживява себе си, а само долавя образа, като един вид огледално отражение на това, което тялото (всъщност неговите процеси) загатва пред нея.
към текста >>
22.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Обучение във Виенското висше техническо училище:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
23.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Не може да се учи
математика
от днес за утре, защото трябва да се започне от определено място и да се напредва по-нататък.
Те можеха да се явят на ясновиждащите хора само в своите етерни тела. Така именно те слизаха от духовния свят към Земята и се намесваха в ръководството на нейните следатлантски епохи.Тези Същества имаха забележителното качество имат го и днес че нямат нужда от мислене; бихме могли да допълним, че те просто не са способни да мислят така, както мисли човекът. А как мисли той? Малко или много той винаги тръгва от определена изходна точка и си казва: „Да, аз проумях, разбрах това или онова"и от тази точка той се стреми да разбере и други неща. Ако не беше такъв пътят на човешкото мислене, то училището не би било толкова трудно за някои хора.
Не може да се учи математика от днес за утре, защото трябва да се започне от определено място и да се напредва по-нататък.
към текста >>
И тогава всичко, което той съобщавал на околните, действувало върху тях завладяващо, така че тези, които слушали, знаели: сега вече пред нас говори не
обикновената
човешка мъдрост, сега Боговете, свръхсетивните Същества, са тези, които действуват в човешката култура.
През такива моменти те трябвало да се събират заедно по седем на брой, защо онова, което всеки от тях поотделно усещал в себе си, можело да се прояви само като в една обща хармония от седем тона едва в съчетание с останалите шестима, така че всеки според особеностите на своя инструмент и на своето развитие можел да вижда едно или друго. И от съзвучието на това, което виждал всеки един от тях, възниква звучащата от ония древни времена прамъдрост, ако наистина можем да разчетем правилно древните окултни източници. Тези източници не са откровения на Ведите колкото и да им се възхищаваме днес защото свещените Учители на Индия са разпространявали своите знания в много по-ранна епоха от тази, в която са създадени Ведите. И само твърде слаб отзвук от тях е преминал в тези велики творения. Но когато всеки един от тези мъже заставал пред някои от свръхчовешките предшественици на човечеството, когато отправял своя ясновиждащ поглед и своя пречистен, „ясночуващ" слух към висшите светове, тогава от очите му заблестявала светлина като слънце.
И тогава всичко, което той съобщавал на околните, действувало върху тях завладяващо, така че тези, които слушали, знаели: сега вече пред нас говори не обикновената човешка мъдрост, сега Боговете, свръхсетивните Същества, са тези, които действуват в човешката култура.
към текста >>
За тях
обикновената
история не знае нищо.
Това ръководство беше подготвено от духовете, които тогава стояха зад външните исторически събития и още столетия по-рано извършиха подготовката за езотеричното обучение,станало възможно в условията на настъпващата 1250 година. Ако не искаме да злоупотребяваме с понятието "модерен езотеризъм", то може да ни послужи тъкмо за да определим духовната дейност на тези високо развити личности.
За тях обикновената история не знае нищо.
Но техните дела присъствуват в цялата култура,която се разгърна на Запад от 13 век насам.
към текста >>
24.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Възможно е някой да притежава развита вкусова фантазия и само при
обикновената
представа за чаша лимонада, да получи усещането, че действително поглъща напитката.
Трябва да е напълно ясно: в тази област не могат да се правят точни разлики между фантазии и илюзии от една страна и истинските наблюдения извън тялото от друга иначе, освен както това става в областта на външните сетивни възприятия.
Възможно е някой да притежава развита вкусова фантазия и само при обикновената представа за чаша лимонада, да получи усещането, че действително поглъща напитката.
Обаче разликата между едното и другото се налага от самите дадености на реалния свят. Същото важи и за изживяванията, които човек има вън от тялото. За да стигнем до напълно достоверни представи в тази област, необходимо е следното: да се вживеем в нея по нормален и здрав начин, да развием истинска наблюдателна способност относно всички аспекти на изживяването и да сме в състояние да ги коригираме и допълваме.
към текста >>
25.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Че човекът може да има
математика
, това доказва, че той може да има истина.
Някои явления в развитието на светогледите в миналите времена действат по-нататък в мисленето на Кант и са се оформят в него като загадъчни въпроси, които определят характера на неговия светоглед. Кой то чувства характерната особености на Кант в неговите съчинения, които имат най-голямо значение за неговия светоглед, на него веднага му се показва като една от тези особености високото ценене от страна на Кант на математическия начин на мислене. Това, което се познава по начина, както математиката познава, то носи в себе си сигурността на една истинност, така чувства Кант.
Че човекът може да има математика, това доказва, че той може да има истина.
Ние можем да се съмняваме във всичко, но в истината на математиката не можем да се съмняваме.
към текста >>
26.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена
математика
; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество".
Той упреква Спиноза в "нежизнеността на неговата система, и безсърдечността на формата, в бедността на понятията и изразите, в неумолимата сигурност на определенията, която отлично се понася с отвлечения начин на разглеждане". Ето защо Шелинг намира Спинозовия "механичен възглед за природата" напълно последователен. Обаче природата съвсем не показва тази последователност. "Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него". Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество.
Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество".
Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото. Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха". Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти. Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
към текста >>
27.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Гьоте, Шилер, Фихте, Хегел си представяха идеята така обхваната, че тя изглеждаше да се корени в една по-висша духовна природа, която стои над
обикновената
природа и над човешката душа.
Това развитие откъсна напълно човешката душа от природата. От една страна трябваше да се роди един образ на природата, в който не може да бъде намерен човекът съобразно неговата духовно-душевна същина; а от друга страна се роди една идея за човешката душа, която не намираше никакви мостове към природата. В природата бе намерена закономерна необходимост. Сред тази необходимост нямаше никакво място това, което се намира в човешката душа: Импулсът на свободата, чувството за един живот, който се корени в един духовен свят и не се изчерпва със сетивното съществуване. Духове като Кант намериха един изход, като разделиха напълно двата свята: В единия природознанието, в другия вярата.
Гьоте, Шилер, Фихте, Хегел си представяха идеята така обхваната, че тя изглеждаше да се корени в една по-висша духовна природа, която стои над обикновената природа и над човешката душа.
С Фойербах се яви един дух, който чрез образа на света, който новият естественонаучен начин на мислене може да даде, вярва, че е принуден да трябва да отрече на човешката душа всичко, което противоречи на образа на природата. Той прави от човешката душа един член на природата. Но той може да стори това само защото мислено изхвърля от човешката душа всичко, което му пречи да я признае като член на природата. Фихте, Шелинг, Хегел вземаха човешката душа като това, което тя е; Фойербах прави от нея това, от което той се нуждае за своя образ на света. С него се явява един начин на мислене, който се чувства преодолян от образа на природата.
към текста >>
28.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Такива представи даваха възможност да се каже: В света действа нещо, което не попада под
обикновената
природна закономерност, което е от духовно естество.
Нека помислим за откритието на кислорода от Лавоазие, и за онези в областта на електричеството от волта и за много други. Въпреки това, признавайки напълно тези прогреси, духове като Фихте, Шелинг, Гьоте можаха да стигнат до един образ на света, който изхождаше от духа. Естественонаучният начин на мислене не можеше още да действа с такава сила върху тях както върху материалистично настроените мислители от средата на 19-тото столетие. Все още беше възможно на едната страна на образа на светогледа да бъдат поставени представите на естествената наука, а за другата страна хората имаха представи, които съдържаха нещо повече от "чисти мисли". Една такава представа беше например тази за "жизнената сила" или тази за "целесъобразното устройство" на живите същества.
Такива представи даваха възможност да се каже: В света действа нещо, което не попада под обикновената природна закономерност, което е от духовно естество.
Това даваше една представа на духа, която имаше някакси едно "фактическо съдържание". Но Хегел изгони от духа всичко "фактическо". Той го беше изтънил до "чиста мисъл". За онези, за които "чистите мисли" не могат да бъдат нищо друго освен образи на фактическото, с това чрез самата философия беше показан духът в неговата нищожност. Те трябваше да поставят на мястото на "чисто мисловите неща" на Хегел нещо, което имаше за тях едно действително съдържание.
към текста >>
29.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
"Философстването се състои в това, да бъде обърната
обикновената
посока на мислителната работа".
Германско издание, 1900 г. стр. 42/. Изхождайки от такива мисли, Бергсон намира, че всички опити да се проникне в действителността изхождайки от мисленето, трябваше да пропаднат, защото те са предприели нещо, за което мисленето така както то царува в живота и в науката е безсилно, а именно да проникне в истинската действителност. Щом Бергсон счита, че познава по този начин безсилието на мисленето, това не е никакво основание за него, да стигне чрез правилно изживяване в себесъзнателния Аз до истинската действителност. Защото в Аза съществува един извън мисловен път, а именно пътят на непосредственото изживяване, на интуицията.
"Философстването се състои в това, да бъде обърната обикновената посока на мислителната работа".
"Относително е символичното познание чрез съществуващите по-рано понятия, което отива от неподвижното към подвижното, обаче в никой случай интуитивното познание, което се пренася в това, което се движи и си усвоява самия живот на нещата". /Въведение в метафизиката, стр. 46/. Бергсон счита, че е възможно едно преобразуване на обикновеното мислене, така щото чрез това преобразуване душата да изживява себе си в една дейност в едно интуитивно възприемане -, което е едно с едно съществуване зад онова, което е възприемано чрез обикновеното познание. В такова интуитивно възприемане душата изживява себе си като една същност, която не е обусловена чрез процесите на тялото. Чрез тези процеси е предизвикано усещането и за произведените движения на човека.
към текста >>
30.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения език, слушателят ги възприема чрез
обикновената
мисъл, чрез пълното обикновено съзнание.
При образното виждане на етерното, моят собствен организъм се слива в етерния свят. Аз имам чувството, че се намирам едновременно в едното и в другото. Тази вътрешна опитност на сливането на етерното тяло с дейността на жизнените сили в Космоса позволява да се изработят образни представи с точни очертания, след това те да бъдат изразени в думите на човешкия език. Така може да бъде пресъздадена една философия.
Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения език, слушателят ги възприема чрез обикновената мисъл, чрез пълното обикновено съзнание.
Тогава чувството, което той изпитва е различно. Обаче така предадената действителност по канала на езика и приета чрез същия посредник може да бъде изживяна в обикновеното съзнание. Така може да бъде отново овладяна една философия, която има своя източник в етерния свят, в етерния организъм на човека и в Космоса същевременно и ефектът произведен върху слушателя е такъв, че приемайки я посредством обикновения ум, той чувства че тя произхожда от една етерна, свръхсетивна действителност.
към текста >>
31.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на
математика
.
За да се получи добър резултат, медитацията трябва да бъде подсилена чрез други упражнения.
Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика.
Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм. Тогава вече в имагинативното познание медитиращият ще притежава същата дейност, която развива в своето физическо тяло, за да мисли и за да възприема света. Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване. Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа.
към текста >>
Необходима е по-голяма енергия, за да се отстранят образите на медитацията отколкото за да се заличат тези на
обикновената
представа.
За да бъде сетивното познание пълно, трябва да се правят нови упражнения за медитация, които да могат до доведат до Инспирацията. Ученикът трябва да се упражнява не само да фиксира вниманието на своята душа върху една съвкупност от образи, както описахме досега, но също ние вече изказахме принципа на това да може да отстрани от съзнанието образите, което е внесъл в него. А за да се получи този резултат трябва да се постави в действие една по-голяма вътрешна сила, за да бъдат заличени вътрешно представите, които паметта или сетивното възприятие ни доставят.
Необходима е по-голяма енергия, за да се отстранят образите на медитацията отколкото за да се заличат тези на обикновената представа.
Обаче именно тази засилена енергия е необходима на душата, за да напредва. Тя се добива, като правим все поголеми усилия, за да освободим съзнанието от образите и да не оставим да проникне в него нищо друго. Тогава човек се намира в едно състояние на чиста вътрешна бдителност, на която липсва всякакво съдържание.
към текста >>
32.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Така ние оценяваме в тяхната истинска стойност
обикновената
мисъл и обикновените представи, от момента, когато имаме познанието на тяхната жива природа, която не може да се види никъде на Земята, от която в земния живот ние възприемаме само едно отражение.
Една останка, каквато е останката на живото същество Инспиративното познание вижда в земната мисъл, в представите, агонизиращата или вече мъртвата форма, мъртвия труп на тази свръхсетивна мисъл преливаща от живот. Тук именно, в тази разлика по природа между двата вида мисли се разкрива връзката, която свързва една част от живота на душата с нашето предрожденно съществуване в световете на духа.
Така ние оценяваме в тяхната истинска стойност обикновената мисъл и обикновените представи, от момента, когато имаме познанието на тяхната жива природа, която не може да се види никъде на Земята, от която в земния живот ние възприемаме само едно отражение.
И това отражение ние наричаме мислене, мисъл. Ето защо мисленето и способността за образуване на представи са отвлечени и фактически твърде отдалечени от действителността, както мъртвият труп е различен от истинското човешко същество. И когато говорим за отвлеченост, за интелектуализъм, ние смътно чувстваме че тази мисъл с която сме свикнали не е истинската, но че тя има като източник една действителност, която е нейната истинска природа. А това има извънредно голямо значение: Едно истинско познание трябва да знае да установи не само на думи, но в действителни образи една връзка между това, което човешкото същество познава в своето тяло и това, което е в действителност вечното същество; ние току-що видяхме, как се установява тази връзка за обикновената мисъл. Само тогава се явява истинската стойност на Имагинацията и Инспирацията, когато знаем как агонизиращата или мъртва мисъл благодарение на упражненията, които трябва да доведат до Инспирацията, отново оживява в пределите на земното съществуване.
към текста >>
А това има извънредно голямо значение: Едно истинско познание трябва да знае да установи не само на думи, но в действителни образи една връзка между това, което човешкото същество познава в своето тяло и това, което е в действителност вечното същество; ние току-що видяхме, как се установява тази връзка за
обикновената
мисъл.
Тук именно, в тази разлика по природа между двата вида мисли се разкрива връзката, която свързва една част от живота на душата с нашето предрожденно съществуване в световете на духа. Така ние оценяваме в тяхната истинска стойност обикновената мисъл и обикновените представи, от момента, когато имаме познанието на тяхната жива природа, която не може да се види никъде на Земята, от която в земния живот ние възприемаме само едно отражение. И това отражение ние наричаме мислене, мисъл. Ето защо мисленето и способността за образуване на представи са отвлечени и фактически твърде отдалечени от действителността, както мъртвият труп е различен от истинското човешко същество. И когато говорим за отвлеченост, за интелектуализъм, ние смътно чувстваме че тази мисъл с която сме свикнали не е истинската, но че тя има като източник една действителност, която е нейната истинска природа.
А това има извънредно голямо значение: Едно истинско познание трябва да знае да установи не само на думи, но в действителни образи една връзка между това, което човешкото същество познава в своето тяло и това, което е в действителност вечното същество; ние току-що видяхме, как се установява тази връзка за обикновената мисъл.
Само тогава се явява истинската стойност на Имагинацията и Инспирацията, когато знаем как агонизиращата или мъртва мисъл благодарение на упражненията, които трябва да доведат до Инспирацията, отново оживява в пределите на земното съществуване. Следователно, да добие инспиративното познание, за човека това всъщност означава той да съживи обезкръвената мисъл на мозъка. Тази мисъл не ни пренася направо в областта на предрожденното съществуване, но когато душата възприема един жив образ за нея, тогава човек знае, че тя не е от този свят, че тя е светлината дошла от едно предземно съществуване, за да осветли живота на Земята. От този образ ние познаваме, че той свидетелства за един живот на душата, който предхожда раждането. Ние ще видим какво значи това в перспективата на философското познание.
към текста >>
Защото само един ограничен възглед вярва, че намира в
обикновената
мисъл нещо живо.
Следователно, какво трябва да направи философията, когато тя отказва да надмине границите на обикновеното съзнание? Ако не искам да се издигна до свръхсетивното познание, трябва да каже тя, ще бъде поне да анализирам съдържанието на текущото съзнание. И ако стори това при пълна свобода, тя ще открие, че мисълта и представата са като мъртви трупове. Следователно тя ще стигне до там да каже: - Понеже не могат да обяснят чрез само себе си това, което са аз трябва да направя извода, че те се коренят в една действителност, която ги е предхождала. Но за да стигне дотук, трябва душата да може да бъде наблюдавана в онова вътрешно състояние, което позволява да познаем в какво мисълта е един вид тленна останка; това състояние може много добре да бъде поставено в действие.
Защото само един ограничен възглед вярва, че намира в обикновената мисъл нещо живо.
Една свободна вътрешна дейност различава в нея това, което е мъртво и разбира, защо както казах в миналата лекция, е напълно възможно да вложим именно в една лишена от живот мисъл, всичко онова, което могат да установят естествените връзки. Следователно, интелектуалистичната философия не може да стигне до познанието на една вечна човешка ядка освен по един косвен път, като това, което вижда на Земята, направи извода за съществуването на една сила, която е предсъществувала. Ако тази съща философия не иска да се ограничи при мисълта, да не остане интелектуалистична, ако включи в своето проучване вътрешната опитност на волята и на другите душевни способности, които са по-нови от мисленето, тя може да си представи, чрез каква игра на равновесие мисленето е свързано с волята.
към текста >>
33.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Най-първо, за да създадем имагинативната мисъл, медитацията трябва да се опира върху
обикновената
мисъл.
Всичко това отново оживява степен по степен чрез Имагинацията, Инспирацията и Интуицията.
Най-първо, за да създадем имагинативната мисъл, медитацията трябва да се опира върху обикновената мисъл.
Аз вече описах как медитирайки ни е можем да използваме мислите, за да стигнем до имагинативното познание.
към текста >>
Когато човек знае как възниква тази жива, активна мисъл, която разкрива течението на живота, той знае същевременно, каква е истинската природа на
обикновената
мисъл.
Този е субективния аспект на имагинативната опитност.
Когато човек знае как възниква тази жива, активна мисъл, която разкрива течението на живота, той знае същевременно, каква е истинската природа на обикновената мисъл.
От лоното на имагинативното съзнание човек може да насочи поглед върху нея и да познае, че тя няма никаква действителна основа. В действителност всяко човешко същество "имагинира" (мисли в образи ). Но то го прави несъзнателно, без да знае, че носи в себе си тази мислеща сила. Понеже енергиите на неговата душа не са били развити, тази сила остава твърде слаба, за да може да я доведе до съзнанието, и когато иска да мисли, то употребява само своето физическо тяло, арена на обикновеното мислене. Какво става тогава с тази вътрешна дейност, с тази способност за несъзнателна имагинация?
към текста >>
Този е преходът от
обикновената
действителност към етерната действителност, преход който се извършва благодарение на усилията, които водят до имагинативното мислене.
Тя използва този организъм и е отразена от него: Така се раждат нашите обикновени мисли, които нямат вече действителност, както не може да има действителност образът на един предмет в огледалото. Физическото тяло ни препраща тези мисли, които минават през нашето съзнание, но те са само отражения. Онзи, който познава и чувства само отражения, той не познава никаква субстанциална действителност, Мислите на обикновеното съзнание нямат нито сочност, нито сила. Напротив, в момента, когато една активна мисъл влиза в действие чрез имагинацията, има сок, има сила. Това е същата онази сила, която от едно дете, каквото сме били, е направила един възрастен.
Този е преходът от обикновената действителност към етерната действителност, преход който се извършва благодарение на усилията, които водят до имагинативното мислене.
Тогава е даден първият импулс към познаването на физическото тяло. Ние констатираме, че то функционира като един отразяващ апарат и това, което то ни препраща, са мислите. Тогава ние сме вече в състояние да започнем да разглеждаме проблемата на смъртта, нещо, което не е възможно, докато нямаме за нашето физическо тяло съзнанието, което имаме за един предмет. Ако човешкото същество продължава да живее и след смъртта, това не става в едно физическо тяло. И ако през време на земния живот искаме да намерим отговор на проблемата за смъртта, трябва да сме в състояние да разглеждаме физическото тяло, намирайки се вън от него, като един външен предмет, нещо в което то се превръща в момента, когато умираме.
към текста >>
Защото
обикновената
философия не ще оживее отново и не ще добие субстанция освен когато получи една нова храна, черпена в имагинативното познание.
Как става това, този въпрос ще изложим по-подробно в следващите сказки. Единствено антропософското изследване позволява да разбулим в нейната пълна широта проблемата на Христа и това, което той означава за човешкия живот. Това значение не се ли явява извънредно важно още когато се касае просто за философията?
Защото обикновената философия не ще оживее отново и не ще добие субстанция освен когато получи една нова храна, черпена в имагинативното познание.
Вижте това, което аз казах в началото на тази лекция: Когато чрез медитация човек напредва към имагинативното познание, той преминава някакси една пропаст. Мисленето престава да функционира, той навлиза в една празнота между него и имагинацията, празнота активна и пълна с живот. Някои философи са почувствали тази празнота на мисленето, например св. Августин и Декарт, но не са знаели да я изтълкуват. Те говорят за "съмнението", което е начало на философията.
към текста >>
34.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Първо възниква плахият въпрос: може ли да съществува едно себепознание надвишаващо
обикновената
жизнена опитност, а с това и сигурността за съществуването на едно истинско себе?
Той вижда, как мисленето, чувствуването и волята са зависими от природно-физическото човешко същество. В тяхното разгръщане те трябва да следват здравето, болестта и повреждането на тялото. Всяко заспиване ги заличава. Обикновеният жизнен опит познава до каква висока степен духовното изживяване на човека зависи от съществуването на тялото. Тогава в човека се събужда съзнанието, че в този обикновен жизнен опит себепознанието може да бъде изгубено.
Първо възниква плахият въпрос: може ли да съществува едно себепознание надвишаващо обикновената жизнена опитност, а с това и сигурността за съществуването на едно истинско себе?
Антропософията иска да даде отговор на този въпрос на основата на една сигурна духовна опитност. При това тя не се опира на някакво мнение или вяра, а на едно изживяване в духа, което в неговата същност е също така сигурно, както изживяването в тялото.
към текста >>
35.
16. Познание на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
При това ще се касае само до малка степен да имаме предвид възможностите на действие, които са изследвани от
обикновената
химия, а важно ще бъде да наблюдаваме действията, които се получават от връзката на вътрешното устройство на силите на едно вещество в отношение към силите, които се излъчват от Земята или се влъчват в нея.
Ние трябва да познаваме веществата, употреблението на които като лечебни средства има значение, така, че да можем да преценяваме съдържащите се в тях възможни действия на силите вън от човешкия организъм и вътре в този организъм.
При това ще се касае само до малка степен да имаме предвид възможностите на действие, които са изследвани от обикновената химия, а важно ще бъде да наблюдаваме действията, които се получават от връзката на вътрешното устройство на силите на едно вещество в отношение към силите, които се излъчват от Земята или се влъчват в нея.
към текста >>
36.
18. Лечебна евритмия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Важното при това е, че при
обикновената
гимнастика се развива само динамиката и статиката на физическото тяло.
Но това, което е било намерено по художествен начин, може да бъде развито в две други посоки. Една от тези посоки е педагогическата. Във Валдорфското училище в Щутгарт, което бе основано от Емил Колт и което стои под ръководството на Рудолф Щайнер, във всички класове наред с гимнастиката се практикува педагогическа Евритмия.
Важното при това е, че при обикновената гимнастика се развива само динамиката и статиката на физическото тяло.
В Евритмията целият човек, по тяло, душа и дух, се разлива в движение. Това чувствува подрастващият човек и преживява тези евритмични упражнения със същата пълна естественост като една изява на човешката природа, както в младите години преживява научаването на говора. Другата страна на Евритмията е лечебната. Ако двигателните жестове на художествената и педагогическа Евритмия се изменят така, че да изтичат от болното същество на човека така, както другите произтичат от неговото здраво същество, ражда е лечебната Евритмия. Движенията, които се изпълняват по този начин, действуват обратно върху болните органи.
към текста >>
37.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Връзката му с учителите по геометрия,
математика
, химия се усилва, както и със същността на самите предмети.
И тогава се случва едно събитие в живота му – намира в една книжарница „Критика на чистия разум“ на Кант. Четенето ѝ внася опора и увереност на мисленето му. Чете я даже в час по история, но най-вече през лятото. Той усеща, че „мисленето може да се развие в сила, която действително да обхване нещата и процесите в света“.
Връзката му с учителите по геометрия, математика, химия се усилва, както и със същността на самите предмети.
Интересът му към световната история, историята на църквата и религията и на философията нараства през следващите години. Научава стенография и книговезство, допълнително изучава латински и гръцки, за да чете в оригинал; занимава се с изоставащите ученици; опознавайки човешката душа, навлиза в практическата психология. Баща му следи живо със своя колега-опонент руско-турската война (1877–1878), заставайки на руската страна.
към текста >>
38.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Защото от самото начало започваше с висша
математика
.
В този мой училищен живот обаче се случи едно събитие, което ми оказа дълбоко душевно въздействие. В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като резултат от движението“. Като единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание.
Защото от самото начало започваше с висша математика.
Но от отделни изречения все пак долавях някакъв смисъл. В мен започна да се изгражда мисловен мост между теориите за мировото устройство, които научих от свещеника, и съдържанието на тази статия. В нея имаше и препратка към една книга, която директорът беше написал, а именно „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“. Пестих толкова дълго, колкото беше нужно, за да си купя книгата. Сега за мен стана цел да науча възможно най-бързо всичко, което можеше да ми помогне да разбера съдържанието на статията и книгата.
към текста >>
Когато можех да си набавя книги по
математика
и физика, се възползвах от случая.
У себе си не усещах нищо, което по някакъв начин да ме кара да приема това схващане, но имах чувството, че за мен ще е от голямо значение, ако разбера изложеното по този начин. И правех всичко, за да успея в това си начинание.
Когато можех да си набавя книги по математика и физика, се възползвах от случая.
Но всичко това ставаше много бавно. Отново и отново се захващах с четенето на статията и книгата. Всеки път това ми се удаваше малко по-добре.
към текста >>
Чувствах, че за мен е голямо щастие във всичките класове да имам този човек за учител по
математика
и физика.
Тя беше в областта на теорията на вероятностите и изчисляването на застраховки живот. Задълбочих се в тази статия, въпреки че и от нея все още не можех да разбера кой знае колко много. Но все пак скоро стигнах дотам да схващам смисъла на изчисляването на вероятността. Друго още поважно последствие за мен обаче беше, че в точността, с която любимият ми учител беше изложил материята, имах пример за математическото си мислене. Това позволи между този учител и мен да възникнат прекрасни отношения.
Чувствах, че за мен е голямо щастие във всичките класове да имам този човек за учител по математика и физика.
към текста >>
На фона на това, което възприех в себе си от училищния директор, от учителя по
математика
и физика и от този по конструктивна геометрия, в мен по един момчешки начин на мислене се зараждаха загадките на случващото се в природата.
Преподаваше ни още във втори клас. Но едва в хода на учебните занятия в трети клас започнах да оценявам неговото изкуство. Беше великолепен конструктор. И неговите часове бяха водени с образцова яснота и систематичност. Благодарение на него чертането с пергел, линия и триъгълник ми стана любимо занимание.
На фона на това, което възприех в себе си от училищния директор, от учителя по математика и физика и от този по конструктивна геометрия, в мен по един момчешки начин на мислене се зараждаха загадките на случващото се в природата.
Усещах, че за да мога да придобия отношение към духовния свят, който стоеше пред ясното ми възприятие, трябва да отида към природата.
към текста >>
Научих за самоучителите по
математика
, написани от Любсен.
Едно друго събитие оказа дълбоко влияние в живота ми.
Научих за самоучителите по математика, написани от Любсен.
Благодарение на тях можах да усвоя аналитичната геометрия, тригонометрията, а също и диференциалното и интегралното смятане, много преди да започнем да ги изучаваме в училище. Това ми даде възможност да се върна отново към четене на книгата „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“. Защото сега, благодарение на математическите си знания, вече можех да я разбера подобре. Междувременно бяхме стигнали до курса по физика, последван от този по химия, и това прибави нов набор загадки на човешкото знание към старите. Учителят по химия беше забележителен човек.
към текста >>
39.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Да уча
математика
и дескриптивна геометрия отговаряше на влеченията ми.
През летните месеци на 1879 г. от края на реалното училище до постъпването ми във Висшето техническо училище прекарах времето си в четене на такива философски студии. През есента трябваше да избера какво да следвам с оглед на бъдещата си кариера. Реших да се подготвя за учител в реално училище.
Да уча математика и дескриптивна геометрия отговаряше на влеченията ми.
От последната трябваше да се откажа, тъй като изучаването ѝ беше свързано с много упражнения по геометрично чертане през деня. А за да припечеля малко пари, трябваше да имам време да давам частни уроци. Това беше възможно, в случай че ходя на лекции, чието съдържание можех по-късно да наваксам с четене, ако се наложеше да отсъствам от тях, но не и ако трябваше редовно да посещавам упражненията по чертане.
към текста >>
Така че най-напред записах
математика
, естествознание и химия.
Така че най-напред записах математика, естествознание и химия.
към текста >>
Трябваше да уча
математика
и естествознание.
Тогава се смятах за длъжен чрез философията да търся истината.
Трябваше да уча математика и естествознание.
Бях убеден в това, че няма да мога да намеря подход към тях, ако не съумея да поставя на философска основа техните научни резултати. Но все пак гледах на духовния свят като на реалност. Духовната индивидуалност на всеки човек се разкриваше пред мен най-нагледно. Във физическата телесност и в действията във физическия свят тя имаше единствено своето проявление и се обединяваше с произхождащото от родителите като физически зародиш. Аз следвах мъртвите хора по пътя им към духовния свят.
към текста >>
Така че можех да отсъствам от някои от лекциите по
математика
, без да изгубя нишката.
За задължителните дисциплини, които изучавах и в които, поради тези ми философски интереси, съвсем естествено щях да изостана, се оказа от голяма полза, че още преди доста време се бях занимавал с диференциално и интегрално смятане, както и с аналитична геометрия.
Така че можех да отсъствам от някои от лекциите по математика, без да изгубя нишката.
Математиката запази за мен своето значение и като основа на целия ми стремеж към познание. В нея се дава система от възгледи и понятия, получени напълно независимо от външния сетивен опит. С тези възгледи и понятия, така си казвах непрекъснато тогава, човек се приближава към сетивната действителност и чрез тях открива нейните закономерности. Благодарение на математиката човек опознава света и все пак, за да може да постигне това, той първо трябва да пробуди математиката в човешката душа.
към текста >>
40.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
По особено съдбовно стечение на обстоятелствата станах негов учител по
математика
и естествознание.
По това време външният ми живот не беше уреден така, че да мога наистина да стигна до подобни изследвания. Трябваше да давам частни уроци в най-различни области. „Педагогическите“ ситуации, в които се озовавах, бяха наистина многообразни. Така например във Виена се появи един пруски офицер, който поради някаква причина е трябвало да напусне службата си в немската армия. Той искаше да се подготви за постъпване в австрийската армия като инженерен офицер.
По особено съдбовно стечение на обстоятелствата станах негов учител по математика и естествознание.
Това „преподаване“ ми доставяше най-дълбоко удовлетворение. Защото моят „ученик“ се оказа изключително мил човек, който направо напираше за човешко общение с мен, след като бяхме приключили с въпросите на математиката и механиката, от които се нуждаеше за подготовката си. В други случаи, като например със завършили студенти, които се подготвяха за изпити за докторска степен, трябваше да преподавам математически и естественонаучни знания.
към текста >>
41.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
От такива забележки става ясно, че Гьоте е на мнение, че човекът с
обикновената
форма на съзнанието си се намира извън същността на външния свят.
От такива забележки става ясно, че Гьоте е на мнение, че човекът с обикновената форма на съзнанието си се намира извън същността на външния свят.
Той трябва да премине към друга форма на съзнанието, ако иска да се съедини познавателно с тази същност. По време на пребиваването ми във Ваймар у мен винаги решително изникваше въпросът: как трябва да се надгражда върху основите на познанието, положени от Гьоте, за да може, изхождайки мисловно от неговия съзерцателен метод, да се премине към такъв, който да може да приеме в себе си духовния опит, такъв, какъвто ми се открива той?
към текста >>
42.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Питащият сфинкс е друга метаморфоза на
обикновената
полудница, която се явява на спящия по пладне на полето и задава въпроси, на които той трябва да отговаря.
В тълкуването на митовете той вървеше по свой собствен път. Нашите разговори много често касаеха областта, разглеждана в тази толкова значима книга. Лайстнер отхвърляше всички обяснения на приказното, на митичното, които повече или по-малко съзнателно се свеждат до фантазията, основаваща се на символи. Той виждаше произхода на създаващия митове народен възглед за природата в съновиденията и в частност в кошмарите. Потискащият кошмар, който се явява на сънуващия като измъчващ питащ дух, превръща се в зъл дух, в елф, в демон-мъчител – целият орляк от духове, според Лудвиг Лайстнер, възниква от сънуващия човек.
Питащият сфинкс е друга метаморфоза на обикновената полудница, която се явява на спящия по пладне на полето и задава въпроси, на които той трябва да отговаря.
Лудвиг Лайстнер проследява всички парадоксални, изпълнени със смисъл, мъчителни и прелестни образи, предизвикани от съня, за да ги покаже отново в образите от приказките и митовете. При всеки разговор с него имах чувството, че той толкова лесно би могъл да намери пътя от творческото несъзнавано в човека, което действа по време на съня, до свръхсъзнателното, което докосва реалния духовен свят. Той слушаше моите изказвания, касаещи темата, с най-голямо благоразположение. Не възразяваше нищо, но вътрешна връзка с него така и не можах да постигна. За това му пречеше и страхът, характерен за тази епоха, че ако се приближи към духовното като такова, веднага ще загуби
към текста >>
43.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Те казваха само, че това не може да става пред
обикновената
публика на вечерно представление, тъй като така всеки театър би претърпял финансови загуби.
Представленията се изнасяха така, че за всеки отделен случай трябваше да се събира нова трупа от актьори, изявяващи се на най-различни сцени. С тях пиесата се играеше на сутрешни представления на наета или свободно предоставена от някоя дирекция сцена. Артистите се показваха много безкористни по отношение на това общество, защото поради малкото си средства то не беше в състояние да им плаща съответните възнаграждения. Но актьорите, както и директорите на театри по това време нямаха никакви вътрешни възражения срещу представянето на произведения, отпаднали от общоприетото.
Те казваха само, че това не може да става пред обикновената публика на вечерно представление, тъй като така всеки театър би претърпял финансови загуби.
Публиката още не била достатъчно зряла за това театърът да служи единствено на изкуството.
към текста >>
44.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
„Повече, отколкото в която и да е друга област, в тази учещият е предоставен изцяло на самия себе си и на случайността... При формата, която прие нашият обществен живот, понастоящем почти всеки може да изпадне в положение да трябва все по-често да се изказва публично... Издигането на
обикновената
реч в произведение на изкуството се явява рядкост... Почти изцяло ни липсва усетът към красотата на словото, а още повече към характерната реч... Никому няма да бъде дадено право да пише за някой певец, ако не притежава знания за правилния начин на пеене... По отношение на сценичното изкуство се поставят далеч по-малко изисквания... Хората, които разбират дали даден стих е произнесен правилно или не, стават все по-голяма рядкост... Художествената реч днес често бива считана за несполучлив идеализъм... До това никога нямаше да може да се стигне, ако осъзнавахме по-добре присъщата на речта способност за художествено усъвършенстване...“
„Повече, отколкото в която и да е друга област, в тази учещият е предоставен изцяло на самия себе си и на случайността... При формата, която прие нашият обществен живот, понастоящем почти всеки може да изпадне в положение да трябва все по-често да се изказва публично... Издигането на обикновената реч в произведение на изкуството се явява рядкост... Почти изцяло ни липсва усетът към красотата на словото, а още повече към характерната реч... Никому няма да бъде дадено право да пише за някой певец, ако не притежава знания за правилния начин на пеене... По отношение на сценичното изкуство се поставят далеч по-малко изисквания... Хората, които разбират дали даден стих е произнесен правилно или не, стават все по-голяма рядкост... Художествената реч днес често бива считана за несполучлив идеализъм... До това никога нямаше да може да се стигне, ако осъзнавахме по-добре присъщата на речта способност за художествено усъвършенстване...“
към текста >>
45.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Обучение във Виенското висше техническо учили ще:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
46.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като
математика
над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят.
Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката. Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят. Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено? И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове.
Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят.
И съществува не само една, а няколко такива геометрии. На запознатите с математиката са известни имената на Риман, Лобачевски, Болияй. Тук ние не искаме да навлезем в подробности, защото за нас е важно само това, че нещо подобно можа да се получи от математическото познание. Има например геометрии, които не признават теоремата: сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса, а за които например сборът на трите ъгъла на един триъгълник е винаги по-малък от 180 градуса. Или един друг случай: За нашата евклидова геометрия през една точка може да се тегли само една успоредна към една линия.
към текста >>
47.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Естеството на съвременните научни изследвания е такова, че в
обикновената
наука много малко се говори за такива явления, каквото е това, на което ще посветим днес този час.
Естеството на съвременните научни изследвания е такова, че в обикновената наука много малко се говори за такива явления, каквото е това, на което ще посветим днес този час.
към текста >>
48.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е
математика
или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят.
Но защо ни учат те всичко това? Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н. С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове. Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят. Следователно тук се касае за обучение на мислите за гимнастика на мислите.
Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят.
Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата.
към текста >>
49.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Представете си, че ако някой използува цялата
математика
, доколкото тя е била изучена от хората, той трябва дълго време да се мъчи, за да я овладее.
Нека вземем това само за една област за областта на математиката. Ние веднага ще видим, колко особена е била тази мисъл.
Представете си, че ако някой използува цялата математика, доколкото тя е била изучена от хората, той трябва дълго време да се мъчи, за да я овладее.
Онези, които присъствуват тук, ще знаят, колко много схващането на математическите мисли зависи за човека от времето. А сега Галилей си мислеше: Това, което човекът схваща за продължително време, са божествената мисъл то се ражда в един миг, то не е ограничено от пространството и от времето. Човешкият дух си мислеше той преди всичко не трябва да вярва, че може да обхване бързо божествения Дух със своя ум, който е свързан е пространството и времето, той трябва да се стреми да наблюдава стъпка по стъпка, да наблюдава ясно отделните явления. Той не трябва да вярва, че може да пренебрегне отделните явления, че може да прескочи това, което Бог предварително е мислил като основа на явленията. Галилей си казваше: Зле върви с един мислител, а и с всички мислители, които не искат да стигнат до истината чрез едно строго наблюдение на това, което в природата е разпростряно пред нашия ум, но които искат да стигнат бързо до истината чрез своята спекулация, прескачайки отделните неща.
към текста >>
50.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Има временно затъмнение на астралните способности за виждане и на силата за четене непосредствено в астралния и духовния свят - способности, включени в
обикновената
реч под името инспирация.
Тази смяна на патриархалния брак със свободния съответства на новото развитие на човешките интелектуалните способности, на Аза.
Има временно затъмнение на астралните способности за виждане и на силата за четене непосредствено в астралния и духовния свят - способности, включени в обикновената реч под името инспирация.
към текста >>
51.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
В
обикновената
мисъл Добро и Зло са две неизменни величини, едната от която - Доброто - трябва да унищожи другата - Злото.
Християнският окултизъм произлиза от манихейците, чиито основател, Манес, живя на Земята 300 години след Исус Христос. Същността на Манихейското учение е свързана с доктрината за Доброто и Злото.
В обикновената мисъл Добро и Зло са две неизменни величини, едната от която - Доброто - трябва да унищожи другата - Злото.
За манихейците обаче Злото е съществена част от Космоса, съдействаща в еволюцията му, и накрая ще бъде погълнато и преобразено от Доброто. Великата черта на Манихейството е, че то изучава ролята на Злото и на страданието в света.
към текста >>
52.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
За да разберем тази мистерия, ние трябва да проникнем в лабораторията на Природата по-дълбоко, отколкото е навик на
обикновената
наука да прави.
Поразяващ и типичен пример за този закон, но напълно пренебрегван от ортодоксалната наука, е даден във Философския Камък, познат на розенкройцерите. В германско списание, публикувано в края на XVIII век, ние намираме споменат този Философски Камък. Говори се като за нещо съвсем реално и авторът пише: "Всеки се докосва често до него, въпреки че не го знае." Това е вярно буквално.
За да разберем тази мистерия, ние трябва да проникнем в лабораторията на Природата по-дълбоко, отколкото е навик на обикновената наука да прави.
към текста >>
53.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Обикновената
"моралност" не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят.
Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият характер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти. Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие.
Обикновената "моралност" не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят.
Йога е свързана с вътрешния човек.
към текста >>
54.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Онези от вас, които се интересуват от такива неща, ще могат да чуят много неща, които все още не са известни от
обикновената
теософска литература.
Преди да започна, бих искал да ви разкажа за резултата от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант/*2/ ще ни посети тук през есента. Ние ще имаме възможността отново да чуем една от личностите, принадлежащи към най-силните духовни влияния на нашето време. Следващите две публични лекции/*3/ ще бъдат изнесени след една седмица в Клуба на архитектите на тема спиритизма, – а през следващата седмица и върху сомнамбулизма и хипнотизма. След това обикновените понеделнични събрания отново ще започнат да се провеждат редовно. През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология,/*4/ за теософските идеи относно сътворението на Вселената.
Онези от вас, които се интересуват от такива неща, ще могат да чуят много неща, които все още не са известни от обикновената теософска литература.
Аз желая да задържа за по-късна дата лекциите върху елементите на теософията./*5/
към текста >>
55.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна
математика
.
Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано. Не е възможно днес да се строи по този начин.
С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика.
Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали. Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника. Чудната акустика в древните сгради е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират. По онова време хората са били способни да строят посредством интуитивни способности, не чрез рационално разбиране.
към текста >>
56.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата
математика
.
Чрез това аз наистина ще бъда в положението на един учител, който иска да подготви своите ученици за изграждането на един тунел. Изграждането на един тунел е нещо крайно практично. Някой може с право да каже, че изграждането на тунел е проста работа; човек само трябва да започне да копае от едната страна на планината и дълбае, докато излезе от другата страна. Всеки може да види, че е глупаво да се мисли по този начин. Но в други области на живота това не всеки път се схваща.
Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика.
След това ще трябва да се научи как това може да бъде направено технически. Без практично инженерно знание, без изкуството да се установи правилното нивелиране, човек не би бил в състояние да поддържа правата посока при изкопаването в планината. Освен това човек би трябвало да знае основните понятия на геологията, на различните скални пластове, направлението на водните течения и жилите на металната руда в планината и т.н. Би било глупаво да се мисли, че някой би могъл да изгради тунел без всичкото това предварително знание или че един обикновен зидар би могъл да прокопае целия тунел.
към текста >>
57.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Това е означавало, че те не само е трябвало да приемат
обикновената
гражданска етика.
Един пример: През цялата античност е имало мистерии. Тяхната задача е била да приемат отделни хора и да ги посвещават в тайните на съществуването – или както Йоан в Апокалипсиса казва – да им се покаже какво ще стане "наскоро", ще рече в бъдеще. В такива храмове са били обучавани ученици, които е трябвало да бъдат приети в първата степен. Имало е и по-нататъшни занимания за всяка последователна по-висша степен в развитието на учениците. При първата степен учениците са усъвършенствали астралното си тяло.
Това е означавало, че те не само е трябвало да приемат обикновената гражданска етика.
Гражданската етика беше предварително изискване; онова, за което става въпрос е трябвало най-строго да се изпълнява. Когато ученикът все повече е напредвал до по-висши идеали, преминавайки от страстите и инстинктите на обикновения живот към желания, стоящи над човешките дребнавости и така е прочиствал неговите симпатии и антипатии така, че великите световни работи на човешката раса са ставали негови собствени, – когато е достигал в своите чувства и възприятия отвъд себе си, тогава той е бил по пътя да завърши онова, което може да се нарече прочистване на астралното тяло. След това му е било позволено да работи върху по-гъстите тела. Позволявало му се е да работи върху своето етерно тяло и повече не е бил ограничаван до преоформяне на меката, гъвкава и пригодлива астрална субстанция в неговия дух и душевното му тяло, а вече му е било позволявано да работи върху своето етерно тяло. Тогава той ставаше това, което се наричаше Хела.
към текста >>
58.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Има временно затъмнение на астралните способности за виждане и на силата за четене непосредствено в астралния и духовния свят способности, включени в
обикновената
реч под името инспирация.
Тази смяна на патриархалния брак със свободния съответства на новото развитие на човешките интелектуалните способности, на Аза.
Има временно затъмнение на астралните способности за виждане и на силата за четене непосредствено в астралния и духовния свят способности, включени в обикновената реч под името инспирация.
към текста >>
59.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В
обикновената
мисъл Добро и Зло са две неизменни величини, едната от която Доброто трябва да унищожи другата Злото.
Християнският окултизъм произлиза от манихейците, чиито основател, Манес, живя на Земята 300 години след Исус Христос. Същността на манихейската учение е свързана с доктрината за Доброто и Злото.
В обикновената мисъл Добро и Зло са две неизменни величини, едната от която Доброто трябва да унищожи другата Злото.
За манихейците обаче Злото е съществена част от Космоса, съдействаща в еволюцията му, и накрая ще бъде погълнато и преобразено от Доброто. Великата черта на Манихейството е, че то изучава ролята на Злото и на страданието в света.
към текста >>
60.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
За да разберем тази мистерия, ние трябва да проникнем в лабораторията на Природата по-дълбоко, отколкото е навик на
обикновената
наука да прави.
Поразяващ и типичен пример за този закон, но напълно пренебрегван от ортодоксалната наука, е даден във Философския камък, познат на розенкройцерите. В германско списание, публикувано в края на XVIII век, ние намираме споменат този Философски камък. Говори се като за нещо съвсем реално и авторът пише: “Всеки се докосва често до него, въпреки че не го знае.” Това е вярно буквално.
За да разберем тази мистерия, ние трябва да проникнем в лабораторията на Природата по-дълбоко, отколкото е навик на обикновената наука да прави.
към текста >>
61.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Обикновената
“моралност” не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят.
Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият характер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти. Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие.
Обикновената “моралност” не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят.
Йога е свързана с вътрешния човек.
към текста >>
62.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Всичко, което съдържа вторият пласт на Земята, са неща, за които
обикновената
физика не може да си има понятие, понеже първоначално не е възможно да се предизвикат състояния на повърхността на нашата Земя, в които изобщо да може да се съдържа това, което като субстанция се намира в този пласт.
Следва вторият пласт. Той се различава външно от лежащия над него предимно чрез това, че се намира в по-меко, течно състояние. Всичко, което той съдържа е от такъв вид, че в окултизма се нарича пласт на течната или меката Земя. Външният пласт се нарича твърдата или минералната Земя.
Всичко, което съдържа вторият пласт на Земята, са неща, за които обикновената физика не може да си има понятие, понеже първоначално не е възможно да се предизвикат състояния на повърхността на нашата Земя, в които изобщо да може да се съдържа това, което като субстанция се намира в този пласт.
Това изобщо не може да се намира на повърхността на Земята, понеже се нуждае от онова невероятно силно налягане, за да се задържи съдържанието на втория земен пласт, което е предизвикано от най-горния пласт. Ако бихте отстранили най-горния пласт, това, което лежи отдолу, би се разпръснало с невероятна скорост в целия космос. Това е вторият пласт.
към текста >>
63.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Обикновената
наука описва отделните неща на света така, както показах.
Но науката днес така описва фактите. За да може да се напише тази дума тук, е бил необходим някакъв смисъл, излял се в това, което стои тук. Пишещият може да се махне, да дойде друг и от това, което стои тук като материално, да познае какво първоначално е имал наум писателят. Така е също и с първоначалния дух насреща на физическия ни свят. Физическият свят е шрифт, нищо друго освен шрифт.
Обикновената наука описва отделните неща на света така, както показах.
Окултистът обаче знае, че тези отделни неща, освен че човек може да ги опише външно, означават още нещо. Те могат да се прочетат, понеже са писмени знаци на духа. Когато този свят се разглежда като писмени знаци на духа, когато всичко външно – минерали, растения, животни и хора – се приеме като писмени знаци на духа, чрез четенето на физическия свят се стига от само себе си вътре в духовния свят.
към текста >>
64.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Обикновената
тривиална дума «дългове» има съвсем подобен произход, както моралната дума «дълг» («грях»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого.
В цялата тайна наука това, което са погрешки срещу общността, което протича от увреденото етерно тяло, от незапомнени времена се означава като «грях, дълг».
Обикновената тривиална дума «дългове» има съвсем подобен произход, както моралната дума «дълг» («грях»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого.
Грехът е нещо, което се дължи на погрешни свойства на етерното тяло.
към текста >>
65.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но празниците, големите празници на годината са големите моменти, в които хората следва да се спрат от
обикновената
ежедневна работа и да насочат поглед към важните крайпътни камъни на развитието, в което трябва да погледнат напред не само през столетията, но и през хилядолетията.
Далеч, далеч ще вижда духовният поглед, когато човекът се реши да проумее дълбоката тайна на Голгота.
Но празниците, големите празници на годината са големите моменти, в които хората следва да се спрат от обикновената ежедневна работа и да насочат поглед към важните крайпътни камъни на развитието, в което трябва да погледнат напред не само през столетията, но и през хилядолетията.
Със съзнателно разбиране трябва да преминем през човечеството. Ако искаме далечната бъдеща цел да въздейства върху душата ни, както ни учат великите водачи на човечеството, ако искаме да се осъществи целта, която е толкова далечна, но може да ни стане така близка, ако стане сила на сърцата ни – тогава ще я постигнем.
към текста >>
66.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Обучение във Виенското висше техническо училище:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
67.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Само когато напрегнем мисленето и съзрем вътрешната логика на нещата, можем да разберем тези неща с
обикновената
логика, ако искаме да се поставим в тази всеобхватна област на логиката.
Несетивно мислене при хората днес може да се срещне само в областта на математиката и геометрията. Но за повечето хора това не е достъпно и затова се споменава само за сравнение. Най-доброто средство да си усвоим несетивно мислене е самата антропософия, понеже човекът чува за неща, които не е виждал. Това, което хората изучават тук, че човекът се състои от физическо, етерно и астрално тяло, или че самата Земя е преминала през различни състояния, не можете да го видите.
Само когато напрегнем мисленето и съзрем вътрешната логика на нещата, можем да разберем тези неща с обикновената логика, ако искаме да се поставим в тази всеобхватна област на логиката.
Казват ли хората днес, че не могат да разберат това, причината не е, че те не са ясновиждащи, а че не искат да приложат логиката на разбирането.
към текста >>
Резултатите от ясновиждането могат да бъдат разбрани с
обикновената
логика и само за изследването на тези неща е необходимо ясновидството.
Резултатите от ясновиждането могат да бъдат разбрани с обикновената логика и само за изследването на тези неща е необходимо ясновидството.
Това, което се намира в антропософията, е единствено логичното за теоретическия и практическия живот. Това, което хората обясняват по материалистически начин за свръхсетивните неща, е нелогично. Каквото духовната наука представя, е истински конкретно плодоносното в живота.
към текста >>
68.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Навсякъде, където
обикновената
почва е пронизана от метални жилки, се намират елементарни същества, които наричаме гноми.
Има и друг вид същества, в които се проявяват духовните светове. Можем да открием, че където се допират различните природни царства, има също възможност за проявяването на духовни същества. Там можем да посочим елементарни същества, които ни правят живота истински разбираем. Когато метал се допира, промъква се в обикновеното земно царство, е също възможност да се проявят някои същества.
Навсякъде, където обикновената почва е пронизана от метални жилки, се намират елементарни същества, които наричаме гноми.
Те са много умни, но използват интелигентността си, за да изиграват лоши номера на хората, но понякога действат и благотворно. Гномите ги намираме в Земята на места, където почвата е твърда, стотици от тях са свити едно в друго. Разкрие ли се жилата, те се разпръсват.
към текста >>
69.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Обучение във Виенското висше техническо училище:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо училище: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
70.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
При все че всяко знание за висшите светове може да бъде придобито само от ясновидец, само от високо развитите духовни сили на човека, в същото време този метод се стреми това, което се появява в рамките на розенкройцерската теософия, да може да се разбере с използване само на
обикновената
логика.
Миналият път говорихме за това, по какъв начин теософския метод, наричащ се розенкройцерски, установява своето отношение към човека и към цялата култура.
При все че всяко знание за висшите светове може да бъде придобито само от ясновидец, само от високо развитите духовни сили на човека, в същото време този метод се стреми това, което се появява в рамките на розенкройцерската теософия, да може да се разбере с използване само на обикновената логика.
Тези познания намират развитото възприятие на ясновидеца, но за тяхното достигане е достатъчна обикновената човешка логика. Все пак не следва да се мисли, така, като че ли, това, което може да се изкаже в една лекция, вече ще издържи всяка предполагаема критика. Това е възможно само в случай, ако се провери всичко чуто, отчитайки всички логически основания. Още за едно свойство ние вече говорихме в първата лекция, а именно за това, че розенкройцерски метод се стреми да изнесе Духовната наука в практическия живот. Но и тук е необходимо търпение: не всичко поначало ще се окаже пригодно да се вмести в практическия живот.
към текста >>
Тези познания намират развитото възприятие на ясновидеца, но за тяхното достигане е достатъчна
обикновената
човешка логика.
Миналият път говорихме за това, по какъв начин теософския метод, наричащ се розенкройцерски, установява своето отношение към човека и към цялата култура. При все че всяко знание за висшите светове може да бъде придобито само от ясновидец, само от високо развитите духовни сили на човека, в същото време този метод се стреми това, което се появява в рамките на розенкройцерската теософия, да може да се разбере с използване само на обикновената логика.
Тези познания намират развитото възприятие на ясновидеца, но за тяхното достигане е достатъчна обикновената човешка логика.
Все пак не следва да се мисли, така, като че ли, това, което може да се изкаже в една лекция, вече ще издържи всяка предполагаема критика. Това е възможно само в случай, ако се провери всичко чуто, отчитайки всички логически основания. Още за едно свойство ние вече говорихме в първата лекция, а именно за това, че розенкройцерски метод се стреми да изнесе Духовната наука в практическия живот. Но и тук е необходимо търпение: не всичко поначало ще се окаже пригодно да се вмести в практическия живот. Обаче, ако направи обзор на всичко изцяло, ще стане видно, че всички частности са създадени така че биха могли да се използуват в ежедневието.
към текста >>
71.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Така ние виждаме че в семейство Бернули са се въплътили осем видни
математика
.
За да бъде математик, е нужен не особен строеж на мозъка, както много предполагат. Мисленето, логиката при математиците са същите, както при другите. Всичко зависи от трите полуокръжни канала в ухото, които са разположени един спрямо друг, така, че приемат посоките на трите пространствени измерения. Особеното им развитие обуславя математическия талант. Това е физически орган, който би трябвало да се унаследява.
Така ние виждаме че в семейство Бернули са се въплътили осем видни математика.
към текста >>
72.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В този смисъл ние можем да добавим още много, много неща, но за да не разтягаме още днешното ни наблюдение, бих желал да го завърша с един факт от германската митология, който ще ви покаже, как от една страна се случват нещата в развитието на човечеството, и как от друга страна как тези събития биват съхранявани в мита, как някои неща се запазват в
обикновената
народна вяра.
В този смисъл ние можем да добавим още много, много неща, но за да не разтягаме още днешното ни наблюдение, бих желал да го завърша с един факт от германската митология, който ще ви покаже, как от една страна се случват нещата в развитието на човечеството, и как от друга страна как тези събития биват съхранявани в мита, как някои неща се запазват в обикновената народна вяра.
към текста >>
73.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В определено време на годината, когато водата достига най-голяма височина, бобрите се събират заедно и изграждат във водата под определен ъгъл заграждение, което удържа водата и образува нови повърхности, технически са толкова съвършени, като че ли са ползвали
математика
и подобни науки.
Погледнете – аз не веднъж съм споменавал за това – на пищялната кост, чиито удивителен строеж ни заставя да кажем: с велика мъдрост е постигната с най-малка загуба на материя и най-голяма степен на сила! Ние откриваме, че тук вече е вложено онова, което човек постепенно ще достигне в своята мъдрост. Човек постепенно ще научи – това, което сега все още не умее – да се издига в своето инженерно изкуство, например, такива мостове, които ще бъдат построени така мъдро, като пищялните кости, служащи за опора на горната част на човешкото тяло. Също толкова мъдро е построено човешкото тяло израз и откровение на мъдростта; и когато отиваме към природата, то пред нас отвсякъде се показва тази мъдрост. Да видим например, съоръжението, което са си устроили за себе си бобрите.
В определено време на годината, когато водата достига най-голяма височина, бобрите се събират заедно и изграждат във водата под определен ъгъл заграждение, което удържа водата и образува нови повърхности, технически са толкова съвършени, като че ли са ползвали математика и подобни науки.
Така във всичко, което ни обкръжава откриваме въплътена мъдрост – това, което ще бъде въплътено в нас самите, когато напълно развием в себе си Манас. Мъдростта, която откриваме във всичко обкръжаващо ни в природата е член на Духовете на Формата. Както при нас нисшо се явява физическото тяло, така мъдростта, която откриваме в обкръжението си е нисшия член на Духовете на Формата. След което Духовете на Формата имат Будхи и Атма /там където ние имаме нашето етерно тяло и астрално тяло/; и след това осми, девети, десети и единадесети член. Така вие виждате, че си имаме работа с високо стоящи същества, към които ние отправяме своя взор и когато откриваме в обкръжението си мъдростта, то тогава ние виждаме само последния, нисшия член на тези възвишени същества.
към текста >>
74.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя
обикновената
, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето Божествено; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни същества, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н.
Знаем, че над Ангелите стоят Архангелите, след това Архаите; по-нататък Власти или Откровения, Екскурзии; след тях така наречените Сили, Господства, Динамис; по-нататък Престоли, Херувими и Серафими. Едва тогава – зад пределите на Серафимите – бихме могли да говорим за това, което в християнски смисъл се нарича Бог.
Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя обикновената, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето Божествено; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни същества, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н.
И за нас, в известно отношение, би било по-удобно духовното да бъде такова, както често може да се чуе: “Ах, защо е необходима тази цялата стълба от духовни същества, нали човекът може непосредствено да влезе в общение с Бога! ” От това удобство окултистът и философът не могат да се ползват, тъй като тези същества наистина ги има в света, и днес ние ще говорим за някои особености и свойства на тези същества и за техните задачи.
към текста >>
75.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по
математика
.
Че християнската религия, че благовестието на Евангелието е разбираема за всяка степен на човешкото съзнание, това е подържала една епоха, която отстои на хиляди години далече в миналото. Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия живот. Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото. За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия. Но съвсем друго нещо е, че тя може да бъде един инструмент за изясняването и разбирането на най-дълбоките мъдрости и истини и на най-жизнеобилните тайни на религията.
Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика.
Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид.
към текста >>
76.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Определени думи, които последователите на тези школи не са искали да бъдат съобщени чрез
обикновената
писменост, са били изразявани чрез числа.
Но кое е било най-страшното за един християнин от първите столетия? Най-страшното за него трябваше да бъде звярът, който се опълчва против духовната сила на Християнството, против истинското Християнство. За нещастие някой хора са дочули някои неща, без да могат да проникнат в техния смисъл. В определени езотерични школи е имало една писменост, основана на числата.
Определени думи, които последователите на тези школи не са искали да бъдат съобщени чрез обикновената писменост, са били изразявани чрез числа.
И както много други неща, така и някои от най-дълбоките тайни на Откровението са били скрити в числа; това се отнася особено за онова драматично събитие, изразено в числото 666. Знаеше се, че с числата трябва да се борави по особен начин, особено когато нещо е изразено с думи като следните: "Тук е Мъдростта". "числото на звяра е 666".
към текста >>
77.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
У този народ е било така, че когато отделният човек изговаряше
обикновената
ду ма "Аз", той не говореше във висшия смисъл за себе си, а чувствуваше нещо по-дълбоко, когато казваше: Аз и Отец Авраам сме едно.
Това е още по-ясно изразено у народа, който изповядва Стария Завет. Там всеки отделен човек се е чувствувал като член на народа.
У този народ е било така, че когато отделният човек изговаряше обикновената ду ма "Аз", той не говореше във висшия смисъл за себе си, а чувствуваше нещо по-дълбоко, когато казваше: Аз и Отец Авраам сме едно.
Защото той имаше определено съзнание, което се простираше чак до Авраама, което преминаваше през всички поколения от Авраама до всеки отделен член на Еврейския народ. Това, което беше родствено по кръв, беше включено в един Аз. Една обща групова душа-Аз обхващаше целия народ и онези, които прозираха нещата, казваха: това, което съставлява действително нашата най-вътрешна същност, нашата безсмъртна същност, то не живее само в отделния човек, а в целия народ.
към текста >>
78.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Както не би било разумно днес в нашите училища да преподаваме например една
математика
или една география, които да вземаме от някои стари съчинения, създадени в миналото, така не би било разумно и по отношение на великите мъдрости на свръхсетивните светове да разглеждаме само предаденото ни от историята, от древни времена.
/*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето. Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./. Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието. Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място. Навсякъде в света може да блика и тече изворът на висшата мъдрост и на висшето познание.
Както не би било разумно днес в нашите училища да преподаваме например една математика или една география, които да вземаме от някои стари съчинения, създадени в миналото, така не би било разумно и по отношение на великите мъдрости на свръхсетивните светове да разглеждаме само предаденото ни от историята, от древни времена.
Ето защо нашата задача ще бъде, в този цикъл от сказки да пристъпим към нещата на висшите светове, към съществата на самите свръхсетивни царства, да направим да застанат пред нашата душа познати, по-малко познати и съвсем непознати неща от онова, което може да се открие във висшите светове; и след това да се запитаме: какво са могли да кажат върху тези неща хората от по-стари времена, хората на древността? С други думи: ние искаме да представим на нашата душа западната мъдрост и след това да зададем въпроса: как това, което можем да наречем западна мъдрост, се съгласува с онова, което можем да познаем като източна мъдрост? Въпросът се касае за това, че мъдростите почерпени от свръхсетивните светове, когато те бъдат разказани, могат да бъдат разбрани чрез ума от всеки човек. Аз често съм подчертавал това: за разбирането, за схващането на фактите на висшите светове е необходима само безпристрастна разсъдливост. Ако и днес тази безпристрастна разсъдливост е една рядка способност, все пак тя съществува; и онзи, който иска да я упражнява, може да разбере всичко, което се разказва относно резултатите от изследването на така наречената ясновидска наука.
към текста >>
79.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от
обикновената
употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща.
Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер.
Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща.
Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/. Това, което столетия са могли да направят, беше, че те са предали Евангелията, че са предали словото, което се разлива от Евангелията, че са запалили душите с топлина и ентусиазъм, които се разливат от Евангелията. Днес ние се намираме пред едно развитие на човечеството, за което никога не ще бъде достатъчно да му бъдат просто предаде ни Евангелията; днес хората желаят нещо друго. Онзи, които не искат това другото, те ще имат да понасят кармата, че са се опълчили против внасянето на луциферическия принцип в тълкуването на Евангелията. Възможно е между нас да има много хора, които казват: "Ех щом, ние искаме да приемем евангелията като християни, ние се чувствуваме задоволени от тях; от евангелията говори Христос, от евангелията той говори и тогава, когато ги приемем предадени така, както е станало в течение на столетия чрез традиционната религия".
към текста >>
80.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
А сега съвсем не е необходимо да вземете на помощ Акашовите летописи, а достатъчна е само
обикновената
филология, за да изследвате името Йозафат.
Йозафат беше предпазен от всичко това. Въпреки това се случи се, че един ден Йозафат излезе от двореца на човека и видя един мъртвец; това се разказваше: тогава той се завърна дълбоко потресен в царския дворец и намери се един човек, който беше най-дълбоко изпълнен в сърцето си с тайните на християнството. Този човек се наричаше Балам и той спечели Йозафата за Християнството. И Йозафат, който изживя това, стана християнин. Така разказваше легендата от Средновековието.
А сега съвсем не е необходимо да вземете на помощ Акашовите летописи, а достатъчна е само обикновената филология, за да изследвате името Йозафат.
Йозафат произхожда от една стара дума Йоафат; на свой ред Йоафат произхожда от Йоадозаф; Йоадозаф от Йуадозаф /Юадозаф/, което е тъждествено с Будазаф. Тези двете после дни форми са арабски и Будазаф е същото име както Бодисатва. Така европейското тайно учение познава не само "Бодисатва", но, когато може да разчете името Йозафат, то познава също и понятието на тази дума. Това легендарно оформяне на тайното учение на запад знае, че е имало време, когато същото същество, което е живяло в Гаутама Буда, е станало християнин. Човек може или да знае това или да не го знае; въпреки това то си остава истина!
към текста >>
81.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В този случай преди всичко ние трябва да предпазим това дете още в шестата, седма го дина от
обикновената
„учебна програма" и да не позволим да му бъдат преподавани „учебните предмети", които изучават останалите деца.
Следователно, да предположим, че се стремим да превърнем някого в търсеща, продуктивна натура, чиито мисловни способности не само остават съхранени и свежи, но и продължават да нарастват с напредва нето на възрастта.
В този случай преди всичко ние трябва да предпазим това дете още в шестата, седма го дина от обикновената „учебна програма" и да не позволим да му бъдат преподавани „учебните предмети", които изучават останалите деца.
Ще трябва максимално да го насърчаваме в детските игри чак до десетата, единадесетата година, така че по възможност в осмата година то да не владее никакво аритметично действие, а в деветата година да не е усвоило четенето. Едва в осмата и деветата година ще трябва да му преподаваме това, което на другите Преподаваме в шестата и седмата година. В подобен случай силите на даден човек се развиват по съвършено друг начин; душата му изгражда отношенията си към света не така, както обикновено. Такова дете би съхранило младенческите сили които нормалното обучение направо подтиска чак до десетата, единадесетата година и би посрещало с много по-голям възторг преподаваната материя, и би обхващало нещата по съвсем друг начин. Общо взето, неговите способности биха станали извънредно продуктивни.
към текста >>
82.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
А този, който осъществяваше обучението всред Мистериите и всред окултните школи, беше именно Бодисатва, и тук окултните ученици съумяваха да се издигнат до висшите светове, да приемат това, до което обикновеният човешки разум и
обикновената
човешка душа все още нямат достъп.
Те можеха да сторят това, само защото тези принципи им се предаваха по определен начин, само защото посветените и ясновидците черпейки от окултните школи -, така да се каже, вливаха тези принципи в техните души.
А този, който осъществяваше обучението всред Мистериите и всред окултните школи, беше именно Бодисатва, и тук окултните ученици съумяваха да се издигнат до висшите светове, да приемат това, до което обикновеният човешки разум и обикновената човешка душа все още нямат достъп.
Обаче през тези древни епохи, хората, които бяха удостоени с милостта да имат непосредствена връзка с учителите от окултните школи, трябваше непрекъснато да вливат полученото познание в душите на останалите. Животът на обикновените хора трябваше да бъде така подреждан, че да протича според окултните принципи, макар и те да оставаха недостижими за човечеството. Следователно, хората които живееха извън Мистериите, следваха в известен смисъл несъзнателно това, което им беше давано сякаш несъзнателно от представителите на окултните школи. На Земята все още не съществуваше такова човешко тяло, чието устройство дори с помощта на всички духовни сили би позволило някому да открие чрез самостоятелни усилия т.н. осемстепенен път.
към текста >>
83.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ако не би се криво разбрало, бихме могли да кажем, че женското тяло, каквото е днес, е изостанало до една по-духовна степен; в своята форма то не е слязло така дълбоко в материя, за да бъде в унисон с
обикновената
степен на еволюцията.
Бихме могли също да кажем, че еволюцията е напреднала от точка А до В. Ако С е нещо като нормалното развитие, то тогава ние бихме били в точката С, що се касае до човешката глава и крайници. Онова, което се появява във формата на женското тяло, е останало като че е в D, не е напреднало до точка на развитие.
Ако не би се криво разбрало, бихме могли да кажем, че женското тяло, каквото е днес, е изостанало до една по-духовна степен; в своята форма то не е слязло така дълбоко в материя, за да бъде в унисон с обикновената степен на еволюцията.
Мъжкото тяло обаче е напреднало отвъд обикновената степен с изключение на главата и крайниците. Мъжът е надминал обикновената си степен и е достигнал до точки Е. Едно мъжко тяло следователно е изродено, защото то е по-материално от своя духовен прототип, защото е слязло по-дълбоко в материя, отколкото това е било необходимо в съвремието за обикновената степен на еволюция. Така в женското тяло имаме нещо, което е изостанало от нормалната еволюция, а в мъжкото тяло нещо, което е слязло по-дълбоко в материалното, отколкото са главата и крайниците.
към текста >>
Мъжкото тяло обаче е напреднало отвъд
обикновената
степен с изключение на главата и крайниците.
Бихме могли също да кажем, че еволюцията е напреднала от точка А до В. Ако С е нещо като нормалното развитие, то тогава ние бихме били в точката С, що се касае до човешката глава и крайници. Онова, което се появява във формата на женското тяло, е останало като че е в D, не е напреднало до точка на развитие. Ако не би се криво разбрало, бихме могли да кажем, че женското тяло, каквото е днес, е изостанало до една по-духовна степен; в своята форма то не е слязло така дълбоко в материя, за да бъде в унисон с обикновената степен на еволюцията.
Мъжкото тяло обаче е напреднало отвъд обикновената степен с изключение на главата и крайниците.
Мъжът е надминал обикновената си степен и е достигнал до точки Е. Едно мъжко тяло следователно е изродено, защото то е по-материално от своя духовен прототип, защото е слязло по-дълбоко в материя, отколкото това е било необходимо в съвремието за обикновената степен на еволюция. Така в женското тяло имаме нещо, което е изостанало от нормалната еволюция, а в мъжкото тяло нещо, което е слязло по-дълбоко в материалното, отколкото са главата и крайниците.
към текста >>
Мъжът е надминал
обикновената
си степен и е достигнал до точки Е.
Бихме могли също да кажем, че еволюцията е напреднала от точка А до В. Ако С е нещо като нормалното развитие, то тогава ние бихме били в точката С, що се касае до човешката глава и крайници. Онова, което се появява във формата на женското тяло, е останало като че е в D, не е напреднало до точка на развитие. Ако не би се криво разбрало, бихме могли да кажем, че женското тяло, каквото е днес, е изостанало до една по-духовна степен; в своята форма то не е слязло така дълбоко в материя, за да бъде в унисон с обикновената степен на еволюцията. Мъжкото тяло обаче е напреднало отвъд обикновената степен с изключение на главата и крайниците.
Мъжът е надминал обикновената си степен и е достигнал до точки Е.
Едно мъжко тяло следователно е изродено, защото то е по-материално от своя духовен прототип, защото е слязло по-дълбоко в материя, отколкото това е било необходимо в съвремието за обикновената степен на еволюция. Така в женското тяло имаме нещо, което е изостанало от нормалната еволюция, а в мъжкото тяло нещо, което е слязло по-дълбоко в материалното, отколкото са главата и крайниците.
към текста >>
Едно мъжко тяло следователно е изродено, защото то е по-материално от своя духовен прототип, защото е слязло по-дълбоко в материя, отколкото това е било необходимо в съвремието за
обикновената
степен на еволюция.
Ако С е нещо като нормалното развитие, то тогава ние бихме били в точката С, що се касае до човешката глава и крайници. Онова, което се появява във формата на женското тяло, е останало като че е в D, не е напреднало до точка на развитие. Ако не би се криво разбрало, бихме могли да кажем, че женското тяло, каквото е днес, е изостанало до една по-духовна степен; в своята форма то не е слязло така дълбоко в материя, за да бъде в унисон с обикновената степен на еволюцията. Мъжкото тяло обаче е напреднало отвъд обикновената степен с изключение на главата и крайниците. Мъжът е надминал обикновената си степен и е достигнал до точки Е.
Едно мъжко тяло следователно е изродено, защото то е по-материално от своя духовен прототип, защото е слязло по-дълбоко в материя, отколкото това е било необходимо в съвремието за обикновената степен на еволюция.
Така в женското тяло имаме нещо, което е изостанало от нормалната еволюция, а в мъжкото тяло нещо, което е слязло по-дълбоко в материалното, отколкото са главата и крайниците.
към текста >>
84.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Онова, което човек трябва да схване е, че не е възможно да говори за Христовия Импулс по същите методи, по които се говори за
обикновената
история.
Не е моето намерение днес да говоря съществени неща относно Христовия Импулс. Ние вече сме натрупали доста, много за това в течение на времето и аз ще продължавам да го върша. Една страна само ще подчертая пред вас сега, защото тя изглежда особено важна понастоящем, именно, че човешките същества се нуждаят да схванат, че Христовия Импулс трябва в най-дълбок смисъл да бъде разглеждан различно от други исторически импулси. Хората виждат, че това е така ала те непрекъснато правят всевъзможни компромиси. Те говорят полуистини, нямат кураж да кажат цялата истина.
Онова, което човек трябва да схване е, че не е възможно да говори за Христовия Импулс по същите методи, по които се говори за обикновената история.
Издигнати теолози казват, че е глупаво да се говори за Евангелията, че са истинни по обикновен исторически смисъл, защото всичко, което може да бъде предложено като историческо доказателство, че Христос е живял може да бъде вписано на няколко листа хартия. Добре известни съвременни теолози по този начин потвърждават, че е безсмислено да се отнася човек към Евангелията, ако желае да борави с тях само като исторически източници. Няма начин да се докаже, че те разказват исторически факти. Това се смята съвършено очевидно днес. Всичко, което може да се даде като историческо доказателство, подобно на автентичните документи относно други личности от световната история може да бъде написано, според прочутите теолози, на няколко листа хартия само.
към текста >>
85.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Днес ние научихме за път, който е изцяло в съгласие със съзнанието на съвременното човечество, защото онзи, който поема по този път, се доверя на другия не по друг начин, а както ученикът се доверя на учителя си по
математика
.
Никой, който взема понятието за еволюцията сериозно, не може да се съмнява, че такова по-нататъшно развитие е възможно. Онези които вярват, че онова, което понастоящем го има, е възникнало от предишни етапи на съществуване до сегашния, трябва също да признаят, че развитието може да върви напред. Но понеже човекът е станал съзнателно същество, той трябва също да поеме съзнателно развитието си в свои ръце. И той може да върви в пълно съзнание по пътя на развитието, който беше описан. Ако се нуждае от учител, той вече няма нужда от него какъвто бе случаят, когато се използваха старите методи като някой, който взема нещо от него или позволява нещо да се влее в него; при такива обстоятелства онези, водени от учителя, не бяха независими.
Днес ние научихме за път, който е изцяло в съгласие със съзнанието на съвременното човечество, защото онзи, който поема по този път, се доверя на другия не по друг начин, а както ученикът се доверя на учителя си по математика.
Ако не приеме, че учителят знае повече, отколкото знае самият той, той със сигурност не би отишъл при него. В същия смисъл ние се доверяваме на водач или учител, който не ни дава нищо повече от напътствия. На всяка стъпка ние си оставаме свой собствен господар, докато съвестно следваме дадените указания. Ние следваме указанията, дадени от учителя така, както бихме правили в случая на онези, дадени от учител по математика, едва сега е въвлечена цялата ни душа; не става въпрос за прилагане на интелекта ни за решаването на математически проблем. Това е същината на новия метод на Посвещение, че той взема под внимание преди всичко друго независимостта на човешкото същество; гуруто вече не е гуру в стария смисъл, а само в смисъла, че той съветва как може да бъде направен напредък.
към текста >>
Ние следваме указанията, дадени от учителя така, както бихме правили в случая на онези, дадени от учител по
математика
, едва сега е въвлечена цялата ни душа; не става въпрос за прилагане на интелекта ни за решаването на математически проблем.
Ако се нуждае от учител, той вече няма нужда от него какъвто бе случаят, когато се използваха старите методи като някой, който взема нещо от него или позволява нещо да се влее в него; при такива обстоятелства онези, водени от учителя, не бяха независими. Днес ние научихме за път, който е изцяло в съгласие със съзнанието на съвременното човечество, защото онзи, който поема по този път, се доверя на другия не по друг начин, а както ученикът се доверя на учителя си по математика. Ако не приеме, че учителят знае повече, отколкото знае самият той, той със сигурност не би отишъл при него. В същия смисъл ние се доверяваме на водач или учител, който не ни дава нищо повече от напътствия. На всяка стъпка ние си оставаме свой собствен господар, докато съвестно следваме дадените указания.
Ние следваме указанията, дадени от учителя така, както бихме правили в случая на онези, дадени от учител по математика, едва сега е въвлечена цялата ни душа; не става въпрос за прилагане на интелекта ни за решаването на математически проблем.
Това е същината на новия метод на Посвещение, че той взема под внимание преди всичко друго независимостта на човешкото същество; гуруто вече не е гуру в стария смисъл, а само в смисъла, че той съветва как може да бъде направен напредък.
към текста >>
86.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Някои хора считат, че това отличително качество на по-висшия вид мислене, мисленето на сърцето, е причина за цялостно отхвърляне на
обикновената
логика.
Съществено е преди всичко да се премине дисциплина за здраво, разумно мислене, преди опитите за навлизане във висшите светове; еднакво съществено е да се издигнем над това обикновено мислене до непосредствено разбиране. И точно защото е необходимо да имаме тази способност на непосредствено разбиране във висшите светове, предварителното обучение в логическо мислене е крайно необходимо, тъй като в противен случай нашите чувства със сигурност биха ни водили към грешки. С обикновено интелектуално мислене ние сме неспособни да преценяме правилно в онзи свят, ако първо не сме обучили своето интелектуално мислене във физическия свят, и после, в подходящ момент, да сме способни да не го забравяме.
Някои хора считат, че това отличително качество на по-висшия вид мислене, мисленето на сърцето, е причина за цялостно отхвърляне на обикновената логика.
Те казват, че след като трябва тя накрая да бъде забравена, няма нужда да се усвоява най-напред. Но казвайки това, те пренебрегват факта, че логическото мислене е обучение за това да направиш от себе си различен човек. В логическото мислене ние изживяваме преди всичко един вид съзнание, и развивайки го ние установяваме в душата определено чувство на отговорност спрямо истината и неистината, без което не може да бъде постигнато нищо във висшите светове.
към текста >>
87.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Всеки път, когато ученикът е в състояние на съзнанието, в което изследва духовния свят посредством една способност, аналогична на онази на
обикновената
памет, онова, което той наблюдава в този свят, представя себе си не във времето, а пространствено.
Всеки път, когато ученикът е в състояние на съзнанието, в което изследва духовния свят посредством една способност, аналогична на онази на обикновената памет, онова, което той наблюдава в този свят, представя себе си не във времето, а пространствено.
Паметта се преобразува изцяло. Докато обикновената памет гледа назад във времето, за да извика отново вчерашните събития, то когато е бил направен напредък в духовното познание, изследователят изживява миналото както ако, стоейки тук, той гледаше през вратата в съседната област. Той гледа нещо, което е разделено сякаш от пространството, като че ли вчерашните събития са разделени пространствено от днешните. Следователно можем да кажем, че за духовния изследовател събитията, които обикновено се явяват на паметта едно след друго във времето, сега се представят едно до друго (в пространствен смисъл), и той трябва, така да се каже, да се движи от едно събитие към друго, да преминава от един обект към друг.
към текста >>
Докато
обикновената
памет гледа назад във времето, за да извика отново вчерашните събития, то когато е бил направен напредък в духовното познание, изследователят изживява миналото както ако, стоейки тук, той гледаше през вратата в съседната област.
Всеки път, когато ученикът е в състояние на съзнанието, в което изследва духовния свят посредством една способност, аналогична на онази на обикновената памет, онова, което той наблюдава в този свят, представя себе си не във времето, а пространствено. Паметта се преобразува изцяло.
Докато обикновената памет гледа назад във времето, за да извика отново вчерашните събития, то когато е бил направен напредък в духовното познание, изследователят изживява миналото както ако, стоейки тук, той гледаше през вратата в съседната област.
Той гледа нещо, което е разделено сякаш от пространството, като че ли вчерашните събития са разделени пространствено от днешните. Следователно можем да кажем, че за духовния изследовател събитията, които обикновено се явяват на паметта едно след друго във времето, сега се представят едно до друго (в пространствен смисъл), и той трябва, така да се каже, да се движи от едно събитие към друго, да преминава от един обект към друг.
към текста >>
Това е известно на всеки от
обикновената
наука.
За логиката на главата ние имаме инструмент в своя физически мозък.
Това е известно на всеки от обикновената наука.
Разбира се, не можем да кажем в същия смисъл, че в своето физическо сърце имаме инструмент за логиката на сърцето. Защото тя е нещо много по-духовно от логиката на главата, и сърцето не е в същата степен физическия орган за мисленето на сърцето, какъвто е мозъкът за мисленето на главата. Все пак физическото сърце ни дава една аналогия. Когато мисленето на сърцето променя времето в пространство, цялото ни същество трябва да се движи; ние трябва да бъдем въвлечени в постоянно движение. Такова е определеното изживяване на някой, който преминава от обикновената памет към по-висшата форма на паметта, притежавана от духовния изследовател.
към текста >>
Такова е определеното изживяване на някой, който преминава от
обикновената
памет към по-висшата форма на паметта, притежавана от духовния изследовател.
Това е известно на всеки от обикновената наука. Разбира се, не можем да кажем в същия смисъл, че в своето физическо сърце имаме инструмент за логиката на сърцето. Защото тя е нещо много по-духовно от логиката на главата, и сърцето не е в същата степен физическия орган за мисленето на сърцето, какъвто е мозъкът за мисленето на главата. Все пак физическото сърце ни дава една аналогия. Когато мисленето на сърцето променя времето в пространство, цялото ни същество трябва да се движи; ние трябва да бъдем въвлечени в постоянно движение.
Такова е определеното изживяване на някой, който преминава от обикновената памет към по-висшата форма на паметта, притежавана от духовния изследовател.
Докато в акта на спомнянето обикновения човек гледа назад към миналото, духовният изследовател има вътрешната опитност, че в действителност се движи назад във времето по същия начин, както иначе се движи в пространството. И това съзнание се изразява външно в изживяването на нашата кръв, която също трябва да бъде в постоянно движение, ако ще продължаваме да живеем. В своята кръв ние сме въвлечени през цялото време в движението от сърцето към тялото и обратно, така че онова, което наистина принадлежи на сърцето, е в безспирно движение. Не е така с онова, принадлежащо на главата. Няколкото части на мозъка си стоят неподвижни, така че мозъкът наистина е физически символ за съзнанието на пространството; течащата кръв, течността на сърцето, в своето движение е образ на подвижността на духовното съзнание.
към текста >>
То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие
обикновената
памет отначало се поврежда.
В определено отношение всичко, свързано с еволюцията, има своя обратна страна, и това се отнася също и за развитието на току-що споменатата душевна способност способността на памет. Целта пред някой, който получава указания с оглед на развиване на съзнание за висшите светове, е да постигне тази нова, духовна "пространствена памет", притежавана от духовния изследовател. В хода на такова развитие може да се случи да чуете хора, които не разбират какво се случва, да се оплакват: "Аз имах превъзходна памет, но сега тя се влоши." Онези, които наистина разбират, няма да се оплакват, а ще осъзнаят, че това е напълно естествено.
То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие обикновената памет отначало се поврежда.
Всеки, който знае това, няма да остави това да го тревожи; защото знае също, че ще получи пълна компенсация на загубата, когато е близо до точката, където може да стане опасно. Той ще има големи трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота. Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща обикновената, защото тя има един голям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят. Но в паметта, която представлява картини в пространството, детайлите се появяват отново. Достоверността и точността на паметта се увеличават многократно.
към текста >>
Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща
обикновената
, защото тя има един голям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят.
Целта пред някой, който получава указания с оглед на развиване на съзнание за висшите светове, е да постигне тази нова, духовна "пространствена памет", притежавана от духовния изследовател. В хода на такова развитие може да се случи да чуете хора, които не разбират какво се случва, да се оплакват: "Аз имах превъзходна памет, но сега тя се влоши." Онези, които наистина разбират, няма да се оплакват, а ще осъзнаят, че това е напълно естествено. То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие обикновената памет отначало се поврежда. Всеки, който знае това, няма да остави това да го тревожи; защото знае също, че ще получи пълна компенсация на загубата, когато е близо до точката, където може да стане опасно. Той ще има големи трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота.
Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща обикновената, защото тя има един голям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят.
Но в паметта, която представлява картини в пространството, детайлите се появяват отново. Достоверността и точността на паметта се увеличават многократно.
към текста >>
Така че трябва да разграничим три състояния на душевните способности: първо, онова на
обикновената
памет, което може да има определена точност; второ, един вид затъмнение; трето, паметта която се възпламенява в нова форма.
Така ние виждаме да възниква нова душевна способност, която не е като спомен в мисълта за отминало време, а като виждане. Между онова, което съответства в настоящето на тази способност, и това, в което тя може да се превърне, се състои един вид затъмняване на въпросната способност и след това новата способност започва са действа все по-често. Това затъмняване на такава способност се получава като състояние на душата между другите две състояния.
Така че трябва да разграничим три състояния на душевните способности: първо, онова на обикновената памет, което може да има определена точност; второ, един вид затъмнение; трето, паметта която се възпламенява в нова форма.
Състоянието, в което такава способност се разкрива в своя връх, е наречено "Манватара" на въпросното състояние, а когато започва затъмняване, ние говорим за "Пралайя". Това са изрази, взети от източната философия. Следователно можем да говорим за "Манватара" на паметта на обикновеното съзнание, за един вид "Пралайя" на тази памет на обикновеното съзнание, и за връщане в състоянието "Манватара", когато възниква новият вид памет.
към текста >>
Обикновената
, несъзнателна логика на сърцето е много по-тясно свързана с настоящото физическо сърце, отколкото е по-висшата логика на сърцето, която естествено е много по-духовна.
Нашият мозък е формиран от Света на Разума. Ние открихме, че една предишна логика на сърцето предхождаше логиката на интелекта. Логиката на сърцето стана възможна само поради делата на една духовна област. От това става разбираемо, че настоящото човешко сърце е било оформено на по-предишен етап.
Обикновената, несъзнателна логика на сърцето е много по-тясно свързана с настоящото физическо сърце, отколкото е по-висшата логика на сърцето, която естествено е много по-духовна.
Но обикновената логика на сърцето всъщност има нещо като средство за изразяване във физическото сърце, както интелектът или разумът имат в мозъка.
към текста >>
Но
обикновената
логика на сърцето всъщност има нещо като средство за изразяване във физическото сърце, както интелектът или разумът имат в мозъка.
Нашият мозък е формиран от Света на Разума. Ние открихме, че една предишна логика на сърцето предхождаше логиката на интелекта. Логиката на сърцето стана възможна само поради делата на една духовна област. От това става разбираемо, че настоящото човешко сърце е било оформено на по-предишен етап. Обикновената, несъзнателна логика на сърцето е много по-тясно свързана с настоящото физическо сърце, отколкото е по-висшата логика на сърцето, която естествено е много по-духовна.
Но обикновената логика на сърцето всъщност има нещо като средство за изразяване във физическото сърце, както интелектът или разумът имат в мозъка.
към текста >>
Духовната Наука трябва да даде ключа за разбиране на онова, което ни се разкрива от
обикновената
наука, ако ще се постига истинно познание.
За да разберем единия, жизнения период от 15 години трябва да бъде взет като основен фактор, както и жизнения период от 40 години в случая на другия. Може би момчето на 15 е синът на 40-годишния баща. Абсурдно е този фактор да не се взема в предвид, въпреки че съвременната анатомия е попаднала в капан. Тя не знае, че различните органи трябва да се разглеждат различно, защото са на различна степен на развитие. Докато сме без анатомия, която да изучава различните органи не просто в пространствено съпоставяне, а според стойността им на по-стари или по-млади образувания, ние няма да разберем много за истинското естество на човека.
Духовната Наука трябва да даде ключа за разбиране на онова, което ни се разкрива от обикновената наука, ако ще се постига истинно познание.
към текста >>
88.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Бих искал да насоча Вашето внимание особено върху онзи момент, където се показва, как душата, когато тя всъщност е намерила вече силата да се издигне над
обикновената
илюзия, тъкмо тогава е изправена пред възможността да се натъкне на великите илюзии.
Бих искал да насоча Вашето внимание особено върху онзи момент, където се показва, как душата, когато тя всъщност е намерила вече силата да се издигне над обикновената илюзия, тъкмо тогава е изправена пред възможността да се натъкне на великите илюзии.
Представете си, че Йоханес Томасиус не би бил в състояние да прозре макар и да не върши това съзнателно, а само го чувствува с вътрешния си поглед представете си, че той не би бил в състояние да прозре, че във формата, която остава в стаята за медитация /тялото на Мария/ и изрича срещу йерофанта проклятието, не се съдържа вече същата индивидуалност /тази на Мария, бел. на превод./, която той трябва да следва. Представете си, че за момент йерофантът или също и Йоханес Томасиус биха изпаднали в безпокойствие поради това. Тогава за необозрими времена за Йоханес Томасиус би било невъзможно той да продължи по някакъв начин пътя на своето познание. Тогава в този момент всичко би било съвършено и то не само за Йоханес Томасиус, но и за йерофанта, който вече не би бил в състояние да развие мощните сили на Йоханес Томасиус, които да могат да го пренесат през това опасно препятствие.
към текста >>
89.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Това, което ние научаваме от анатомията, от
обикновената
физиология за черния дроб, жлъчката и слезката, това са органите, видени отвън с помощта на главно-гръбначномозъчната нервна система.
Може би не е съвсем на място, но бих желал да кажа: някой материалистично настроен мислител би могъл да бъде изпълнен с известна доза ужас и да си каже: и така, аз мога да разгледам своя организъм отвътре и би могъл да си помисли: та това е чудесна работа, да стана ясновиждащ чрез симпатиковата си нервна система и да мога да разгледам черния си дроб, жлъчката и слезката си; та това е прекрасно! Мисля, че това не е съвсем удачно, но човек би могъл да си помисли нещо подобно. Само че нещата не стоят така. Защото при подобно изявление не се взема предвид, че това, което човекът във външния живот обикновено нарича свой черен дроб, жлъчка и слезка, са неща, видени отвън, тъй както виждаме външните предмети. В обикновения живот сме длъжни да разглеждаме човешкия организъм чрез външните сетива; ние го виждаме с помощта на външните нерви.
Това, което ние научаваме от анатомията, от обикновената физиология за черния дроб, жлъчката и слезката, това са органите, видени отвън с помощта на главно-гръбначномозъчната нервна система.
В случай те се виждат така, както вие разглеждате и други неща отвън. Но човек попада в съвсем раз лично положение, когато успее да стане ясновиждащ чрез симпатиковата нервна система по посока навътре. Тогава в никакъв случай не виждаме същото, което виждаме, гледайки навън; тогава виждаме именно нещото, за чието означаване ясновидците на всички времена са избрали тъй странни имена, които аз ви споменах във втората лекция.
към текста >>
90.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез
обикновената
памет, а по съвършено друг начин.
С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване. И още нещо. Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но към това се прибавя и нещо друго.
Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин.
Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта. Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента. Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в пролетта. Когато оставим да действуват в нас елементарните сили на есента, ние можем да чувствуваме по един нов начин какво ще ни бъде дадено в бъдеще. Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това.
към текста >>
91.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
При обикновени отношения мисленето на научния изследовател, на химика, на
математика
протича без никакви душевни вълнения, без никакви чувства: Това не отива по-далече освен до повърхността.
Нашият обикновен живот на мислите стига само до астралния свят. Можем да имаме и найостроумните мисли и все пак: Мисли, които не са носени от душевни вълнения, от чувства, не отиват по-далеч от астралния свят, нямат никакво значение за другите светове. С това обаче Вие разбирате основното, което е присъщо за официалната наука, за сухата, прозаична външна наука: С мисли, които не са проникнати от чувства, никой човек не може да каже нищо относно другите светове, освен астралния.
При обикновени отношения мисленето на научния изследовател, на химика, на математика протича без никакви душевни вълнения, без никакви чувства: Това не отива по-далече освен до повърхността.
Даже от едно научно изследване се изисква да протича именно по този начин и затова то прониква само до астралния свят.
към текста >>
Следователно
обикновената
, лишена от чувства наука, колкото и остроумна да бъде тя, може да свързва човека само с астралния свят.
Единственото, което ни помага е ако можем с мислите да свържем и чувствата. Мисленето ни свързва единствено с астралния свят. Когато например геометрикът схваща отношенията на триъгълника като символ и извлича това, което се крие в него с оглед участието на човека в трите свята, респективно неговата троичност и т.н., това му помага да се издигне по-високо. Който чувствува в символите израз на душевната сила, който включва това в чувствата, в сърцето, който във всичко чувствува онова, което иначе само знае, той поставя своите мисли във връзка с Девакана. Ето защо това, което ни е дадено при медитацията, ние трябва да го проникнем с нашите чувства, защото само така се свързваме със света на Девакана.
Следователно обикновената, лишена от чувства наука, колкото и остроумна да бъде тя, може да свързва човека само с астралния свят.
към текста >>
92.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Ако живо и образно си представим този процес на спомняне, откриваме, че в него се осъществява една дейност, която спада към
обикновената
ни способност за припомняне.
На първо място трябва само ясно да видим пред душите си, че към всичко, което се обозначава с тези думи, спада и себеприпомнянето за минали преживявания и опитности. Това, което разгледахме последния път, беше нещо подобно на това себеприпомняне, само че не трябва наготово да се осланяме на тази прилика със способността за припомняне, която имаме в обикновения живот. Напротив, за тази способност трябва да си мислим като за по-висша и по-всеобхватна способност за спомняне, която ни отвежда отвъд настоящата инкарнация с един вид увереност, че преди този земен живот сме имали и други животи. И както споменахме предния път, този по-висш процес е подобен на себеприпомнянето за нещо изживяно в обикновения живот. Нека сега да си представим даден човек, който се нуждае от нещо, което е научил на един по-ранен етап в сегашния си живот, и който настройва душата си да извади от дълбоките си пластове онова, което е научил тогава, за да може да го обхване с погледа си сега.
Ако живо и образно си представим този процес на спомняне, откриваме, че в него се осъществява една дейност, която спада към обикновената ни способност за припомняне.
Това, за което споменах последния път, са дейностите на душата. Но тези дейности би трябвало да допринасят за постъпване в душата ни на нещо относно предишните ни земни животи, подобно на състоянието, когато се чувстваме потопени в спомена за нещо, изживяно в този живот. За целта не трябва да разглеждате казаното последния път като единствен начин, който би могъл да ни отведе в миналите ни земни животи или който може априори да предизвика една вярна представа за това какви сме били в предишните си животи. Той представлява само едно помощно средство, каквото средство е и себеприпомнянето, с което бихме могли да извадим на бял свят потъналото в дълбините на душевния ни живот. Нека накратко обобщим изложеното за едно такова себеприпомняне относно минали земни животи.
към текста >>
Сега трябва само да разберем, че тук имаме работа с един вид способност за спомняне, която може да се развие в човешката душа, с една способност за спомняне, която трябва да се нарече по друг начин, за разлика от
обикновената
способност за припомняне.
Не става въпрос за това какво си представяме, а че това, което си представяме, се преобразува, че то се превръща в нещо друго. Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер. Имената „Нусбаумер“ и „Нусдьорфер“ тук се извеждат едно от друго. По същия начин ще се подреди образът, ще се промени и по отношение на него ще се появи чувството: Ти се добра до нещо, което се крие в теб и което по начина, по който се крие в теб и се отнася към целия ти останал душевен живот, ясно ти показва: нещата не са могли да бъдат такива в настоящата инкарнация! Така с една голяма вътрешна яснота може да се установи, че криещото се в нас, отстои назад във времето.
Сега трябва само да разберем, че тук имаме работа с един вид способност за спомняне, която може да се развие в човешката душа, с една способност за спомняне, която трябва да се нарече по друг начин, за разлика от обикновената способност за припомняне.
Последната може да се нарече с израза „спомен като представа“, но тази способност за спомняне, която сега разглеждаме, всъщност би трябвало да наречем „спомен като чувство и усещане“. Че за това съществуват известни основания, ще разберете от следните съображения.
към текста >>
Към тях спадат и онези, които можем да определим като чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с
обикновената
симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях.
Налице е всеизвестното противоречие в живота на чувствата, което човек може да определи като симпатията и антипатията, с които се отнасяме към различните неща, или ако искаме да се изразим по-точно: любов и омраза. След това идват чувствата, които можем да класифицираме като такива, които предизвикват известна възбуда и напрежение, и съответно такива, които ни носят успокоение и облекчение. Последните не се пораждат заедно с чувствата на симпатия и антипатия. Защото един душевен импулс, който можем да наречем напрежение, възбуда и отпускане, е нещо различно от това, което се изживява с чистата симпатия или антипатия. Но би трябвало доста да поговорим, ако желаем да охарактеризираме различните двойки душевни преживявания.
Към тях спадат и онези, които можем да определим като чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях.
Като друга специална двойка бихме могли да посочим чувствата, които имаме за доброто и злото. Днес не е моментът да излагаме в подробности как вътрешното преживяване, което имаме при една добра или лоша постъпка, е нещо съвсем различно от чувството на симпатия или антипатия към една добра или лоша постъпка, т. е. от това да обичаме добрите действия, а лошите – да мразим. Така чувствата се явяват пред нас в най-разнообразен вид и можем да ги отличаваме от представите.
към текста >>
93.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Когато те са там, той първо ги проверява с помощта на
обикновената
логика.
Към казаното днес обаче трябва да се добави и едно сериозно предупреждение: Истинският духовен изследовател се въздържа от това да си прави изводи; той оставя нещата сами да се приближат до него.
Когато те са там, той първо ги проверява с помощта на обикновената логика.
И тогава не може да се случи нещо такова, като това, с което наскоро отново се сблъсках, и което е много характерно за начина, по който днес на някои им харесва да се противопоставят на антропософията. Та един много интелигентен господин ми каза – казвам това без ирония и с пълната увереност, че той наистина е много интелигентен мъж, та той ми каза: Когато чета написаното в книгата Ви „Въведение в тайната наука“, трябва да кажа, че тя изглежда толкова логична, до такава степен свързана с това, което съществува в света като факти, че трябва да призная, че човек би могъл да стигне до тези неща също така и чрез разсъждения. Тези неща могат и да не са резултат от свръхсетивно изследване. Казаното в тази книга не са съмнителни неща, те напълно съвпадат с действителността. Можах да уверя този господин, че не вярвам, че бих стигнал до това просто чрез разсъждения и че при цялото ми уважение към неговата интелигентност, все пак не вярвам, че той би открил тези факти чисто и просто чрез разсъждение.
към текста >>
94.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в
обикновената
анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
Онзи, който може да вижда с един окултно обучен поглед зад физическите факти, той веднага открива зад всичко, което се разпростира като цветове, като тонове, като топлина и студ, зад това, което се разпростира като природни закони, зад всичко това той намира веднага същества, които не се изявяват за външните сетива и за външния ум, които се намират зад физическия свят. След това той прониква все по-дълбоко и по-дълбоко и открива така да се каже светове със същества, които са от все по-висок род. Ако искаме да си усвоим едно разбиране за всичко това, което се намира зад нашия физически свят, тогава ще трябва съобразно особената задача, която ми беше поставена да изходим от най-близкото, което намираме зад нашия сетивен свят, от това, което срещаме така да се каже, когато повдигнем най-първото було, което сетивното възприятие разпростира за нас върху духовните процеси и събития. Всъщност светът, който се представя на окултно обучения поглед като първия, от духовните светове, изненадва най-често днешния ум, съвременната способността разбиране нещата.
Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
към текста >>
Да, видите ли, обични приятели,
обикновената
физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре.
Обаче като окултисти ние се запознаваме именно с тези същества още и по друг начин. Когато наблюдаваме растения, как те през време на пролетта поникват, покарват от Земята вземете си добра бележка, кога то растенията покарват техните първи зелени издънки, не по-късно когато се приготвят да носят плодове -, тогава окултният поглед чувствува, че същите същества, които беше открил в разпръскващата се вода и в образуващите се мъгли, обгръщат като че ги оплакват /умиват/ напълващите растения. Така щото можем да кажем, че когато тук на Земята виждаме да покарват растенията, ние ги виждаме навсякъде като обмивани от такива метаморфозиращи се същества. И така на окултният поглед чувствува, като че това, което тъче и живее невидимо там отгоре над напълващите растения, има нещо общо с това, което прави растението да израства от почвата, да покарва нагоре от почвата.
Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре.
Обаче окултистът познава: при цъфтежа на растенията нещата се представят различно. Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение. Окултистът познава около младия филиз на растението метаморфозиращи се същества, които са пускани така да се каже от околността и проникват надолу, които не отиват само отдолу нагоре, както прави това физическият растежен принцип, а спускайки се отгоре надолу изтеглят растенията от почвата. Така щото през пролетта, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия външен свят. Над растенията има нещо постоянно движещо се, и това е характерното, че окултният поглед добива именно усещание за това, че онова, което обгръща по този начин растението, е едно и също нещо с онова, което съществува също в изпаряващата се и превръщащата се в дъжд вода.
към текста >>
95.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Извън-редно важно е, да виждаме в астралното тяло на Земята всичко онова, което е свързано с
обикновената
смяна, с разцъфтяването и прецъфтяването на растенията, но също и всичко това, което е свързано със смяната, простираща се до ден и нощ, в годишните времена, във времената на деня и т.н.
Така щото такива духове, които трябва да причисляваме към астралното тяло на Земята, произвеждат не само редовното протичане на годината в растежа и увяхването на растенията, а също редовният цикъл, който се изразява по отношение на планетата Земя в деня и нощта. С други думи казано всичко, което е свърза но с ритмичното възвръщане, с ритмичната смяна, със смяната в отношенията на времето и с повторението на процесите във времето, всичко това се регулира от духовни същества, които всички принадлежат на астралното тяло на Земята и към които може да се приложи името "духове на циклите на времената на нашата планета". И това, което астрономът намира чрез неговите изчисления относно въртенето на Земята около нейната ос, за окултния поглед то е възприемаемо чрез това, че той знае разпределени около цялата Земя тези Духове на циклите на времената, които са действително носители на силите произвеждащи въртенето на Земята около нейната ос.
Извън-редно важно е, да виждаме в астралното тяло на Земята всичко онова, което е свързано с обикновената смяна, с разцъфтяването и прецъфтяването на растенията, но също и всичко това, което е свързано със смяната, простираща се до ден и нощ, в годишните времена, във времената на деня и т.н.
Всичко, което става по този начин, произвежда в наблюдателя, който е стигнал до там, да запазва своето съзнание през времето, когато неговото астрално тяло е излъчено от физическото и етерното тяло, произвежда впечатлението на духовни същества, които принадлежат именно към Духовете на циклите на времената. С това ние снехме така да се каже второто було булото, което е изтъкано от при родните духове. Бихме могли да кажем: ние снемаме първото було, което е изтъкано от сетивно-физическите впечатления и стигаме до етерното тяло на Земята, до природните духове; след това можем да снемем едно второ було и стигаме до духовете на циклите на времената, които регулират и подреждат всичко, което се възвръща по един периодичен начин, което е подложено на една периодична смяна, на една ритмична смяна. Ние знаем сега, че нашите собствени астрални тела са потопени в това, което можем да наречем по-висшите членове на човешката природа и което обхващаме, резюмираме на първо време като вложен в нашето астрално тяло Аз. Ние вече казахме за нашето астрално тяло, че то е потопено в областта на Духовете на циклите на времената, така да се каже в морето на Духовете на циклите на времената; обаче за нормалното съзнание нашият аз спи всъщност още повече отколкото астралното тяло.
към текста >>
96.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Това, което можем да наречем вдъхновение започва още при сухата, прозаична
математика
.
По отношение на такива вътрешни откровения всички хора без никакво съмнение имат общо една област това е разбира се едно суха, прозаична област. То е онова, което се отнася за числата и техните отношения, накратко казано, за математиката, за броенето и смятането. Че три по три прави девет, това ние никога не можем да познаем от външния свят; ние трябва да оставим това да ни се разкрие от нашата вътрешност. Ето защо не съществува също никаква възможност хората върху земното кълбо да спорят върху това. Дали нещо е красиво или грозно, върху това може да се спори много по цялото земно кълбо; обаче когато някому се е разкрило само веднъж в неговата вътрешност, че три по три прави девет, или че цялото е равно на сбора на неговите части или че в един триъгълник сборът на неговите ъгли е равен на 180°, той знае това, защото никакъв външен свят не може да му го разкрие, а само неговата вътрешност.
Това, което можем да наречем вдъхновение започва още при сухата, прозаична математика.
Само че обикновено хората не забелязват, че вдъхновението започва при сухата математика, защото повечето от тях считат тази суха математика за нещо извънредно скучно и затова с неохота оставят тя да им разкрие нещо. Но всъщност работата не стои другояче и с моралните истини по отношение на вътрешните откровения. Когато човек е познал нещо за правилно, той ще каже: "това е правилно и противоположното не е правилно, и никаква външна сила на света не може да ми докаже, че това, което ми се разкрива като правилно, е не правилно в моята вътрешност".
към текста >>
Само че обикновено хората не забелязват, че вдъхновението започва при сухата
математика
, защото повечето от тях считат тази суха
математика
за нещо извънредно скучно и затова с неохота оставят тя да им разкрие нещо.
То е онова, което се отнася за числата и техните отношения, накратко казано, за математиката, за броенето и смятането. Че три по три прави девет, това ние никога не можем да познаем от външния свят; ние трябва да оставим това да ни се разкрие от нашата вътрешност. Ето защо не съществува също никаква възможност хората върху земното кълбо да спорят върху това. Дали нещо е красиво или грозно, върху това може да се спори много по цялото земно кълбо; обаче когато някому се е разкрило само веднъж в неговата вътрешност, че три по три прави девет, или че цялото е равно на сбора на неговите части или че в един триъгълник сборът на неговите ъгли е равен на 180°, той знае това, защото никакъв външен свят не може да му го разкрие, а само неговата вътрешност. Това, което можем да наречем вдъхновение започва още при сухата, прозаична математика.
Само че обикновено хората не забелязват, че вдъхновението започва при сухата математика, защото повечето от тях считат тази суха математика за нещо извънредно скучно и затова с неохота оставят тя да им разкрие нещо.
Но всъщност работата не стои другояче и с моралните истини по отношение на вътрешните откровения. Когато човек е познал нещо за правилно, той ще каже: "това е правилно и противоположното не е правилно, и никаква външна сила на света не може да ми докаже, че това, което ми се разкрива като правилно, е не правилно в моята вътрешност".
към текста >>
Даже възпитанието чрез чистата
математика
е много добро.
Също и моралните истини в най-висшия смисъл се разкриват чрез вътрешността на човека. Ако насочваме нашия духовен поглед с чувство и усещане върху тази възможност на вътрешното откровение, ние можем с това да се възпитаме.
Даже възпитанието чрез чистата математика е много добро.
Ако например човек се отдава често пъти на мисълта: "дали това или онова ядене е добро, върху това ти можеш да имаш твоето мнение и някой друг може да има едно друго мнение.” Обаче математиката, моралните задължения не са нещо произволно. При тях аз зная, че те ми разкриват нещо, по отношение на което, ако не искам да го призная за вярно, аз се оказвам недостоен да се наричам човек. Това признание на едно откровение чрез вътрешността схващано като чувство, като вътрешен импулс, е една мощна педагогическа сила във вътрешността на човека, когато той се отдава на него чрез медитация. Когато човек си каже първо: "в света на сетивата има много неща, върху които решава просто моят произвол; обаче от духа ми се разкриват неща, върху които моят произвол не може да стори нищо, който въпреки това ме засягат, за които аз трябва да се покажа достоен като човек." Когато човек остави тази мисъл да стане все по-силна и по силна, така че да бъде принуден от неговата собствена вътрешност, тогава той израства над чистия егоизъм, тогава надделява, както също казваме, едно по-висше Себе, което знае, че е едно с Духа на света, тогава това по-висше Себе побеждава обикновеното произволно себе. Нещо подобно трябва да развиваме ние като настроение в нас, ако искаме да стигнем до там, да ни се отвори вратата, която води в духовния свят.
към текста >>
При тях забелязваме, че се издигаме над
обикновената
представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят.
Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим. Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг. Трябва да преминем към нашата представа, към нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура. Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние любовта например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме към едно качество. Такива образи са полезни за окултното развитие.
При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят.
Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят. Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един свят над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния свят, който обаче прониква в него. Когато се отдава все повече и повече на този свят от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм. Когато човек започва да признава, че над нас има нещо подобно като едно ръководещо нас обикновените хора същество, тогава в редицата на съществата на третата йерархия той има първата форма на онези същества, които наричаме Ангели или Ангелои.
към текста >>
97.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че
обикновената
материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това.
Ако пропуснете някое важно условие, Вие не описвате правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Обаче главното условие при раждането на тази планетна система е, че господин учителят стои там и върти капката олио, иначе не би се родило всичко това, което се показва. Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса. Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл. Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела.
Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това.
Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда. Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност. Така това, което окото вижда, не е нищо друго всъщност, освен отразената светлина, която е отразена чрез това, че Серафимите и Херувимите изпращат в мировото пространство светлината на Слънцето, и че срещу тези Същества се хвърлят насреща така да се каже луциферическите Серафими и Херувими, които вгъват, вдълбават в субстанцията на слънчевата светлина на вън тъмнина, понеже откъсват светлината във вътрешността и ангажират за планетата една собствена светлина.
към текста >>
98.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Необходимо е, когато предприемаме едно такова разглеждане, да си усвоим първо правилните представи върху това, което съществува при самия човек, а именно при физическото тяло на човека, и което никак не се взема под внимание от
обикновената
материалистична анатомия и физиология на нашата съвременна наука.
Сега за нашето по-нататъшно разглеждане ще бъде полезно, преди да проследим по същия начин както до сега резултатите на окултното изследване, когато така да се каже сравним по-нататък от гледна точка на Окултизма Луната, планетите и неподвижната звезда.
Необходимо е, когато предприемаме едно такова разглеждане, да си усвоим първо правилните представи върху това, което съществува при самия човек, а именно при физическото тяло на човека, и което никак не се взема под внимание от обикновената материалистична анатомия и физиология на нашата съвременна наука.
Нали, днешният обикновен анатом, какво прави той, когато изследва физическото тяло? Той изследва една част да речем черния дроб, по-нататък друга част нервната и мозъчна маса, като стоящи една до друга субстанции; той изследва и двете тези части така, именно както поставяме две неща едно до друго и ги сравняваме едно с друго чисто външно. Обикновеният външен материалистичен анатом или физиолог не взема под внимание, че когато имаме пред нас едно парче от веществото на мозъка и една част от веществото на черния дроб, ние имаме въобще коренно различни неща. При едната част на човешкото тяло ние имаме нещо, върху което по-висшите тела, свръхсетивните членове на човека, работят съвършено различно отколкото върху един друг орган. Например когато имаме едно парче от веществото на мозъка, в това вещество на мозъка всичко е така, че цялата негова структура, цялата форма не би могла да се роди, ако това вещество не би било обработено не само от етерното тяло, а също и от едно астрално тяло.
към текста >>
99.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И тогава Вие ще видите как много от тези светци и отшелници са влюбени в Мадоната с един чисто човешки копнеж, защото за тях тя е въплъщение и заместител на
обикновената
жена.
Такива мистици, които човешки обичат своя Бог или своя божествен свят, Вие ще откриете съвсем лесно, стига да разгърнете някои житиета на монахини и отшелници.
И тогава Вие ще видите как много от тези светци и отшелници са влюбени в Мадоната с един чисто човешки копнеж, защото за тях тя е въплъщение и заместител на обикновената жена.
Или пък как много монахини са влюбени в годеника-Христос, влюбени в него с цялата гама на земно-човешките любовни чувства. Дори и не винаги изпълнена със симпатия, това е психологически интересна област от църковно-религиозния мистицизъм, област, в която пътят към мистичните постижения е преграден от самата човешка природа.
към текста >>
100.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с
обикновената
мисъл за смъртта.
Сега ще възникне една мисъл, която е разбираща се от само себе си и която е нужно само да схванем и почувстваме в нейната дълбочина: Ако се освободя от всичко, което съм, за което изобщо можем да говорим в сетивното битие, тогава какво ми остава всъщност? Мога ли тогава самият аз да навляза в духовния свят, ако преди това трябва да се освободя от себе си? Нещата стоят така, че човек не може да вземе със себе си в свръхсетивните светове нищо от това, което знае за себе си, и че всичко онова, което може да вземе в тези светове, е нещо, за което той не знае нищо в обикновения свят. Това са скритите, лежащи в основите на душата битийни елементи, които се таят вътре в човека и за които той не знае нищо. А те трябва да са толкова силни, че човекът да може да въведе в духовните светове необходимото от това, за което не знае, щом трябва да се освободи от всичко онова, за което знае.
За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с обикновената мисъл за смъртта.
От само себе си разбиращо се за обикновения сетивен живот е, че човек обича всичко онова, което може да обозначи. И тъй като той не знае повече за себе си, при копнежа по безсмъртие той има копнеж да задържи това, което обича в сетивното битие. Затова ужасът може да стане толкова голям и може да се появи изпълване със страх от духовния свят, тъй като трябва да се породи мисълта: Ти навлизаш в една нереална неопределеност, не знаеш дали там можеш да се съхраниш, защото това, за което знаеш, е изгубено за теб!
към текста >>
101.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с
обикновената
нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар.
Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма.
Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар.
Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е. Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно. И той се бори в мировия ред за пречистване, за преминаване на всичко сетивно през огъня.
към текста >>
102.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с
обикновената
логика, в областта на своето познание.
Не бива да смесваме нещата, а да ги диференцираме, но без да изпускаме от погледа си възможността те все пак да са свързани в някакво единство. Ако си представим как Буда застава пред един от своите ученици, бихме могли да кажем следното: Ето, сега той се стреми и Вие се убеждавате в това от възвишените думи в неговите проповеди и в непрекъснатите повторения а тези повторения са строго необходими и не могат да бъдат премахнати от проповедите на Буда стреми се да възпламени в душата на ученика всичко онова, което е необходимо за издигането му в духовните светове именно чрез онези изживявания, които самият Буда е имал под дървото Боди. И думите са така подбрани, че всички те показват едно откъсване от Земята и звучат като небесно благовестие от небесния свят, произнесено от устни, които искат да предадат непосредственото впечатление от срещата с духовния свят. А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик? Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки.
На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание.
Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта. Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания. Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят? И нима сега, когато на душата ми предстои да се откъсне от всички сетивни връзки, тя не би трябвало с радост да пристъпи в душевния елемент?
към текста >>
103.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на
обикновената
физиология или анатомия.
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година? Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили. Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза.
Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия.
Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза. Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза. Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>
104.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Първото, което става ясно на този, който е преминал през съответната инициация е, че тази смърт на Голгота не е една обикновена смърт на Земята, каквато е
обикновената
човешка или друга смърт.
Да разгледаме в този смисъл смъртта на Голгота, която последва от единението на Христос с Исус от Назарет.
Първото, което става ясно на този, който е преминал през съответната инициация е, че тази смърт на Голгота не е една обикновена смърт на Земята, каквато е обикновената човешка или друга смърт.
Тези хора, които още не вярват в свръхсетивното, изобщо не могат да си създадат някаква представа за тази смърт на Голгота. Защото даже и външно Мистерията на Голгота има нещо своеобразно, нещо от което човек може много да се поучи. За Мистерията на Голгота не се споменава в нито едно историческо описание, а и критиците на Евангелията твърдят, че Евангелията не са меродавни като исторически документи. Но върху това, за което историята мълчи, са приложени принципите на инициацията. И днес посветените могат да възприемат това, което се е случило на Голгота; хората, които са минали през инициационните принципи и днес могат да го видят в хрониката Акаша.
към текста >>
105.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И часовете по
математика
ще бъдат разпределени сутринта, а четенето на поети във вечерните часове.
Ние ще се научим да държим сметка въобще за приспособяването на човешкото етерно тяло към протичането на времето. Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха. Без съмнение днес ние сме още твърде далече от тези неща; но те ще дойдат много по-рано отколкото вярват хората. Ще дойде време, когато общо взето (отново ще съществува разлика между лятното и зимно то време), но ще дойде време, когато хората ще разберат, че е нещо неразумно и безсмислено училищните часове да бъдат подредени както това се върши сега правилно ще бъде те да бъдат подредени така, че сутрин да има няколко часа, след това обедът да остане свободен продължително време и след това вечерта отново да бъдат поставени няколко часа. Може би според днешното разпределение на времето това ще изглежда непрактично съобразено с природата на човека.
И часовете по математика ще бъдат разпределени сутринта, а четенето на поети във вечерните часове.
Днес ние се намираме именно в едно време, в което разбирането на тези неща е затрупано чрез материалистичното схващане, което днес образува един голям прилив; така щото днес ще се случи хората да считат като много глупаво това, което всъщност е най-разумното, ако се вземе под внимание цялата природа на човека.
към текста >>
106.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато имаме предвид това, тогава можем също да говорим безпристрастно за това, как по отношение на живота в по-висшите светове
обикновената
разсъдъчна способност изгубва своята стойност, как така да се каже ние се научаваме да чувствуваме, че начинът, по който човек е бил по-рано остроумен, трябва сега да престане.
Ето защо, когато би могло да ни се струва за естествено да назовем обикновения живот с думи на по-висшия живот, ние трябва да преведем това на един език, който да бъде колкото е възможно по-подходящ за физическото поле! Трябва постоянно да подчертаваме, че тези неща не са безразлични, а те имат голямо значение и действуват особено силно.
Когато имаме предвид това, тогава можем също да говорим безпристрастно за това, как по отношение на живота в по-висшите светове обикновената разсъдъчна способност изгубва своята стойност, как така да се каже ние се научаваме да чувствуваме, че начинът, по който човек е бил по-рано остроумен, трябва сега да престане.
И тогава отново забелязваме (това е една опитност, която човек все повече и повече има), ние отново забелязваме нашата зависимост от етерния живот на света, а именно от времето.
към текста >>
107.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Съществува следователно един такъв растеж на физическото тяло над
обикновената
физическа големи на.
При същинското езотерично развитие е първо важно, че човек знае, какво става вътре в него и какво стои пред него, когато той минава през едно окултно развитие. Интересно, макар и не толкова важна, е промяната, каквато тя става видима за ясновидското наблюдение. И тук, характеризирайки нещата накратко, можем да кажем: това, което човек възприема вътрешно като един вид добиване на по-голяма подвижности на една по-голяма независимост от отделните части на физическото тяло, то се показва за ясновидския поглед, който следователно не изживява вътрешно промяната с физическото тяло, а гледа на тази промяна отвън, то се показва чрез това, че физическото тяло на един човек, който е обхванат в окултното развитие, някак си се разделя, разцепва се; и чрез това, че то се разцепва, ясновидският поглед го чувствува като разделящо се, като разпадащо се. За ясновидския поглед физическото тяло фактически израства при една личност, която напредва все повече и повече в окултното развитие. И можем да кажем: когато имаме работа с някого, който е обхванат в едно действително окултно развитие, ние го виждаме така, че, когато го срещаме в определено време, онова, което ясновидският поглед вижда като физическо тяло, има определена големина; когато го срещнем отново след години, това физическо тяло е израснало, станало е значително по-голямо.
Съществува следователно един такъв растеж на физическото тяло над обикновената физическа големи на.
Но това е свързано с факта, че това физическо тяло е станало повече сянкоподобно. Обаче тогава забелязваме: когато съответният човек се е развил, той ни показва едно все повече увеличено физическо тяло; но тогава то е съставено от отделни части, тези отделни части ни се представят в онова, което в окултния живот се нарича имагинация.
към текста >>
Видите ли, аз Ви казах преди, че за ясновидеца физическото тяло се явява още при
обикновената
личност като сбор от картини, които стават вътрешно все по-лъчезарни, колкото повече личността напредва в нейното развитие.
И действително природните царства се изменят твърде много.
Видите ли, аз Ви казах преди, че за ясновидеца физическото тяло се явява още при обикновената личност като сбор от картини, които стават вътрешно все по-лъчезарни, колкото повече личността напредва в нейното развитие.
Но какво е положението при животните? Да, когато гледаме животните с ясновиждащ поглед, тогава тяхното физическо тяло също се превръща в имагинации и тогава ние знаем: тези животни не са това, което те изглеждат в майа , а те са имагинации, т. е. те са имагинации мислени в едно съзнание. Кой мисли, кой ги представя следователно животните като имагинации? Животните, също растенията в техните външни форми растенията обаче по-малко отколкото животните и най-малко минералите са имагинации на Ариман.
към текста >>
108.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
“ Със сигурност на физическия план лесно може да се отговори, ако някой попита: „Какъв е цветът на
обикновената
цикория?
Но тъкмо в една такава област се вижда отново, че по толкова удобен начин, както биха искали да бъде някои хора, не бихме могли да се справим с изграждането на понятия за висшите светове. Напълно е правилно, когато се казва, че ариманическият елемент действа в архитектурата и пластиката, а луциферическият – повече в музиката и поезията. Но, щом си имаме работа с понятия, които са валидни и във висшите светове, е нужно да се каже, че не е толкова удобно да се даде лесен отговор, когато някой пита: „Кой действа повече в пластиката – Ариман или Луцифер?
“ Със сигурност на физическия план лесно може да се отговори, ако някой попита: „Какъв е цветът на обикновената цикория?
“ Ще кажат: „Тя е синя.“ Хората биха искали това да е толкова просто и за висшите светове. Но е невярна представата, че и там може да се получат такива директни отговори. Но въпреки че всичко, което казах, остава в сила, напълно е вярно например и следното. За строителството по същество важи, че в него ариманическият елемент дава най-важните импулси. Но в пластиката луциферическото противодействие може да е толкова силно, че може да има пластични произведения, в които Луцифер господства повече от Ариман.
към текста >>
109.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Обучение във Виенското висше техническо учили ще:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
110.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Една необходима последица от всичко това беше, че определени тайни тайните за връзката между духовния свят и физическия земен свят, които съществуваха преди слизането на Христос Исус, не трябваше да бъдат откривани на обикновеното човешко устройство, на
обикновената
човешка организация.
Една необходима последица от всичко това беше, че определени тайни тайните за връзката между духовния свят и физическия земен свят, които съществуваха преди слизането на Христос Исус, не трябваше да бъдат откривани на обикновеното човешко устройство, на обикновената човешка организация.
Преди това човешката организация трябваше да бъде променена, трябваше да узрее. Младежът от Саис не биваше току-така, идвайки отвън, да види образа на Изида.
към текста >>
111.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Все пак, когато сме доведени до подобен факт, ние установяваме известна ограниченост в
обикновената
човешка разсъдъчна способност, в човешка логика.
Този път ние ще напредваме съвсем бавно в нашите разсъждения. Как изобщо е възможно да съществува такава ситуация, че човекът да доказва нещо, а в същото време да доказва и неговата пълна противоположност?
Все пак, когато сме доведени до подобен факт, ние установяваме известна ограниченост в обикновената човешка разсъдъчна способност, в човешка логика.
Но нашето внимание се натъква на тази ограниченост в човешката логика също и при някои други обстоятелства. Тази ограниченост възниква навсякъде, където човек иска да пристъпи към света на безкрайното с оглед на своите понятия.
към текста >>
112.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от
обикновената
наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение.
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта. Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите.
Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение.
Тази разлика трябва да се има предвид.
към текста >>
Обикновената
представа за света, която предлагат нравствените изисквания, се критикува от този религиозен човек по един много умен начин: песимизмът, обхванал нашето настояще по всевъзможни начини, не е нещо безпочвено, а произлиза от един жив житейски трагизъм, който впрочем се е усещал във всички времена.
Днес се повяват толкова много популярни сборници, в които човечеството може да види всичко, което са поднесли като мъдрост онези хора, които казват: „Но истинска наслада е, простете, да вникваме в духа на вековете“42 и т.н., и как после стигаме до „възходът на сегашния ни ден“43.За целта днес има наистина много средства. Искам да обърна внимание на едно томче от този сборник с религиозни въпроси на настоящето44. Тези религиозни въпроси се разглеждат много своеобразно. Първо с цялата високомерна мъдрост на настоящето се посочва как човекът не може да бъде доволен от това, което му дава естествената наука, от това, че има просто натуралистична представа за света. После се показва как човекът не може да се задоволи с проста нравствена представа за света, за да може после да се издигне до това, което авторът на тази книжчица нарича своя религиозна картина на света.
Обикновената представа за света, която предлагат нравствените изисквания, се критикува от този религиозен човек по един много умен начин: песимизмът, обхванал нашето настояще по всевъзможни начини, не е нещо безпочвено, а произлиза от един жив житейски трагизъм, който впрочем се е усещал във всички времена.
И този религиозен човек обръща внимание на това как песимизмът на знанието се е проявявал в различни времена. Човек вярва, че чрез своите мисли ще стигне дотам да не знае нищо, стремежът към познание никога да не може да го удовлетвори. Той дава за пример големи авторитети като Плиний Стари45, великия римски естествоизпитател, който казва: „Човекът е същество, изтъкано от безброй противоречия, най-нещастното от всички творения, доколкото останалите творения нямат потребности, излизащи извън рамките на природата. Но човекът е изпълнен с безкрайно много желания и потребности, които никога не могат да бъдат задоволени. Природата му представлява една лъжа, най-голямата нищожност, обединена с най-голямото високомерие.
към текста >>
113.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Обучение във Виенското висше техническо учили ще:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
114.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Обикновената
кражба не заслужава бесило, а заради страшното изкупление никой не ще се побои да краде, щом това му е последното средство, за да не умре от глад.
"В дадения случай смъртта е едно колкото несправедливо, толкова и безполезно възмездие. То е твърде жестоко, за да накаже кражбата, и твърде слабо, за да я предотврати.
Обикновената кражба не заслужава бесило, а заради страшното изкупление никой не ще се побои да краде, щом това му е последното средство, за да не умре от глад.
По това правосъдието в Англия и някои други страни прилича на лош учител, който бие учениците си, вместо да ги обучава. Крадците биват подлагани на страхотни мъчения. Не би ли било по-добре да се подсигури съществуванието на всички членове на обществото, та никой да не се виж да принуден първо да краде, а сетне да се прости с живота си?
към текста >>
115.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и
обикновената
вяра.
„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими. Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са мислите, които му се удава да изгради. Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога.
Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра.
Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните. Готов съм да приема този упрек. Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека дух и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него дух не смогва да схване."
към текста >>
116.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но тъкмо изхождайки от нещо такова като Коледното тайнство, човек би искал да предизвика усещането, че като участник в антропософското движение той трябва да се чувства живеещ в нещо, което се извисява над
обикновената
външна Майя, и би искал да бъде вземано на сериозно разбирането, че онова, което се извършва във физическия план, така както то се извършва във физическия план, е именно Майя, а не действителността в по-висш смисъл.
Днес обаче изглежда, че към невярното, към злото,ако то бъде поставено в космическата констелация, човечеството съвсем очевидно проявява повече чувство и усет,отколкото да се направи опит онова, което в истински добрия смисъл трябва да се въплъти в развитието на човечеството, да бъде изразено и чрез реален факт.
Но тъкмо изхождайки от нещо такова като Коледното тайнство, човек би искал да предизвика усещането, че като участник в антропософското движение той трябва да се чувства живеещ в нещо, което се извисява над обикновената външна Майя, и би искал да бъде вземано на сериозно разбирането, че онова, което се извършва във физическия план, така както то се извършва във физическия план, е именно Майя, а не действителността в по-висш смисъл.
към текста >>
117.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото трябва да бъдем наясно, че както Мистерията на Голгота няма нищо общо с народи или човешки групи и сиянието на това събитие пада само върху индивидуалния човек, по същия начин е недопустимо
обикновената
морална преценка за мислите, чувствата и желанията на отделния човек да бъдат пренасяни просто по аналогия върху групи от хора.
Вчера направих опит да представя едно историческо събитие и да покажа, че едно такова историческо събитие не бива да се тълкува от морално гледище и че онова, което лежи в основата на историческата необходимост, не може да се преценява с еснафско притворство или "моралинно", ако река да си послужа още веднъж с този израз на Ницше.
Защото трябва да бъдем наясно, че както Мистерията на Голгота няма нищо общо с народи или човешки групи и сиянието на това събитие пада само върху индивидуалния човек, по същия начин е недопустимо обикновената морална преценка за мислите, чувствата и желанията на отделния човек да бъдат пренасяни просто по аналогия върху групи от хора.
към текста >>
118.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И още един път в историята на Европа е имало непосредствено встъпване /нахлуване/ на импулса на Христа – в 15 столетие, когато чрез
обикновената
селска девойка, "Орлеанската дева", Европа получила съвсем нов облик /бележка 32/.
И още един път в историята на Европа е имало непосредствено встъпване /нахлуване/ на импулса на Христа – в 15 столетие, когато чрез обикновената селска девойка, "Орлеанската дева", Европа получила съвсем нов облик /бележка 32/.
Ако тогава Англия беше победила Франция – на което е попречила Орлеанската дева – цялото по-нататъшно историческо развитие на Европа би тръгнало по различен път. Пастирката от Орлеан истински е притежавала не човешката мъдрост, а в нея, чрез своя михаелически предвестник, е действал импулсът на Христос – външно на страната на Франция, но в действителност на страната на Англия; тъй като иначе Англия не би могла да премине това развитие, което е преминала. За този, който иска да вижда в духовния свят, във всичко, което тогава е станало, с потресаваща яснота е действал импулсът на Христос.
към текста >>
119.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако насочваме мисли и чувства към скъпите ни покойници, в това се съдържа повече, много повече, отколкото в
обикновената
, нормална връзка между физически и духовен свят.
В ежедневния живот във физическо и етерно тяло, когато не сме насочени към скъпите ни покойници, ние имаме в нашите мисли това, което принадлежи на физическия свят. Но когато призоваваме в нашите души образа на мъртвия, мисловния или чувствен образ, тогава в този образ в непосредствената действителност живее същество, през което гледат, изпращайки в него своите представи, Ангели и Архангели.
Ако насочваме мисли и чувства към скъпите ни покойници, в това се съдържа повече, много повече, отколкото в обикновената, нормална връзка между физически и духовен свят.
Тогава е налице нещо, което иначе не би могло да го има. И пред духовния изследовател застава въпросът: Какво означава за умрелите фактът, че ние живеем в свят, който те са изоставили, в свят, чиито обвивки те са изхвърлили? Какво значи за тези умрели, които не живеят, обстоятелството, че ние в нашето будно съзнание, тоест, в нашето физическо и етерно тяло, възстановяваме това, което ни свързва? Пред духовния изследовател стои този въпрос, въпрос, който звучи като много интимен, но който, когато духовният изследовател намери неговия отговор, ще хвърли светлина върху много тайни на живота.
към текста >>
120.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Той мисли само за това, което му предоставят неговите външни сетива, и това, което му предоставя
обикновената
наука.
Представете си двама човека. Единият от тях никога не го е грижа за това, което може да бъде казано от духовната наука или подобни на нея за живота в духовните светове.
Той мисли само за това, което му предоставят неговите външни сетива, и това, което му предоставя обикновената наука.
Но науката също има работа само с това, което предлагат външните сетива. И той си казва: ще почакам с мисленето за духовния свят, докато не се окажа в него. От известна гледна точка това е най-малко лошият възглед от това, което се появи в 19 век, когато се появиха хора, които са убедени, че със силите на науката те ще стигнат до пълно отричане на съществуването на духовния свят, подобно на изказването, вложено от поета в устата на такъв отрицател: "Както Бог е свят, аз съм атеист! /бележка 101/. Примерно от такива настройки на ума е възниквал понякога атеизмът в 19 век, от такива "изпълнени с мисли" душевни настройки.
към текста >>
Този, който няма понятие за духовната действителност, постепенно губи и чувството за
обикновената
, ежедневно обкръжаваща го, външна действителност, – ако професията му или нещо друго не го принуждава да бъде внимателен към тази действителност.
Въобще не се помисля за това, което стои в основата на душата, и което в никаква степен не се улавя при такива изпитания. Но аз не упреквам тези, които в наше време си създават буквално идоли от подобни проверки, тъй като за този, който не се е докоснал до духовната наука и не може да си състави други представи, за него това са най-умните достижения на съвременния човешки живот, на човешката действителност. Това води в областта на абстрактното, в това, което в човешкия живот е мъртво и принадлежи на духа на Ариман. Трябва да се вижда цялата сериозност на това: хората се откъсват от действителността. И това е, което особено интензивно се проявява насреща: все по-голямо откъсване на хората от действителността.
Този, който няма понятие за духовната действителност, постепенно губи и чувството за обикновената, ежедневно обкръжаваща го, външна действителност, – ако професията му или нещо друго не го принуждава да бъде внимателен към тази действителност.
към текста >>
121.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Той е говорил върху "Фауст" в Университета на Лайпциг, където е изнасял основните си лекции по
математика
, механика и технология.
Досега много хора са коментирали Гьотевия "Фауст" Много хора са обяснявали Гьотевия "Фауст". Един от онези, които са го обяснявали, и то не повърхностно, а в известен смисъл задълбочено, е Освалд Марбах*49. Впрочем литературните историци са най-повърхностни в интерпретациите на "Фауст", понеже тяхната академична професия е да разбират нещата, което често е пречка те действително да ги разбират. И Освалд Марбах казва добри думи за Фауст в своята книга: "Гьотевият Фауст І и II част, коментиран от Освалд Марбах", само защото той не беше литературен историк.
Той е говорил върху "Фауст" в Университета на Лайпциг, където е изнасял основните си лекции по математика, механика и технология.
Всъщност днес задълбочаването в механиката и технологията на Марбах е едно много по-добро средство за разгадаване на мировите тайни, отколкото "съвременната наука" на днешните литературни историци. И при Освалд Марбах ние срещаме нещо твърде забележително. Той изнася лекции върху Гьотевия "Фауст" през 40-те години, а после изведнъж престава да говори на тази тема, нито през 60-те, нито през 70-те години. Едва в края на 70-те и през 80-те години той отново започва да изнася лекции върху Гьотевия "Фауст". В междинното време той изнася лекции само по математика, механика и технология, с други думи, посвещава се на онези дисциплини, при които всеки има възможност, особено през този период, да засили своето остроумие, своята критика.
към текста >>
В междинното време той изнася лекции само по
математика
, механика и технология, с други думи, посвещава се на онези дисциплини, при които всеки има възможност, особено през този период, да засили своето остроумие, своята критика.
Той е говорил върху "Фауст" в Университета на Лайпциг, където е изнасял основните си лекции по математика, механика и технология. Всъщност днес задълбочаването в механиката и технологията на Марбах е едно много по-добро средство за разгадаване на мировите тайни, отколкото "съвременната наука" на днешните литературни историци. И при Освалд Марбах ние срещаме нещо твърде забележително. Той изнася лекции върху Гьотевия "Фауст" през 40-те години, а после изведнъж престава да говори на тази тема, нито през 60-те, нито през 70-те години. Едва в края на 70-те и през 80-те години той отново започва да изнася лекции върху Гьотевия "Фауст".
В междинното време той изнася лекции само по математика, механика и технология, с други думи, посвещава се на онези дисциплини, при които всеки има възможност, особено през този период, да засили своето остроумие, своята критика.
Много интересен е неговият предговор към книгата: "Моите лекции в Лайпциг върху Гьотевия "Фауст" датират от преди 30-40 години" книгата излезе през 1881 "и едва напоследък, през 1875 аз отново започнах да изнасям лекциите си върху Гьоте. Защо се получи толкова дълго прекъсване? Причините са много: външни и вътрешни, обективни и субективни. Аз остарях,академичната младеж също; с всеки нов семестър идваха все по-намръщени и конфликтни студенти" хората станаха по-умни, но за Марбах те станаха "по-намръщени" "постепенно изчезна непосредственият интерес към Духа, навлязохме в една епоха, когато ползата измести красотата. След 30-те години, "вслушвайки се по-скоро в нуждата, отколкото в моя собствен подтик".
към текста >>
Аз отстраних философията и поезията от моята академична дейност, ограничавайки се в точните науки:
Математика
, физика, технология."
Много интересен е неговият предговор към книгата: "Моите лекции в Лайпциг върху Гьотевия "Фауст" датират от преди 30-40 години" книгата излезе през 1881 "и едва напоследък, през 1875 аз отново започнах да изнасям лекциите си върху Гьоте. Защо се получи толкова дълго прекъсване? Причините са много: външни и вътрешни, обективни и субективни. Аз остарях,академичната младеж също; с всеки нов семестър идваха все по-намръщени и конфликтни студенти" хората станаха по-умни, но за Марбах те станаха "по-намръщени" "постепенно изчезна непосредственият интерес към Духа, навлязохме в една епоха, когато ползата измести красотата. След 30-те години, "вслушвайки се по-скоро в нуждата, отколкото в моя собствен подтик".
Аз отстраних философията и поезията от моята академична дейност, ограничавайки се в точните науки: Математика, физика, технология."
към текста >>
122.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но в тази област могат да се направят странни изводи тъкмо с
обикновената
наука.
Отново една доста неудобна истина. Естествено, тогава трябва да се признае в още по-голяма степен, отколкото се прави от психоаналитиците, че човекът може да бъде много хитро същество в подсъзнателните слоеве на душата си, много по-хитро, отколкото е в обикновеното си съзнание.
Но в тази област могат да се направят странни изводи тъкмо с обикновената наука.
Описание на тези изводи можете да прочетете във втората глава на новата ми книга, «За загадките на душата» , която скоро ще излезе, където разглеждам какво си позволява да пише за антропософията академикът Десоар2 в произведението си «Отвъд границите на душата». Тази втора глава от книгата ми «За загадките на душата» ще бъде добър принос в случай, че мислещите хора днес искат да си създадат представа за морала на съвременните учени. Когато четете тази глава, ще видите с какви противници всъщност имаме работа. От изложените там гледни точки искам да спомена само някои, които отчасти са във връзка с днешната тема.
към текста >>
Той трябва да се плъзне надолу с неадекватни понятия, щом се намира много повече в чувствената сфера, отколкото в
обикновената
сфера на разума.
Но само мисленето е ориентирано към физическия план; чувстването не е насочено само към физическия план, а стои също така във връзка с духовния свят. Чувстването наистина стои във връзка с всички духовни същества, за които може да се говори, че са реални. Така че човекът, когато се потапя с неадекватни понятия в живота на чувствата си, идва в сблъсък с боговете - нека така да се каже, - но също и със злите богове. Той влиза в конфронтация там. Всички сблъсъци идват оттам, че човекът се потапя в тези сфери с неадекватни познания.
Той трябва да се плъзне надолу с неадекватни понятия, щом се намира много повече в чувствената сфера, отколкото в обикновената сфера на разума.
В сферата на чувствата човек не може да се еманципира от своята взаимовръзка с духовния свят. Ако в материалистическото време се еманципира в сферата на разума, винаги ще навлиза с неадекватни понятия в света на чувствата си и трябва да се разболее.
към текста >>
123.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Обучение във Виенското висше техническо учили ще:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
124.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Това, което трябва да се прозре във връзка с Христовия импулс, е, че според методите на
обикновената
история изобщо е невъзможно да се каже нещо за Христовия импулс.
В течение на времето вече се събраха някои неща и такива още ще бъдат изнасяни. Но по отношение на Христовия импулс искам да изтъкна нещо, което много силно изпъква особено в днешно време. Това е, че хората вече трябва да разберат, че Христовият импулс трябва да бъде разглеждан по възможно най-интензивен начин, различно от други духовни импулси. Вие също разбирате това, но хората правят непрекъснато някакви компромиси. Те правят половинчати неща, нямат смелост за цялото.
Това, което трябва да се прозре във връзка с Христовия импулс, е, че според методите на обикновената история изобщо е невъзможно да се каже нещо за Христовия импулс.
Прочути теолози казват, че не може и дума да става, че евангелията са автентични в обикновения исторически смисъл. Известни теолози казват, че това, което се излага като историческо доказателство, че Христос е живял, може да се напише на четвърт страница. Следователно прочути теолози на съвремието днес вече признават, че не можем да се осланяме на евангелията, ако ги третираме като исторически извори. В никакъв случай няма доказателство, че те представят исторически факти. Това, разбира се, трябва да се констатира днес.
към текста >>
125.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Въпреки че мисленето, което чрез
обикновената
наука и чрез това, което от тази обикновена наука все повече прониква в детското възпитание и оттам в цялото развитие на човешките способности, е толкова важно за практическия живот, то не е творчески изграждащо.
Нека първо да разгледаме представния живот, мисленето.
Въпреки че мисленето, което чрез обикновената наука и чрез това, което от тази обикновена наука все повече прониква в детското възпитание и оттам в цялото развитие на човешките способности, е толкова важно за практическия живот, то не е творчески изграждащо.
Това се проявява така крайно отскоро, само от преди няколко столетия и поради това днес хората не го забелязват. Но няма да трае дълго и това, което казвам сега, ще може да се забележи по най-разнообразни начини. Човекът може да възприема естественонаучни понятия, каквито днес се поднасят именно на най-младите хора, на децата през целия им живот, без чрез това възприемане на многото понятия в смисъла на днешната наука да е необходимо той да се промени по отношение на мисленето и представите си. Човекът си остава същият. Да, не само остава същият, но и не може да се отрече, че чрез обикновените научни понятия, които все повече преминават в общото образование, в интелектуално отношение той става все по-ограничен.
към текста >>
126.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Ако допуснем сравнението, че спрямо
обикновената
будност проглеждането в духовния свят е още по-силно пробуждане, както и
обикновената
будност е пробуждане от съня, тогава, за да разберем сравнението, можем също да поставим въпроса: Може ли понякога будният живот да се окаже вреден за съня?
Скъпи мои приятели, някой би могъл да попита: А всъщност будният живот не е ли вреден за съня?
Ако допуснем сравнението, че спрямо обикновената будност проглеждането в духовния свят е още по-силно пробуждане, както и обикновената будност е пробуждане от съня, тогава, за да разберем сравнението, можем също да поставим въпроса: Може ли понякога будният живот да се окаже вреден за съня?
Да, особено когато будният живот не е съвсем порядъчен. Ако някой подрежда добре будния си живот, тогава сънят му е здрав, а ако някой в будния си живот е отегчен, ленив и бездеен, тогава сънят му е нездравословен. Така стоят нещата и по отношение на онзи буден живот, до който стигаме благодарение на духовната наука. Ако чрез духовната наука изградим в себе си правилно отношение към духовния свят, тогава – също както порядъчният буден живот гарантира здрав сън – чрез правилното отношение към духовния свят ще бъдат насочвани във вярната посока и нашите интереси, свързани с обикновения сетивен живот.
към текста >>
127.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Обучение във Виенското висше техническо учили ще:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
128.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но Конт говори от гледна точка на
обикновената
материалистична наука; той не знае какво духовно стои в основата на това съзнание, стоящо на заден план в нашия душевен живот, и какво е човекът.
Съзнание, макар и не съвсем отчетливо, за своята свободна личност има всеки човек. И по-малко отчетливо на заден план, стои съзнанието за това, какво представлява човекът изобщо. Някои философи, такива като Фойербах или даже самият Огюст Конт, са се придържали към мнението, че за човека вече е важно откритие, когато той стигне до осъзнаването си като човек изобщо, когато у него се появява чувството за принадлежност към цялото човечество. И вчера говорихме за това, как Огюст Конт е говорил за великата Същност, имайки предвид при това не нещо друго, а човека.
Но Конт говори от гледна точка на обикновената материалистична наука; той не знае какво духовно стои в основата на това съзнание, стоящо на заден план в нашия душевен живот, и какво е човекът.
Ние нищо не бихме могли да знаем за същността на човека, ако това, което в съня се отделя от нашето физическо и етерно тяло, не беше пропито от архангелско същество.
към текста >>
Външният исторически живот, описан в
обикновената
история, всъщност е само Fable convenue, това е само отражение на вътрешния исторически живот, неговото развитие изхожда от съществата на третата йерархия.
Можете да си представите това също и по следния начин: не знае нищо за действителния исторически живот на човечеството този, който няма представа, че ставащото в историята, в действителност се създава не от хората, а от съществата на третата йерархия. Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели, Архаи – създават, собствено, историята, и човек участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество. И така, човек се намира в този свят благодарение на това, че тези същества създават историческия живот, и това, че човек вътрешно е свързан с историческия живот, той дължи на тези същества.
Външният исторически живот, описан в обикновената история, всъщност е само Fable convenue, това е само отражение на вътрешния исторически живот, неговото развитие изхожда от съществата на третата йерархия.
към текста >>
129.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Обикновената
разсъдъчна мъдрост може да изсуши човека, той да стане така сух, като някои учени.
Своеобразието на духовната наука се състои в това, че тя укрепва, усилва, извисява любовните връзки, които, всъщност, са основани на взаимните интереси, изпитвани от хората един към друг.
Обикновената разсъдъчна мъдрост може да изсуши човека, той да стане така сух, като някои учени.
Духовната наука, наистина приета в своята субстанция, не допуска изсушаването на човека, а при всички обстоятелства го стимулира към любов, укрепва и извисява взаимните интереси между хората.
към текста >>
Но и от
обикновената
житейска мъдрост, която ни се открехва във втората половина на живота, можем да се научим, какво трябва да се прави, че все по-дълбоко и по-дълбоко да се потапяме в съществото на човека, което е образ на света, и изучавайки този образ на самия себе си, ние се учим да разбираме света.
Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за живота. Но ако той слезе тук с развито висше знание, тогава при това слизане в собственото му същество, ще му се открие паметта на Космоса. Тогава той ще стигне до възглед, различен от теорията на Кант-Лаплас, например, за това, което носим в своето физическо тяло. Вие знаете, че по своя произход то е най-старо, началото му е било заложено в четвъртата предшестваща инкарнация на Земята. Слизайки, ние се научаваме да разбираме, че тази четвърта предшестваща инкарнация на Земята е била епохата на Сатурн.
Но и от обикновената житейска мъдрост, която ни се открехва във втората половина на живота, можем да се научим, какво трябва да се прави, че все по-дълбоко и по-дълбоко да се потапяме в съществото на човека, което е образ на света, и изучавайки този образ на самия себе си, ние се учим да разбираме света.
към текста >>
130.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на
обикновената
биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта.
Тук решаващ е само въпросът: какво казва душата, обръщайки се към Космоса? – Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание. Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди. Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия!
Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта.
И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта. Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“. Този, който разглежда живота на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте. И този, който, притежавайки духовнонаучни знания, се натъкне при Гьоте на нещо, което той казва, изхождайки от това, което е текло към него от областта на постоянното съществуване, където се разиграва действието на йерархиите, отново се натъква на това, което е вечното в Гьоте. Да се разбере не просто временното в света, а вечното, е възможно само по косвен път чрез духовната наука.
към текста >>
131.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Защото това, което
обикновената
наука, анатомията, физиологията и т.
В състояние на сън то ни доставя само хаотични сънища, а в будно състояние не се задоволява само да съзерцава, а прибягва до абстрактни съждения и понятия и всичко това обозначаваме като член на човешкото същества и го наричаме аз. Само в този последен член на човешкото същество, в собствения аз, може да се каже, съвременният човек се ориентира. Този аз се отразява в неговото съзнание. Азът е това, в което, собствено, се разиграват такива душевни свойства, като мисленето, чувстването и волята. Всичко останало, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло в неговия истински облик, стоят извън съзнанието, а също и извън аза.
Защото това, което обикновената наука, анатомията, физиологията и т.
н., може да констатира по отношение на физическото тяло, е само външната му страна; по принцип, това не е нещо друго, освен съдържанието на нашето съзнание по отношение на човешкото физическо тяло, което добиваме по същия начин, както добиваме всяко друго сетивно съдържание. За нашето съзнание това е външния образ на физическото тяло, но това не е самото физическо тяло.
към текста >>
В момента, когато разглеждаме човека духовно, вече не можем да говорим само за съдържанието на астралното, етерното и физическото тела, за които говори
обикновената
наука, а също и антропософията, ако гледа само живота на човека, който се открива в сетивния свят.
И така, трите члена на човешкото същество, които, разглеждайки ги в аспекта на развитието, наричаме доземни, – знаете за това развитие от книгата ми „Въведение в тайната наука“, – тези три член преди всичко стоят извън полето на човешкото съзнание. Знаете, че говорейки за духовния ред, сочим към същества, които се възвисяват над човека като йерархии, като членове на йерархиите, подобно на това, както под човека се разполагат трите природни царства: животинското, растителното и минералното.
В момента, когато разглеждаме човека духовно, вече не можем да говорим само за съдържанието на астралното, етерното и физическото тела, за които говори обикновената наука, а също и антропософията, ако гледа само живота на човека, който се открива в сетивния свят.
Затова още в предишните си есенни разглеждания споменах, че с тези, – да ги наречем долни членове на човешката природа, – че с тези долни членове на човешката природа, ако ги наблюдаваме в истинския им вид, всъщност, са свързани с духовете на отделните йерархии.
към текста >>
132.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Луцифер има постоянно стремежа аз изразявам сега душевно същото нещо, което по-рано изразих физически Луцифер има постоянно стремежа, когато оформяме в духа един образ, да предаде на този образ нещо, което според мене е една художествена форма, да му даде едно действително субстанциално съдържание, следователно да проникне съдържанието на нашите мисли, на нашите представи с
обикновената
земна действителност С това той би постигнал онова, щото ние като човеци да напуснем другата действителност и да се пренесем в една мислова действителност, която би била тогава една реалност, а не само мисли.
Бих могъл да кажа, че говорейки физиологически положението е именно такова, че Луцифер постоянно действува в нас така, че ни изпраща нагоре жизнените сили, които искат да оживят главата, да проникнат главата, изпраща ги там от останалия наш организъм. Говорейки душевно, можем да кажем: Луцифер иска непрестанно да даде на съдържанието на нашата интелигентност, което обхваща само мисли, което обхваща само образи, едно субстанциално съдържание.
Луцифер има постоянно стремежа аз изразявам сега душевно същото нещо, което по-рано изразих физически Луцифер има постоянно стремежа, когато оформяме в духа един образ, да предаде на този образ нещо, което според мене е една художествена форма, да му даде едно действително субстанциално съдържание, следователно да проникне съдържанието на нашите мисли, на нашите представи с обикновената земна действителност С това той би постигнал онова, щото ние като човеци да напуснем другата действителност и да се пренесем в една мислова действителност, която би била тогава една реалност, а не само мисли.
Тази тенденция на Луцифер е постоянно свързана с нашето човешко същество, имаща за цел да превърне нашите фантазии в действителности. Той полага мислимо най-големи усилия, за да могат човешките фантазии да бъдат превърнати в действителности.
към текста >>
133.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с
обикновената
действителност на външния живот.
За този, който сериозно прилага върху собствената душа упражненията, които са описани в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" е възможно да се научи да познава определено вътрешно душевно вълнение, което протича така да се каже сънищно подобно, за повечето хора то протича само подобно на сънищата, няма по-голяма редовност от тази, която съществува при сънуването. Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна.
Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот.
Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това. И така човекът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден живот, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието. Можем да кажем: в момента, когато човек е добил напълно имагинативното познание, тогава тези будни сънища престават да бъдат така изопачени, каквито се явяват в обикновения живот, тогава те се проникват с една мъдрост, която насочва внимание само върху едно друго съдържание на действителността, върху един свят различен от сетивния свят, който ние обгръщаме с обикновената мъдрост.
към текста >>
Можем да кажем: в момента, когато човек е добил напълно имагинативното познание, тогава тези будни сънища престават да бъдат така изопачени, каквито се явяват в обикновения живот, тогава те се проникват с една мъдрост, която насочва внимание само върху едно друго съдържание на действителността, върху един свят различен от сетивния свят, който ние обгръщаме с
обикновената
мъдрост.
Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот. Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това. И така човекът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден живот, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието.
Можем да кажем: в момента, когато човек е добил напълно имагинативното познание, тогава тези будни сънища престават да бъдат така изопачени, каквито се явяват в обикновения живот, тогава те се проникват с една мъдрост, която насочва внимание само върху едно друго съдържание на действителността, върху един свят различен от сетивния свят, който ние обгръщаме с обикновената мъдрост.
към текста >>
134.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Защото това, което става с душевно-телесното естество на човека около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за
обикновената
физиология.
Когато обгърнем с поглед това деление, ние стигаме до възлови точки на човешкото развитие, които в началото на човешкия земен живот са изразени съвсем ясно в смяната на зъбите, половата зрялост, които след това се забулват повече или по-малко, обаче за този, който може да ги наблюдава, са още много ясни и по-късно.
Защото това, което става с душевно-телесното естество на човека около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за обикновената физиология.
Но обикновеното бива по-малко наблюдавано. Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия живот. Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността. Но това събитие все пак става. Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят.
към текста >>
135.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
От една страна говорих за "догмата на откровението", а от друга страна за "догмата на
обикновената
опитност".
Ще ви припомня, че когато написах това есе, аз вече бях публикувал моите възгледи върху Гьотевия светоглед, върху Гьотевите научни идеи. Бях изтъкнал две големи опасности в областта на мисленето, в полето на активното научно изследване. Аз въведох по онова време два израза, дефиниращи двата големи врага на човешкия духовен прогрес.
От една страна говорих за "догмата на откровението", а от друга страна за "догмата на обикновената опитност".
Желаех да покажа, че едностранчивото развиване на догмата на откровението, така както се е развила в религиозните изповедания, бе точно толкова гибелна, колкото и постоянното налагане на т.н. догми на опитността, т.е. непрекъснатото наблягане само върху всичко онова, което външният сетивен свят, светът на материалните фактически данни, предлага на учените и социолозите. С течение на времето възникна задачата за представяне на тези мисли по-конкретно, за разкриване на реалните сили зад това или онова явление.
към текста >>
136.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Днес всичко това е станало студена и сива
математика
и геометрия.
Всички сили, мои мили приятели, се развиват непрекъснато. Какво бе станало с онова, чрез което Мъдреците от Изтока разбираха развиването на своя интелект, който продължаваше да бъде ясновиждащ? Какво бе станало с тяхната астрология? С техния вид астрономия? Не може да разберем еволюцията, ако не погледнем в тези неща.
Днес всичко това е станало студена и сива математика и геометрия.
Днес виждаме абстрактните форми, които се преподават в училищата като геометрия и математика. Това е последният остатък от онова, което в живия блясък на космичната светлина бе овладяно от онази древна мъдрост, която доведе тримата Мъдреци от Изтока до Христос. Външната мъдрост се е превърнала във вътрешните теории за пространство и време. И докато Мъдреците от Изтока, чрез своето разбиране на пространството бяха в състояние във видения да изчислят „В тази нощ Спасителят ще се роди“, нашата астрономия, която е наследница на онази астрология, може само да пресметне бъдещите затъмнения на слънцето и луната и други подобни неща. И докато бедните овчари там вън на полето, от вътрешността на своите сърца бяха въздигнати до онова, което стоеше в близко отношение до тях, именно видението на Коледната Мистерия и чуването на небесната прокламация, на съвременното човечество е останало само виждането на външната природа.
към текста >>
Днес виждаме абстрактните форми, които се преподават в училищата като геометрия и
математика
.
Какво бе станало с онова, чрез което Мъдреците от Изтока разбираха развиването на своя интелект, който продължаваше да бъде ясновиждащ? Какво бе станало с тяхната астрология? С техния вид астрономия? Не може да разберем еволюцията, ако не погледнем в тези неща. Днес всичко това е станало студена и сива математика и геометрия.
Днес виждаме абстрактните форми, които се преподават в училищата като геометрия и математика.
Това е последният остатък от онова, което в живия блясък на космичната светлина бе овладяно от онази древна мъдрост, която доведе тримата Мъдреци от Изтока до Христос. Външната мъдрост се е превърнала във вътрешните теории за пространство и време. И докато Мъдреците от Изтока, чрез своето разбиране на пространството бяха в състояние във видения да изчислят „В тази нощ Спасителят ще се роди“, нашата астрономия, която е наследница на онази астрология, може само да пресметне бъдещите затъмнения на слънцето и луната и други подобни неща. И докато бедните овчари там вън на полето, от вътрешността на своите сърца бяха въздигнати до онова, което стоеше в близко отношение до тях, именно видението на Коледната Мистерия и чуването на небесната прокламация, на съвременното човечество е останало само виждането на външната природа. Това възприемане на външната природа чрез сетивата представлява последното преобразуване на наивността на овчарите, така както и нашето изчисляване на бъдещи затъмнения на слънцето и луната, е последният наследник на мъдростта на мъдреците.
към текста >>
137.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Древната астрология бе превърната в света, който ние си представяме сега в смисъла на Коперник, Галилей, Кеплер,на небесна механика и
математика
.
И вие ще осъзнаете, че светът около гърка не е изглеждал такъв за него, какъвто изглежда за човечеството днес. За хората от древните времена заобикалящият ги свят още повече се различавал. След това от света виждан от хората в древността, се оттегля духовното оттеглило се от света на звездите, на минералите, на растенията. Живите, деятелни цветове станали по-матови, без блясък, замъглени и тогава от дълбините се появило онова, което се изживява като синьо. Като възникнала способността за възприемане на синьо, от по-тъмните цветове се издигнало онова, което хората на древността са преживявали в астрологията, която им е говорила с жив език, деен и пълен с цвят, се превърнало в сива безцветна геометрия и механика, която изтегляйки я както правим това от вътрешното си същество, вече за нас става невъзможно да четем в заобикалящата ни среда тайната на звездните светове.
Древната астрология бе превърната в света, който ние си представяме сега в смисъла на Коперник, Галилей, Кеплер,на небесна механика и математика.
към текста >>
И онова, което човекът нявга виждал чрез способности за вътрешно възприемане, бе превърнато в нашето съвременно знание за природата; а онова, което той бе виждал от духовното чрез способностите за външно знание, бе превърнато в нашите съвременни
математика
и механика.
Всичко това постепенно се оттеглило и за човешката способност за възприемане останал прозаичният свят, който вече станал външен. Той започнал да възприема света такъв, какъвто и ние го възприемаме днес в неговите цветове и т.н. без да възприема духовното.
И онова, което човекът нявга виждал чрез способности за вътрешно възприемане, бе превърнато в нашето съвременно знание за природата; а онова, което той бе виждал от духовното чрез способностите за външно знание, бе превърнато в нашите съвременни математика и механика.
към текста >>
Така от качествата, които скромните овчари на полето възприеха с вътрешното си виждане, ние сме развили съвременния възглед за природата; а от онова, което Мъдреците от Изтока донесоха чрез своята способност за възприемане Звездите, сме развили нашите сухи
математика
и механика.
Така от качествата, които скромните овчари на полето възприеха с вътрешното си виждане, ние сме развили съвременния възглед за природата; а от онова, което Мъдреците от Изтока донесоха чрез своята способност за възприемане Звездите, сме развили нашите сухи математика и механика.
Способностите за външно и вътрешно възприемане са били все още толкова богати в индивидуалните човеци по онова време, че мистерията за раждането на Исус е могла да бъде обявена от тези две страни.
към текста >>
Ние, мои мили приятели, трябва да намерим пътя, по който вътрешната способност, която сега е суха
математика
, да я усилим картинно до творческо Въображение.
Ние, мои мили приятели, трябва да намерим пътя, по който вътрешната способност, която сега е суха математика, да я усилим картинно до творческо Въображение.
Ще трябва да се опитаме да сграбчим Въображението, дадено ни от Просветителската наука. Какво се съдържа в тези Въображения? Те всъщност са продължение на способността на Мъдреците от Изтока, която осъзна приближаването на Христос. Тези творчески Въображения са пъпките, потомците на онова, което хората на древността виждаха в звездните съзвездия, звездните-въображения, минералните-въображения; виждаха ги в златно, в сребърно и медно. Хората на древността възприемаха във Въображени картини н техните потомци са днешните математически способности.
към текста >>
138.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива
математика
в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път.
Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно. То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие.
Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път.
Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание. Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите.
към текста >>
Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна
математика
, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите.
Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно. То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие. Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път. Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание.
Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите.
към текста >>
От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезнали, колкото и неразбираем да е този факт за
обикновената
антропология.
Така, във възприятието, основано на сетивата и в нашия математически възглед за света, имаме абстрактното получено наследство на древността, инстинктивно видение за човечеството.
От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезнали, колкото и неразбираем да е този факт за обикновената антропология.
Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека. И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на овчарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от Изтока, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо. Най-последните остатъци на тези древни начини на възприемане са ни дадени като крайпътни знаци на нашето проучване на еволюцията. От Мистерията на Голгота насам има увеличаващ се общ растеж на съвременния начин на възприятие, подготвен още през гръцката култура: защото единият начин не преминава в другия внезапно, тези неща се подготвят и след това отново отмират.
към текста >>
Древното изпълнено с духовно зрение на небесата ста на абстрактната
математика
и механика.
Онова, което стана силно едва в съвременния век, разкри себе си от 15 век насам и достигна своя връх в 19-то столетие, макар че то ясно присъстваше за последно през 18-то столетие, особено в Западна Европа за това подготовката стана през Гръцката култура.
Древното изпълнено с духовно зрение на небесата ста на абстрактната математика и механика.
Ние гледаме на небесата в смисъл на Галилей и Кеплер, като че ли те са разбираеми само като обекти на математиката и механиката и че онова, което наричаме възприятия са ограничени само до това, което сетивата ни предават. Силата на възприятието, родена от цялото същество на човека, което е било инстинктивно в примитивните времена, е станала недеятелна.
към текста >>
Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена
математика
“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология.
И във Франция през 18-то столетие откриваме, че са правени усилия да се разбере човешкото същество, да се отговори на въпроса: какво всъщност е човешкото същество в действителност? Правени са усилия да се разбере.човека чрез силата на знанието, което той самият проявява: и намираме трудове като този „Човекът като машина“ от Дела Метрие. И това не беше резултат на внезапната идея на един човек, но на една световно-историческа необходимост на еволюцията.
Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология.
Би имало конкретно понятие за човешкото същество, наистина не спечелено с нашите съзнателни способности за знание, но с инстинктивните способности на човеците от онези времена. И какво е останало от това? Математически линии и енергии, разстлани в чиста абстракция над космоса. Картината на човешкото същество бе тази на една машина. Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи.
към текста >>
139.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Но за всеки, който е не просто математик, а човек с реален усет за нещата, занимаващ се с
математика
само между другото, сега възниква един странен въпрос.
И математиците са извънредно горди, че могат така нагледно да представят тези неща. Те говорят за три координати, за координатните оси „хикс“, „игрек“ и „зет“.
Но за всеки, който е не просто математик, а човек с реален усет за нещата, занимаващ се с математика само между другото, сега възниква един странен въпрос.
към текста >>
Древната
математика
тръгваше от тук.
Виждате ли, древното ясновидство извличаше математиката именно от тези конкретни отношения: Световното триизмерно пространство, гледната точка, поставена навсякъде в безкрайността, сферите и средищният център на непосредствения наблюдател.
Древната математика тръгваше от тук.
Днешната математика също стана абстрактна и тя работи по-скоро с формули, отколкото с действителния свят. Ако обаче надникнем достатъчно дълбоко в нея, може би ще стигнем поне до едно предчувствие, че това, което математиците днес са принудени да изучават, координатната система, полярните координати, всъщност е заложено във вътрешната структура на Вселената.
към текста >>
Днешната
математика
също стана абстрактна и тя работи по-скоро с формули, отколкото с действителния свят.
Виждате ли, древното ясновидство извличаше математиката именно от тези конкретни отношения: Световното триизмерно пространство, гледната точка, поставена навсякъде в безкрайността, сферите и средищният център на непосредствения наблюдател. Древната математика тръгваше от тук.
Днешната математика също стана абстрактна и тя работи по-скоро с формули, отколкото с действителния свят.
Ако обаче надникнем достатъчно дълбоко в нея, може би ще стигнем поне до едно предчувствие, че това, което математиците днес са принудени да изучават, координатната система, полярните координати, всъщност е заложено във вътрешната структура на Вселената.
към текста >>
140.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
„Първият факт е този, че преди да стана медик, аз изучавах
математика
и механика.
„Първият факт е този, че преди да стана медик, аз изучавах математика и механика.
На времето във Виенския университет, мой професор по математика беше уважаваният и високо надарен г-н фон Етингсхаузен. Той държеше лекции, свързани с най-тежките проблеми на математическата физика и успя да пробуди у нас траен интерес към тази дисциплина. Той ни запозна с ученията на Коши и Пуасон, а от Петцвал се научихме да изразяваме и най-сложните проблеми на механиката с помощта на математическите формули.“
към текста >>
На времето във Виенския университет, мой професор по
математика
беше уважаваният и високо надарен г-н фон Етингсхаузен.
„Първият факт е този, че преди да стана медик, аз изучавах математика и механика.
На времето във Виенския университет, мой професор по математика беше уважаваният и високо надарен г-н фон Етингсхаузен.
Той държеше лекции, свързани с най-тежките проблеми на математическата физика и успя да пробуди у нас траен интерес към тази дисциплина. Той ни запозна с ученията на Коши и Пуасон, а от Петцвал се научихме да изразяваме и най-сложните проблеми на механиката с помощта на математическите формули.“
към текста >>
В своята младост Шкода също беше учил
математика
“ (нов знак на съдбата) „и от математиката той извлече най-важните и фундаментални положения на медицинското мислене, за съжаление обаче само в определени негови области; методологията на Шкода и моята математическа подготовка така формираха моето мислене, че в една научна дискусия аз можех да бъда наясно не само с това, което е известно, но и с факторите, които бяха напълно не познати.“
„Вторият знак от съдбата, който получих на млади години, е, че бях ученик на Шкода. Това не съм забравил дори и днес. Той беше същински Кант на медицинската методология и постигна кулминацията на своя дух не в книгите, а в обсъждането и обосновката на диагнозите, в показанията за един или друг вид лечение.
В своята младост Шкода също беше учил математика“ (нов знак на съдбата) „и от математиката той извлече най-важните и фундаментални положения на медицинското мислене, за съжаление обаче само в определени негови области; методологията на Шкода и моята математическа подготовка така формираха моето мислене, че в една научна дискусия аз можех да бъда наясно не само с това, което е известно, но и с факторите, които бяха напълно не познати.“
към текста >>
141.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ето как емпиричните земни опитности са пронизани от рационалната
математика
и геометрия.
Представете си например, че човекът е лишен от живота между смъртта и новото раждане какъвто е случаят с животните, а идва на света според възгледите на Аристотел: В смисъл, че слиза еднократно на този свят винаги като една новородена душа. Следователно, той не би носил никакви спомени от предишния земен живот, нито пък от живота между смъртта и новото раждане, В такъв случай погледът му щеше да се носи и блуждае съвсем безцелно, сетивата му щяха да блуждаят над външните впечатления и той никога не би успял да свърже тези външни впечатления с точните категории на геометрията и математиката. Аз посочих само един от онези случаи, при които това, което важи за Космоса, т.е. геометрията, встъпва в определено взаимодействие с това, което има стойност само за земното обкръжение.
Ето как емпиричните земни опитности са пронизани от рационалната математика и геометрия.
Обаче това взаимодействие се осъществява по такъв начин, че в него действува това, което наричаме „Духът-Себе“. Тук „Духът-Себе“ действува като една висша степен на съзна ние. Естествено днешните математици не подозират, че когато обясняват света с помощта на своите математически формули и изчисления, зад всички тях стои именно „Духът-Себе“. Обаче те не се съобразяват с това; те не отиват по-далеч от рефлексията, която всъщност определя и днешното човешко съзнание.
към текста >>
142.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Има, например нещо, което винаги се споменава в
обикновената
книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот.
Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи. Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи. Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята. Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви. Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ.
Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот.
Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив. Навсякъде хората докладват за него. Той е описан, така сякаш е бил там. И когато идва времето на кръстоносните походи, за които не знаете, че се състояха много по-късно, бяха съставени поеми, които описват Карл Велики приготвящ се да тръгне с кръстоносците на кръстоносен поход против невярващите* /*т.е. на Спасителя, епопея от ІХ век, в стихове/.
към текста >>
143.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Или, още, е задължен да се попита: когато се занимавам с
математика
, образувам, разбира се, мисли, които излизат от мен самия.
Но този, който не може да приеме научните знания, без критичен поглед върху самия себе си, всъщност е задължен да си зададе въпрос: какво означава това, което аз самият правя, проследявайки едно същество след друго, започвайки от несъвършеното, стигайки до съвършеното?
Или, още, е задължен да се попита: когато се занимавам с математика, образувам, разбира се, мисли, които излизат от мен самия.
Математика та е наистина, едно платно, което аз изкарвам от самия себе си. Прилагам после това платно върху външните неща и то им подхожда. Тогава стигаме до големия въпрос, въпросът, който е абсолютно трагичен за мислителя: какво от самата мисъл има в това, което употребявам, в цялото знание?
към текста >>
Математика
та е наистина, едно платно, което аз изкарвам от самия себе си.
Но този, който не може да приеме научните знания, без критичен поглед върху самия себе си, всъщност е задължен да си зададе въпрос: какво означава това, което аз самият правя, проследявайки едно същество след друго, започвайки от несъвършеното, стигайки до съвършеното? Или, още, е задължен да се попита: когато се занимавам с математика, образувам, разбира се, мисли, които излизат от мен самия.
Математика та е наистина, едно платно, което аз изкарвам от самия себе си.
Прилагам после това платно върху външните неща и то им подхожда. Тогава стигаме до големия въпрос, въпросът, който е абсолютно трагичен за мислителя: какво от самата мисъл има в това, което употребявам, в цялото знание?
към текста >>
Защото с това, което човек знае чрез тялото си, чрез сетивата си, чрез това, което се прибавя към опитността на сетивата под формата на мисъл и чрез това, което е, все пак, свързано с тялото, всъщност, с нервносетивната система за
обикновената
мисъл, човек познава само една част от човешкото същество.
Е, добре, опитах се да ви опиша как човек се издига чрез имагинация към инспирацията и към интуицията и как човек опознава чрез това, най-напред самия себе си в пълната реалност на човешкото същество. Той се научава да се опознава в своето тяло, именно толкова дълго, колкото е в своето тяло. Трябва да се освободи от тялото в своето духовно-душевно същество, само тогава човек освобождава цялото човешко същество.
Защото с това, което човек знае чрез тялото си, чрез сетивата си, чрез това, което се прибавя към опитността на сетивата под формата на мисъл и чрез това, което е, все пак, свързано с тялото, всъщност, с нервносетивната система за обикновената мисъл, човек познава само една част от човешкото същество.
Опознава пълната цялостност на човека само когато има желанието да се издигне към познанието, което идва именно от науката за посвещението.
към текста >>
144.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Без това, никой в действителност, няма да разбере, какво е необходимо да стане с Христос още за земния живот в недрата на
обикновената
цивилизация на нашето време.
Така че, не е нужно наистина да кажем: ако разглеждаме другата страна на живота, тогава само се изяснява за нас пълното значение на Христос за земния живот на човечеството от Мистерията на Голгота нататък.
Без това, никой в действителност, няма да разбере, какво е необходимо да стане с Христос още за земния живот в недрата на обикновената цивилизация на нашето време.
към текста >>
145.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато последователно се проследи как в душевността си човек стои вътре в процеса на дишането, кръвната циркулация и в проникващия в циркулацията на кръвта храносмилателен процес, може и чрез
обикновената
природна наука да се узнае, да се почувства, че нещо се случва, когато човек се движи и т.н.
Когато последователно се проследи как в душевността си човек стои вътре в процеса на дишането, кръвната циркулация и в проникващия в циркулацията на кръвта храносмилателен процес, може и чрез обикновената природна наука да се узнае, да се почувства, че нещо се случва, когато човек се движи и т.н.
Човек чувства душевно-духовната си същност, свързана с телесните устройства, и когато описва дишането или циркулацията на кръвта, знае, че описва нещо, в което протича душевното изживяване по време на будния дневен живот.
към текста >>
146.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в
обикновената
памет.
Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм. Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно.
Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет.
Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване.
към текста >>
147.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
За един орган като далака
обикновената
физиология и медицина не може да каже много.
За един орган като далака обикновената физиология и медицина не може да каже много.
Във всички учебници срещате забележката, че днес не може още нищо да се каже относно далака. Ще го намерите навсякъде, само да потърсите. Това не е и за чудене. Виждате ли, геният на езика тук е всъщност по-мъдър от науката в тази област. В този случай английският езиков гений е този - в други случаи именно геният на немския език е извънредно мъдър, който означава далака като «Spleen»[2].
към текста >>
148.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Човекът възприема
обикновената
природа със сетивата си.
Като хора, около нас имаме природата с нейните различни царства - минералното, растителното, животинското царство и физическото човешко царство. Каквото имаме като природа около нас, зад нея в определен смисъл има една втора природа, но духовна, надсетивна природа.
Човекът възприема обикновената природа със сетивата си.
Надсетивната природа, която е отзад, той не я възприема. Но въпреки това тя има голямо влияние върху земното му съществуване.
към текста >>
149.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Не че се правят експерименти в същия смисъл, както при науката за външния свят, а като се развиват вътрешните способности на душата, които в обикновения живот и в
обикновената
наука само дремят в човека по начин, при който развитието на човешката разсъдливост се запазва така, както това става в екзактната наука.
Противоположно на това антропософската наука за духа, за която ще си позволя да говоря днес и през следващите дни, се стреми към екзактно понятие за надсетивния свят.
Не че се правят експерименти в същия смисъл, както при науката за външния свят, а като се развиват вътрешните способности на душата, които в обикновения живот и в обикновената наука само дремят в човека по начин, при който развитието на човешката разсъдливост се запазва така, както това става в екзактната наука.
Докато в екзактната, точната наука човек запазва своето съзнание така, както го има в обикновения живот и в методите си се държи както при изследванията на външния свят, в антропософската наука за духа човек стига до, бих казал, интелектуална скромност, като си казва: «Някога си бил дете, имал си способности, които ни най-малко не се равняват на сегашните ти способности, които имаш като възрастен човек и които си усвоил чрез възпитанието, чрез живота. Точно така, както от детството нататък човек е развил определени способности, които преди не е имал, той и сега може да си каже, че вероятно и при възрастния човек има способности, които само дремят в душата му, както сегашните му способности са дремели в душата на детето. И тези способности могат да се извлекат от душата чрез определени методи.
към текста >>
150.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Характерното е - може би знаете, че те стават разговорливи и пишат с удоволствие, говорят с удоволствие, но смесват неизброими неща, които изглеждат съмнителни за
обикновената
логика, в това, което духът оповестява чрез тяхното тяло.
Тя иска духовността да говори от физическото тяло, иска да я остави да пише чрез физическото тяло или да се манифестира по друг начин. Това, че медиуми се проявяват, когато съзнанието им, от което идва писането и говоренето, е потиснато, както е било някога при учениците на гуру в древните времена, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, а от него говори и нещо духовно, но механично духовно, духовност от подчинен вид. Тези медиуми искат не само да изживеят духовността непосредствено в тялото си, те искат тя да се разкрие при тях. И действително, когато медиумът говори или пише, говори нещо духовно, което живее в тялото. Какво е характерното на такива медиуми с тяхното откровение по отношение на божественото?
Характерното е - може би знаете, че те стават разговорливи и пишат с удоволствие, говорят с удоволствие, но смесват неизброими неща, които изглеждат съмнителни за обикновената логика, в това, което духът оповестява чрез тяхното тяло.
Тези медиуми са доказателството, че не трябва да се връщаме назад към връзката с божествено-духовното, а трябва да я търсим по друг начин.
към текста >>
151.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Който погледне детето само външно с физическата наука, разгледа го както масата за сециране или както
обикновената
физиология показва неговата организация - не духовно разгледана, той не вижда как всички отделни жестове, засягащи детето, въздействат върху физическия организъм, изживяват се в него.
В детето физическата природа се вижда така, че се възприема как непосредствено, много повече, отколкото е възможно това някога при възрастния човек, духовността работи вътрешно върху физическото, духовността изцяло прониква физическото. Като възрастни хора имаме дух, когато се нуждаем от него, за да мислим за света. Детето има дух, когато само се нуждае от него, за да изгражда подобно на духовен скулптор своя собствен организъм. И много повече, отколкото се вярва, физическият организъм на човека е създание на това, което като заключена в детето духовност гради през целия следващ земен живот именно в този човешки организъм. Позволете ми най-напред, за да не говоря само с абстрактни мисли, а с конкретни, да дам някои примери.
Който погледне детето само външно с физическата наука, разгледа го както масата за сециране или както обикновената физиология показва неговата организация - не духовно разгледана, той не вижда как всички отделни жестове, засягащи детето, въздействат върху физическия организъм, изживяват се в него.
Искам да кажа например, че на детето му се вика; то се занимава с нещо и възрастният го навиква. Съвсем друго въздействие има върху детето, ако възрастният му викне, отколкото ако ние викнем на някой възрастен човек. Когато се викне на детето, трябва да помислим, че то още не е организирано като възрастния. Възрастният има своите сетивни органи на повърхността на своя организъм. Той владее това, което му предават сетивните органи със своя интелект.
към текста >>
Чрез
обикновената
външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести.
Можете да карате детето да прави достатъчно външна гимнастика, но когато тази гимнастика е формирана само според правилата на тялото, чрез нея няма да предпазите детето, да речем, в късна възраст от всякакви болести на веществообмяната, ревматизъм, изобщо болести, които по-късно стават болести на веществообмяната. Защото това, което се извлича от гимнастиката, по-скоро сгъстява физическото тяло. А това, което извлечете, когато всяко отделно движение произлезе от духа и душата, то прави духа и душата за целия живот владетели на душевното, на физическото.
Чрез обикновената външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести.
Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото. Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика. Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот. Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива. Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението.
към текста >>
152.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Обучение във Виенското висше техническо учили ще:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
153.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Обучение във Виенското висше техническо учили ще:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
154.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Но те приложиха тази
математика
, този интелект по различен начин върху действителността.
Да, математиката, интелектуалистичното беше еднаква както при хиената така и при вълка. Те разделиха плячката на три, направиха едно правилно деление.
Но те приложиха тази математика, този интелект по различен начин върху действителността.
Чрез това също съдбата им се измени съществено. Хиената бе изядена, защото в отношението на нейния принцип на делението даде нещо различно от вълка, който не бе изяден, защото в отношението на неговата хиената логика той самият казва, че хиената го е научила така отнесе тази логика към една съвършено друга логика. Той я отнесе към действителността именно така, че лъвът нямаше вече нужда да изяде и него.
към текста >>
155.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от
обикновената
физическа действителност.
Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата!
Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
към текста >>
156.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ето защо ако вземете едно външно вещество и искате да го изпитате относно неговата стойност за човешкия живот, Вие не можете да сторите първо това с помощта на
обикновената
химия, защото трябва да знаете, колко си ла трябва да изразходва човешкият организъм, за да доведе едно външно минерално вещество до летливостта на топлинния етер.
Видите ли, за това човекът се нуждае в течение на своя живот от най-различните вещества, за да може, съобразно с неговата възрастова организация, да превърне неживото вещество в топлинен етер. Детето не би могло въобще да превърне още неживото вещество в топлинен етер; то не притежава още достатъчно сила за това в своя организъм. То трябва да приема в себе си така близостоящото до човешкия организъм мляко, за да го доведе до състоянието на топлинния етер и да може да използува неговите сили в пластичното оформяне на своето тяло, което е така необходимо на тази възраст. Ние вникваме в човешката природа само тогава, когато знаем, че всичко, което бива прието отвън, трябва да бъде основно преработено.
Ето защо ако вземете едно външно вещество и искате да го изпитате относно неговата стойност за човешкия живот, Вие не можете да сторите първо това с помощта на обикновената химия, защото трябва да знаете, колко си ла трябва да изразходва човешкият организъм, за да доведе едно външно минерално вещество до летливостта на топлинния етер.
Ако човешкият организъм не може да стори това, тогава това прието от вън минерално вещество се отлага в него, превръща се в тежко земно вещество, преди да е преминало в състоянието на топлинния етер и прониква човешкия организъм като неорганическо вещество останало чуждо на този организъм.
към текста >>
157.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
С това започва време, за което вече говорих, когато обсъждахме Хибернийските Мистерии: започва време, когато човек обхваща Земята със своето познание, а небето се превръща за него в
математика
.
С това започва време, за което вече говорих, когато обсъждахме Хибернийските Мистерии: започва време, когато човек обхваща Земята със своето познание, а небето се превръща за него в математика.
Той изчислява звездната величина, движението, отдалечеността на небесните светила и така нататък. Небето се превръща в абстракция.
към текста >>
158.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Обучение във Виенското висше техническо учили ще:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
159.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на
обикновената
наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах.
Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах.
На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство. " Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства. /*Ф. В. Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер. Биография", Щутгарт, 1961 г./
към текста >>
160.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато човек прозре тези неща, тогава понятията, като тези за
обикновената
наследственост, изглеждат детински, действително детински.
Когато човек прозре тези неща, тогава понятията, като тези за обикновената наследственост, изглеждат детински, действително детински.
Защото за да нося в себе си някакво наследено качество от моя баща или моята майка, първо аз трябва да развия симпатия или антипатия към това качество на моя баща или на моята майка. Следователно това не зависи от факта, дали аз съм наследил тези качества просто чрез една нежива природна причинност, а от това, дали съм имал симпатии към тези качества.
към текста >>
161.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Той стана доцент в Берлинския университет и в една от най-добре посетените аудитории изнасяше лекции върху най-разнообразни теми, върху политическа икономия, философия,
математика
.
Със същата разсъдъчна острота той подходи и с политическата икономия, с историята на философията, например.
Той стана доцент в Берлинския университет и в една от най-добре посетените аудитории изнасяше лекции върху най-разнообразни теми, върху политическа икономия, философия, математика.
към текста >>
Той мисли математически във философията, в политическата икономия, мисли математически в самата
математика
, но математически строго и ясно.
Очебийното при Дюринг в кармическо отношение е, че той всъщност може да мисли само математически.
Той мисли математически във философията, в политическата икономия, мисли математически в самата математика, но математически строго и ясно.
Той мисли също и в естествената наука строго и ясно, но математически. Той не е материалист, но е механистичен мислител, мисли света под схемата на механизма. И той имаше смелостта - което е честно при едно такова мислене - да проследи това също и с неговите последствия. Защото всъщност е правилно, че който мисли така, той не може да пише по друг начин за Гьоте и Шилер, - когато се абстрахираме от обидите и вземем обективното.
към текста >>
162.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Аз бях очарован от съчиненията на Дюринг по физика и
математика
, особено от неговите съчинения: «Нови основни средства и открития за висшия анализ, алгебрата, изчислението на функциите и съпринадлежащата геометрия», от начина, по който той третираше закона на съотвестващите температури на кипенето, бях очарован от тези неща.
Третата личност, за която ви говорих вчера - както казах, сега искам само бегло да засегна тези неща, а по-късно можем отново да се върнем върху някои положения, - третата личност, за която ви говорих, Ойген Дюринг, ми беше интересна поради това, че като младеж извънредно много се занимавах със съчиненията на Дюринг[2].
Аз бях очарован от съчиненията на Дюринг по физика и математика, особено от неговите съчинения: «Нови основни средства и открития за висшия анализ, алгебрата, изчислението на функциите и съпринадлежащата геометрия», от начина, по който той третираше закона на съотвестващите температури на кипенето, бях очарован от тези неща.
Аз извънредно много се ядосах на такава книга, като «Събития, живот и врагове», в която той пише един вид автобиография. Това е нещо извънредно самомнително, но действително гениално самомнително; да не говорим за нещо, което напомня за най-необузданите памфлети, като «Надценяването на Лесинг и неговото покровителство на евреите». Аз също можех да се удивлявам на «Критическата история на общите принципи на механиката», докато лъвът не беше още вътре в тях, а показваше само своите нокти. Но неприятно действаше това, че в една история на механиката се говореше много за всички клюки на госпожа Хелмхолц, защото тук Дюринг не засягаше толкова Херман Хелмхолц, когото той толкова ругаеше, а се занимаваше повече с клюките от кръга на госпожа Хелмхолц. Но добре; това са такива неща.
към текста >>
163.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Един геометрик познава цялата
математика
и когато построява нещо геометрическо, знае, как да представи и уравнения за тези неща.
Действително - нали, при един живописец ние знаем, че има нещо едностранчиво; при един музикант знаем, че той също е едностранчив. Защото хората са известни именно само когато са едностранчиви; обаче един геометрик в наше време по правило не е едностранчив.
Един геометрик познава цялата математика и когато построява нещо геометрическо, знае, как да представи и уравнения за тези неща.
Той знае математическата страна на геометрическите построения, знае изчислителната страна.
към текста >>
164.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Обучение във Виенското висше техническо учили ще:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
165.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В
обикновената
фантазия на един човек в течение на един земен живот, образите се изменят така, че фантазията твори свободно.
Но помислете само, колко интересно е това! Когато човек го разбере, вече не е тласкан насам-натам. Tогава се вижда, как точно поради това, че Конрад Фердинанд Майер също и в 19-то столетие притежава един вид двойна природа, неговото духовно-душевно естество лесно се отделя от физическо-телесното. Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реалността, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората.
В обикновената фантазия на един човек в течение на един земен живот, образите се изменят така, че фантазията твори свободно.
В течение на земните съществувания нещата се изменят така, че едно друго историческо събитие, което има нещо общо със съответното само по отношение на образното естество, се поставя на мястото на действителното събитие.
към текста >>
166.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Помислете си, когато приемем за истина това, което сега оставихме да пристъпи пред душата ни, как се преобразява нашата представа за Космоса, сравнена с
обикновената
представа!
Помислете си, когато приемем за истина това, което сега оставихме да пристъпи пред душата ни, как се преобразява нашата представа за Космоса, сравнена с обикновената представа!
В Космоса имаме Слънцето, с всичко онова, което заедно със Слънцето от Космоса се представя пред нас първоначално; онова, което е затворено в синевата на небето и в звездния свят. Там някъде имаме и Земята заедно с човечеството. Но когато поглеждаме от Земята към Слънцето, поглеждаме същевременно и в потока на времето.
към текста >>
167.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ние трябва да стигнем дотам, че с едно дълбоко вътрешно съучастие да се издигнем над
обикновената
история и да проявим копнеж към онази история, която трябва да бъде четена и то да бъде четена в духа.
Това е, което исках да охарактеризирам днес.
Ние трябва да стигнем дотам, че с едно дълбоко вътрешно съучастие да се издигнем над обикновената история и да проявим копнеж към онази история, която трябва да бъде четена и то да бъде четена в духа.
Тази история трябва все повече и повече да се култивира в антропософското движение. Днес, мои мили приятели, пред вашите души исках да представя най-вече конкретно-програмното в това направление. Някои неща бяха казани афористично, но връзката в тези афоризми ще ви се разкрие, когато се опитате да проследите онова, което исках да кажа по-малко интелектуално и много повече като го почувствате с цялото си човешко същество, - да го почувствате познавайки и да го познаете чувствайки, - за да може все повече и повече не само това, което се казва, но и това, което се слуша в нашите кръгове да бъде действително носено от духовността.
към текста >>
168.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Днес човекът живее в три състояния на съзнанието, от които всъщност само едното се счита от него като източник на познания: Той живее в състоянията на
обикновената
будност, в състоянието на сънуващото съзнание и в състоянието на спящото съзнание без сънища.
Днес човекът живее в три състояния на съзнанието, от които всъщност само едното се счита от него като източник на познания: Той живее в състоянията на обикновената будност, в състоянието на сънуващото съзнание и в състоянието на спящото съзнание без сънища.
към текста >>
169.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Нали ние все пак знаем, че ако бихме говори днес пред
обикновената
публика за съдържанието на тази лекция, това, което е един точен резултат, би било считано за глупост, за побърканост.
Бих искал да ви покажа това с един пример, за да ви въведа бавно в извънредно трудните въпроси, които са свързани с изследването на кармата. Бих искал да ви приведа един пример, при който можете да видите, илюстрирано това, което трябва да стане, преди да можем да говорим върху кармата и нейното действие по такъв начин, както това ще стане сега в тази лекция.
Нали ние все пак знаем, че ако бихме говори днес пред обикновената публика за съдържанието на тази лекция, това, което е един точен резултат, би било считано за глупост, за побърканост.
Но това е именно съвсем точно изследване и вие трябва да бъдете запознати с всички отговорности, които човек осъзнава при едно такова изследване, трябва да бъдете запознати с всичко онова, което се противопоставя на едно такова изследване, при което трябва да се мине, така да се каже, през един «трънен жив плет», през една «трънена ограда». Значи необходимо е това да се знае от определен брой хора с всички онези кармически особености на принадлежността към Михаил, за която аз говорих. Тези хора трябва да знаят, че при тези неща се касае за сериозно духовно изследване, а не за онова, което днес незнаещите хора, които стоят вън от антропософското движение, мислят за такива неща.
към текста >>
170.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И когато след това през 90-те години на миналото столетие влиза в гимназията, той учи блестящо езиците, всичко, което не е естествена наука, което не е
математика
.
Една странна склонност се установява в това - наваксване на живота, бих искал да кажа. Мъждеят отново старите възгледи на астрологията, старите възгледи за духовното в цялата природа, които бяха така величествени при тази индивидуалност в първите християнски столетия. То изниква по един детски начин, но живее така силно в него, че той изпитва силна антипатия към изградената по математически начин естествена наука.
И когато след това през 90-те години на миналото столетие влиза в гимназията, той учи блестящо езиците, всичко, което не е естествена наука, което не е математика.
Обаче куриозното за онзи, който може да съди за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото във възгледа е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет - ако ми е позволено да употребя този израз, - онова, което по-рано го беше разбунтувало против испанското владичество, за да го опресни отново.
към текста >>
171.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Обучение във Виенското висше техническо учили ще:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
172.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В двора на Харун ал Рашид се намираше всичко, което съществуваше по онова време като предазиатско, изобщо като азиатско образование, наистина обагрено с мохамеданството, но там се намираше всичко, което беше дадено като образование -
математика
, философия, архитектура, търговия, индустрия, география, медицина, астрономия, всичко се практикуваше в двора на Харун ал Рашид от най-просветените духове на Азия.
Нека да вземем един такъв факт: В прехода от осми към девети век, когато в европейската история се говори за Карл Велики, в Азия, в Багдад в чуден блясък, с величествено ориенталско образование живееше Харун ал Рашид[3].
В двора на Харун ал Рашид се намираше всичко, което съществуваше по онова време като предазиатско, изобщо като азиатско образование, наистина обагрено с мохамеданството, но там се намираше всичко, което беше дадено като образование - математика, философия, архитектура, търговия, индустрия, география, медицина, астрономия, всичко се практикуваше в двора на Харун ал Рашид от най-просветените духове на Азия.
Днес хората си нямат понятие, колко величествено и мощно беше това, което се практикуваше в двора на Харун ал Рашид. Първо имаме самия Харун ал Рашид. Той не беше само един нищо не разбиращ владетел, който е привлякъл най-великите мъдреци на Предна Азия, за да блести, а една личност, наистина в религиозно отношение изцяло отдадена на мохамеданството, но свободна и отворена за всичко онова, което донасяше ориенталската цивилизация. Докато Карл Велики едва можеше да чете и пише, в двора на Харун ал Рашид съществуваше едно много по-голямо великолепие, да, каквото там беше постигнато от Харун ал Рашид, изобщо не можеше да се сравнява с Карл Велики.
към текста >>
173.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява
обикновената
карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата.
Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата.
Или да приемем, че човек преживее катастрофа и от това се разболее. Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи. Болестта може да бъде и начало на кармата. От своя страна там ще се види, че такива болести, които са начало на карма, правят заспиването неприятно, именно те го затрудняват. Но когато болестите са начало на карма, тогава те имат нещо утешително.
към текста >>
174.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Тя се отнася към религиозните документи така, както математическата теория се отнася към документите, които са се появили като учебници по
математика
.
Тя се отнася към религиозните документи така, както математическата теория се отнася към документите, които са се появили като учебници по математика.
Човек може да разбере математиката със своите собствени духовни сили, може да проникне в законите на пространството, без да се опира на старите книги. Но когато той е прозрял и усвоил геометричните теории, толкова повече ще оцени тази древна книга[3], която най-напред е поставила тези закони пред човешкия дух. Така е и с Теософията. Нейните източници не са в документите и не се основават на предания. Техният извор е в действителните духовни светове.
към текста >>
175.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
За
обикновената
неорганична природа хората знаят, че магнитната стрелка сочи само посоката север - юг, че тази посока север - юг означава нещо особено за действието на магнетичната сила, защото магнитната стрелка, която иначе би се държала неутрално, винаги застава в това положение; следователно, че това е една особена посока.
Изживяваме какво означава това, че гръбначният стълб на животното през целия му живот е разположен хо-ризонтално, а гръбначният стълб на човека е изправен във вертикална посока.
За обикновената неорганична природа хората знаят, че магнитната стрелка сочи само посоката север - юг, че тази посока север - юг означава нещо особено за действието на магнетичната сила, защото магнитната стрелка, която иначе би се държала неутрално, винаги застава в това положение; следователно, че това е една особена посока.
По времето, когато с нашите мисли се намираме във външния ритъм, ние познаваме разликата, когато сме застанали с гръбначния си стълб в хоризонтална линия и когато сме изправени във вертикална линия. Докато оставаме в мисълта, ние познаваме всичко това в самата мисъл. Индийският йога също е познавал това, докато е седял на кръстосаните си крака с вдигнати нагоре ръце. Той научавал от тялото си невидимото значение на посоките в пространството. Пространството не е произволно наслагване на нещата едно до друго, а е организирано на всички страни така, че посоките имат различно значение.
към текста >>
176.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Те бяха способни да обяснят предаваното от тях само с
обикновената
околна среда в материалните елементи, в които духът, разбира се, присъства.
Повечето от медиумите описваха един свят, в който живеят мъртвите. Само прочетете литературата по въпроса! За онези, които бяха посветени, резултатът беше трагичен до краен предел, най-лошият, който можеше да бъде. Така че виждате ли, имаше две възможности. Едната бе тази: Медиумите бяха използвани и правеха определени съобщения.
Те бяха способни да обяснят предаваното от тях само с обикновената околна среда в материалните елементи, в които духът, разбира се, присъства.
Очакваше се обаче, че медиумите ще извадят наяве всички видове скрити закони на природата, скрити закони на елементарната природа. Но това, което всъщност се случи, бе неизбежно, и то поради следната причина: Човекът, както знаем, се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. През времето от заспиването до събуждането, следователно, истинският човек е в своите Аз и астрално тяло; но тогава той е едновременно и в царството на мъртвите. Медиумът стоящ там, обаче, не е Аз и астрално тяло. Азовото съзнание и също астралното съзнание са били подтиснати и като резултат от това физическото и етерното тяло стават особено активни.
към текста >>
177.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Принципът на Яхве разгръща своята най-голяма активност там, където природата работи като природа; там е, където Яхве излива в най-голяма степен Любовта, която е негово естествено качество, за да създаде противотежест на безлюбовността,
обикновената
мъдрост, на Луцифер и Ариман.
Оттук и яростната битка, преминаваща през историята, битката водена от Луцифер и Ариман срещу всичко, което идва от тази област. Луцифер и Ариман искат да наложат на човека изключителна власт на главата, и насочват своите атаки чрез главата срещу всичко, което е чисто естествено влечение. Тъй като каквото е наследствена субстанция на Земята не може да бъде изтръгнато от тях. Каквото е Луната в небесата, това в човека е наследствеността долу на Земята. Всичко обосновано с наследствеността, всичко не натоварено с мисленето, което е свързано вътрешно с физическата природа това е принципа на Яхве.
Принципът на Яхве разгръща своята най-голяма активност там, където природата работи като природа; там е, където Яхве излива в най-голяма степен Любовта, която е негово естествено качество, за да създаде противотежест на безлюбовността, обикновената мъдрост, на Луцифер и Ариман.
към текста >>
178.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
За пръв път "моралната тактичност" е представена като нещо, което не може да се схваща чрез
обикновената
сила на преценка, а само чрез цялото съзнание и живот на чувствата, така че когато към нещо трябва да се отнасяме деликатно, никой не трябва веднага да изпада в крайности и да се опитва да поправя една грешка с друга.
Наистина, в тези проблеми става въпрос за нещо, което съм подчертавал от много години и което счетох за необходимо да включа в моят основен философски труд. Ако четете други философи, ще намерите в техните теории и начини на изразяване, а също и в по-ранни съчинения много неща, които отново се появяват в моята "Философия на свободата". Но в нея се съдържа едно нещо, което е съвсем оригинално, най-малкото заради начина по който е изразено и вмъкнато като етичен принцип, като морален импулс.
За пръв път "моралната тактичност" е представена като нещо, което не може да се схваща чрез обикновената сила на преценка, а само чрез цялото съзнание и живот на чувствата, така че когато към нещо трябва да се отнасяме деликатно, никой не трябва веднага да изпада в крайности и да се опитва да поправя една грешка с друга.
Това е "морална тактичност". Опитах се да го формулирам колкото е възможно по-ясно във "Философия на свободата". Наистина е необходимо да подчертаем в настоящия момент, че понеже тук си имаме работа с нещо, криещо много опасности трябва да избягваме опасността от изпадане в другата крайност.
към текста >>
179.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И отново душата на жената стана твърде неподобна на
обикновената
душевна форма; Тя стана една напълно душевна форма.
И тази фигура поиска душата на жената да се съедини с нейното собствено същество, с тази форма на Духовете на Волята.
И отново душата на жената стана твърде неподобна на обикновената душевна форма; Тя стана една напълно душевна форма.
към текста >>
180.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Получава се нещо, което няма вкостенени опре делени растежни наставки, раменни лопатки, а което иска да се превърне в крила, което даже иска да израсне над раменете и от крилата иска да се развие над главата, което тогава се явява като една наставка на главата, така щото това, което при
обикновената
човешка форма имаме ухо, се разширява и се свързва с крилата.
Целият останал човек е по един пълен с тайнственост начин такъв, че може да кажем: когато го гледаме по съответен начин, той може да бъде превърнат в една човешка глава. И човешката глава е нещо, което, бих могъл да кажа, съдържа целия човешки организъм, само че заоблен, развит по-нататък. Обаче забележителното е: когато човек има способността да вижда правилно нещата, когато има способността да вижда добре именно това нещо и е действително в състояние да превърне в своята вътрешност човешкия организъм така, че той да стане в неговата цялост една глава, и може да превърне човешката глава така, че тя да се яви като самия човек, тогава обаче в двата случая излиза нещо съвършено друго. В единия случай, когато превърнем главата в цялостния организъм, получаваме нещо, като пристегнат, като че навсякъде склерозиран. Когато оставим останалия организъм да ни действува така, че той се превръща за нас в глава, получаваме нещо, което изглежда много малко подобно на обикновения човек, което напомня за човека само във формите на неговата глава.
Получава се нещо, което няма вкостенени опре делени растежни наставки, раменни лопатки, а което иска да се превърне в крила, което даже иска да израсне над раменете и от крилата иска да се развие над главата, което тогава се явява като една наставка на главата, така щото това, което при обикновената човешка форма имаме ухо, се разширява и се свързва с крилата.
Накратко казано, получава се нещо, което е един вид духовна форма. То е онова, което ако чрез едно разширено виждане го развием до това, до което Гьоте е стигнал предчувствуващо хвърля напълно светлина в тайните на човешката природа. Така щото при този пример можем да видим: природата е такава, че всъщност във всяка част тя се стреми, не само абстрактно, а в нагледна конкретност, да стане нещо съвършено друго, нещо съвършено различно от това, което ни показва сетивно. Когато чувствуваме с проникновение, ние никъде нямаме чувството, че някоя форма, че въобще каквато и да е в природата освен това, което то е сетивно, не би имала още и възможността да бъде нещо съвършено друго. Особено при един такъв пример това се изразява така значително, че в природата постоянно един живот бива победен, бива убит от един друг живот.
към текста >>
Ние не можем да видим онова, което чувствуваме като един двоен човек, като едно раздвоение в човешкия растеж, само поради това, че нещо по-висше, нещо свръхсетивно съединява една с друга тези две страни на човешкото същество, довежда ги в равновесие една с друга така, че пред нас застава
обикновената
човешка форма.
Ние не можем да видим онова, което чувствуваме като един двоен човек, като едно раздвоение в човешкия растеж, само поради това, че нещо по-висше, нещо свръхсетивно съединява една с друга тези две страни на човешкото същество, довежда ги в равновесие една с друга така, че пред нас застава обикновената човешка форма.
Тази е причината, че природата ни изглежда така чаровна, така пълна с тайнственост сега не по един външен, пространствен, а по вътрешен интензивен начин защото във всяка нейна част тя иска да бъде все повече, безкрайно много повече от това, което може да ни предложи, защото онова, което я изгражда, което я организира, я съединява и съставя така, че един по-висш живот поглъща един по-нисш живот и я оставя да се развие само до определена степен. Който само веднъж насочва своето чувство в това направление, което посочих тук, той ще открие навсякъде, че тази явна тайна, че този преминаващ през цялата природа чар е онова, което, както стремежът от вътре е насочен към визионерното, така то действува от вън и подбужда човека да се издигне над природата, да започне някъде да взема от цялото нещо особено и от там да направи да лъчезари онова, което природата иска да осъществи в една нейна част, което може да се превърне в нещо цяло, което обаче в природата не е нещо цяло.
към текста >>
Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в
обикновената
човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой.
Може би тук мога да спомена следното: при изграждането на Антропософското Общество в Дорнах при Базел бе направен опит да осъществим пластично това, което аз току що посочих. Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой.
Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой.
Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека.
към текста >>
181.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния свят, както
обикновената
наука.
Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля.
Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния свят, както обикновената наука.
Тогава той не би познал нищо духовно. Тогава той само би се измамил, ако би мислил, ако би вярвал, че познава нещо духовно, защото с обикновените мисли не може да се проникне в духовния свят. Който иска да проникне в духовния свят, той трябва да има като мислител нещо, което създава в себе си пластични или архитектурни, но живи форми. Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в подсъзнание то. Тези форми се стремят да излязат горе, изпълват неговата душа, превръщат се в обикновени представи, които отчасти могат да бъдат пресметнати; те биват превърнати в това, което след това е оформено художествено.
към текста >>
Ето защо
обикновената
естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна.
Изкуството трябва да изрази това, което художникът е в състояние да вложи в своите форми само благодарение на това, че душата го изживява във връзка със света, че неговото тяло е едно микрокосмично копие на целия Макрокосмос. Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането.
Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна.
Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата. Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват. И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство. Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството.
към текста >>
Изкуството не може да бъде познато чрез
обикновената
наука, ето защо художникът отхвърля тази естетика.
Ако това изискване на времето не бъде изпълнено, човечеството ще навлезе в една задънена улица на културата.
Изкуството не може да бъде познато чрез обикновената наука, ето защо художникът отхвърля тази естетика.
Обаче ясновидството развива една наука, която не отнема на изкуството росата на цветята, когато тя се стреми да разбере. Ясновидството е достатъчно подвижно, за да разбере изкуството. Ето защо някой може да разбере като факт на днешното време, че трябва да бъде построен мостът изкуството и ясновидството, той може да подчертае това като необходимост, така както Християн Моргенщерн го подчертава така прекрасно в думи, които сочат към необходимостта от един прелом. Той казва: "Който може да се потопи само чувствувайки в това, което днес може да бъде изпитано от божествено-духовното, а не иска да проникне в него познавайки, той прилича на неграмотния, който цял живот спи с буквара под възглавницата".
към текста >>
182.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ясновидецът чувствува този вид на използуване на говора като средство за разбиране и като израз за
обикновената
наука на ума, като един вид понижение на говора, даже като едно такова понижение на езика до нещо, което езикът не е по неговата вътрешна природа.
Всъщност говорът не е нещо единно, а нещо, което живее в три различни сфери. Първо имаме едно състояние на говора, което позволява да считаме говора като инструмент за разбиране между хората и в науката. Можем да считаме онова, което ясновидецът чувствува, като парадоксално, но то е едно действително изживяване.
Ясновидецът чувствува този вид на използуване на говора като средство за разбиране и като израз за обикновената наука на ума, като един вид понижение на говора, даже като едно такова понижение на езика до нещо, което езикът не е по неговата вътрешна природа.
Ясновидството стига до едно друго схващане. Говорът е онзи инструмент, чрез който един народ живее в общност. Това, което живее в езика, когато той е устроен в различни форми, в нюансиранията на звуците и т.н., то е, правилно разгледано, нещо художествено. Езикът /говорът/ като изразно средство на народа е изкуство и това, как се твори в този език, е общо художествено творчество на народа, който го говори този език.
към текста >>
Често пъти криво се разбира това, което е истинско ясновидство, защото хората се представят свръхсетивната наука твърде много по модела на
обикновената
сетивна наука и на обикновеното сетивно познание.
Често пъти криво се разбира това, което е истинско ясновидство, защото хората се представят свръхсетивната наука твърде много по модела на обикновената сетивна наука и на обикновеното сетивно познание.
Хората, които пристъпват към Духовната Наука, се чувствуват обаче по някога разочаровани: те не намират така удобни отговорите на техните необмислени достатъчно въпроси, а намират други светове, които понякога имат много по-дълбоки загадки отколкото тези в сетивния свят. Чрез навлиза нето в Духовната Наука възникват нови загадки, които не се решават теоретически, а обещават да се разширят живо в процеса на живота и така да създадат нови загадки. Когато човек живее в тази по-висша жизненост, той остава сроден на изкуството. Хебел изисква конфликти, които трябва да останат неразрешени, и той чувствува при Грилпарцер еснафски това, че този последният, въпреки всичката красота, устройва нещата така, че конфликтите се разширяват, когато авторът е по-умен от самият герой, който описва. Към това води преди всичко действителното ясновидство: то не създава евтини отговори, а светогледи към дадените сетивно отговори.
към текста >>
183.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Ето защо музиката въздейства също и върху най-
обикновената
душа.
Когато човек живее в музикалното, така той живее в едно отражение на своята духовна родина. В сенчестия образ на духовния свят душата открива най-висшето освобождение, най-интимната връзка с праелемента на човека.
Ето защо музиката въздейства също и върху най-обикновената душа.
Тя чувства в музиката отзвука на онова, което е преживяла в девакана. По този начин тя се чувства в своята родина. Всеки път човекът чувства: Да, ти си от един друг свят!
към текста >>
184.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Обучение във Виенското висше техническо учили ще:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
185.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Тук би било интересно да спомена за един паралелизъм /прилика/, за който
обикновената
наука почти нищо не казва.
Тук би било интересно да спомена за един паралелизъм /прилика/, за който обикновената наука почти нищо не казва.
Какво у човека днес е останало от Сатурновата топлина? Топлината на неговата кръв. Това, което по онова време е било разпределено по целия Сатурн, в известна степен се е освободило и днес образува топлата кръв на хората и животните. Когато изследвате температурата на един кошер, Вие ще видите, че тя е почти колкото температурата на човешката кръв. Целият кошер развива температура сравнима с тази на човешката кръв, защото, според естеството на своето същество, той произтича от същия източник, от който произтича и човешката кръв.
към текста >>
186.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Колкото и чисто икономическо да е понятието Стока, то никога не може да бъде определено с
обикновената
наука.
Колкото и чисто икономическо да е понятието Стока, то никога не може да бъде определено с обикновената наука.
Вие можете да схванете понятието стока, само ако вложите в основата на търсенето си имагинативни познания. Вие не бихте могли да схванете работата в социалното, икономическото, ако не вложите в това и инспиративни познания. И вие не бихте могли да дефинирате капитала, ако не вложите в това интуитивни познания.
към текста >>
187.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Тогава равенството ще може да царува и в правовия живот, а правовият живот ще трябва да бъде инспириран а не от невежество да се вземат всевъзможни решения, към което
обикновената
демокрация все повече се приближава.
Така че преди всичко е нужно хората са разберат, че ще трябва да поставят социалния организъм на трите му здрави подпори. Това, което означава имагинацията по отношение на стоката, ще бъде научено, само когато стопанския живот е устроен здраво и хората зависят от това, той да се управлява в братство. Това, което означава инспирацията за работата че тя предизвиква удоволствие и любов -, това ще се вмести в света само когато инспирираните хора на дело направят така, че поне в парламентите равни да се изправят срещу равни, когато цари действително равенство, т.е. когато всеки може да осъществи това, което е в него. Но при всички то ще бъде много различно.
Тогава равенството ще може да царува и в правовия живот, а правовият живот ще трябва да бъде инспириран а не от невежество да се вземат всевъзможни решения, към което обикновената демокрация все повече се приближава.
към текста >>
188.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
А сега сравнете това, което може да възникне в душата ви като вътрешно оживен и раздвижен образ на целия човек, с това, което днес ви дава
обикновената
наука: Хомункулус, истински Хомункулус!
В преподаването на човека трябва да навлезе това да започне да насочва вътрешния си душевен поглед напълно към индивидуалността. В образованието на учителите трябва да навлезе убеждението: в човека да се открият индивидуалностите. Това можем да направим само когато така оживим представата си за човека, както ви описах, когато наистина осъзнаем: това, което се движи напред не е механизъм, а е астралното тяло, което се придвижва напред, и носи със себе си физическото тяло.
А сега сравнете това, което може да възникне в душата ви като вътрешно оживен и раздвижен образ на целия човек, с това, което днес ви дава обикновената наука: Хомункулус, истински Хомункулус!
Науката не споменава нищо за човека, а проповядва само Хомункулуса. Истинският човек, това е нещото, с което педагогиката трябва да се занимава преди всичко. Но той се намира напълно извън нея.
към текста >>
189.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Това винаги се е подчертавало в науката: животът не може да бъде проумян с
обикновената
интелигентност.
Като съвременни хора ние значи разнасяме един труп. Египтянинът още не го правеше, той носеше със себе си нещо подобно на растение. Резултатът от това беше, че познанието му силно се различаваше от нашето познание, интелигентността му действаше различно от нашата. Представете си съвсем точно: какво всъщност познава човекът със средствата на това, което днес нарича своя наука, и с което толкова е толкова невероятно горд? Само мъртвото!
Това винаги се е подчертавало в науката: животът не може да бъде проумян с обикновената интелигентност.
Да, едни или други изследователи вярват, че експериментирайки неуморно с химията, един ден ще настъпи състоянието, в което посредством сложни комбинации на атомите, молекулите и техните взаимодействия ще бъде разбрана и играта на живота. Това състояние никога няма да настъпи. По химико-физически път може да са проумее единствено минерално мъртвото, което означава, че от живота днес може да се проумее само това, което е труп в него.
към текста >>
Но това живо няма да се разбере с
обикновената
интелигентност, която е прикована към трупа.
Колкото повече се стремим към бъдещето, толкова по-интензивно ще възниква копнежът отново да познаем живото.
Но това живо няма да се разбере с обикновената интелигентност, която е прикована към трупа.
Ще са нужни някои други неща, за да може човекът, който е изгубил възможността да прониква в живия смисъл на света, отново да навлезе в света по този начин. Днес вече е нужно да се знае колко много неща всъщност човекът е изгубил. Когато той премина от атлантската епоха в следатлантската, то той не умееше голяма част от нещата, на които е способен днес. Виждате ли, вие можете, всеки отделен човек, ако имате впредвид себе си, от един известен момент през детството си да казвате на себе си "Аз". Вие изричате това "Аз" сравнително без респект.
към текста >>
190.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Наистина таблицата за умножение все още не представлява цялата
математика
, но човек първо трябва да научи таблицата за умножение и след това може да премине към диференциалното и интегралното смятане.
Наистина таблицата за умножение все още не представлява цялата математика, но човек първо трябва да научи таблицата за умножение и след това може да премине към диференциалното и интегралното смятане.
Във възпитанието нещата стоят по друг начин – аз не казвам, че с това, което разисквам тук, аз характеризирам някаква много висша наука, аз характеризирам само основата. Висшата наука, тя не може да бъде построена така, както диференциалното и интегралното смятане биват построени, изхождайки от елементарната математика. Висшата наука трябва да бъде построена, изхождайки от практичното приложение на тези прости елементарни насоки от страна на учителя или на възпитателя в училището.
към текста >>
Висшата наука, тя не може да бъде построена така, както диференциалното и интегралното смятане биват построени, изхождайки от елементарната
математика
.
Наистина таблицата за умножение все още не представлява цялата математика, но човек първо трябва да научи таблицата за умножение и след това може да премине към диференциалното и интегралното смятане. Във възпитанието нещата стоят по друг начин – аз не казвам, че с това, което разисквам тук, аз характеризирам някаква много висша наука, аз характеризирам само основата.
Висшата наука, тя не може да бъде построена така, както диференциалното и интегралното смятане биват построени, изхождайки от елементарната математика.
Висшата наука трябва да бъде построена, изхождайки от практичното приложение на тези прости елементарни насоки от страна на учителя или на възпитателя в училището.
към текста >>
191.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тази любов има още един нюанс в сравнение с
обикновената
любов.
Тази любов има още един нюанс в сравнение с обикновената любов.
Нюансът на дълбоко състрадание към болния, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на обикновената любов към хората. Аз моля да не ме разберете погрешно, но за да излекувате един болен, Вие трябва да имате в себе си и любов към болестта. Човек трябва да може да говори и за една красива болест. Тя, разбира се, е много лоша за пациента, но за този, който трябва да я лекува, за него болестта е красива. При определени обстоятелства болестта може да бъде разкошна.
към текста >>
Нюансът на дълбоко състрадание към болния, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на
обикновената
любов към хората.
Тази любов има още един нюанс в сравнение с обикновената любов.
Нюансът на дълбоко състрадание към болния, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на обикновената любов към хората.
Аз моля да не ме разберете погрешно, но за да излекувате един болен, Вие трябва да имате в себе си и любов към болестта. Човек трябва да може да говори и за една красива болест. Тя, разбира се, е много лоша за пациента, но за този, който трябва да я лекува, за него болестта е красива. При определени обстоятелства болестта може да бъде разкошна. Тя може да бъде много лоша за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е разкошна.
към текста >>
192.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но когато човекът преминава във фаза на действие, ясно бива преодоляно това, което мускулът съдържа в себе си само поради факта, че е подвластен на
обикновената
веществообмяна.
А сега във връзка с това, което току що Ви изложих, бих желал да Ви спомена следното. Ако приемем от костната система към мускулната система, то ще открием тази многозначителна разлика в същността на мускула, а именно, че мускулът в покой реагира алкално, ако имаме предвид неговото обикновено химическо действие; но при това можем да кажем само: подобно на алкално, защото при мускула в покой алкалната реакция не е така абсолютно ясно изразена, както са обикновено алкалните реакции. Точно така при мускула в движение се появява една не съвсем ясна кисела реакция. А сега помислете, че разбира се, по отношение на вещество обмяната мускулът е съставен от това, което човекът приема, т.е. че мускулът в известен смисъл е резултат от силите, съществуващи в земните вещества.
Но когато човекът преминава във фаза на действие, ясно бива преодоляно това, което мускулът съдържа в себе си само поради факта, че е подвластен на обикновената веществообмяна.
В мускула настъпват промени, които в крайна сметка, по отношение на обикновените вещество обменни промени, не могат да бъдат сравнени с нищо друго, освен със силите, формиращи костната система при човека. Тъй като при човека тези сили излизат извън онова, което той получава отвън, така както те се проникват от терестичния елемент и се обединява с него до една обикновена резултатна, така и в това, което по един действен начин се проявява във вещество обмяната, трябва да виждаме нещо, което и по химически път се намесва в земната химия. Бихме могли да кажем, че тук в земната механика и динамика нахлува нещо, което не можем да открием в земното. В лицето на веществообмяната виждаме, как в земната химия нахлува нещо, което не е земна химия, от което произлизат действия, различни от това, което би могло да се появи единствено под влияние на земната химия от тези наблюдения, които от една страна са наблюдения върху формата, а от друга страна са качествени наблюдения, ще трябва да изходим, когато искаме да открием това, което в действителност е залегнало в същността на човека. Така ще можем да си открием обратен път към онова, което е било изгубено, и от което явно се нуждаем, ако не искаме да останем при една гола, формална дефиниция за същността на болестта, с която дефиниция всъщност, на практика, много не можем да постигнем.
към текста >>
193.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Разгледайте например нещо, което ни е много близко,
обикновената
, тъй наречената бяла акация (popinia pseu doacacia).
Но появяващата се тук разлика има основно значение.
Разгледайте например нещо, което ни е много близко, обикновената, тъй наречената бяла акация (popinia pseu doacacia).
Ако на тази акация отрежете листата от листните им дръжки, то се появява нещо интересно, а именно, че листните дръжки търпят промени чрез метаморфоза и след това тези възлести листни дръжки поемат функциите на листата. Тук в силна степен се проявява нещо, което засега хипотетично ще наречем "сила", разположена в цялото растение, която сила се проявява когато попречим на растението да използува своя нормално оформен орган за определените му функции. Виждате ли тук бих желал да кажа все още съществува остатък от това, което в силна степен откриваме в обикновеното, развиващо се растение, проявяващо се в това, че ако, да кажем, даден човек е препятствуван да използува едната си ръка или едната си длан за някакви функции на другата ръка или длан стават по-силни, по-яки, а също и физически по-големи и т.н. Подобни неща трябва да бъдат свързвани, защото това е пътя, водещ до познание на възможностите на даден лечебен метод. И така, в природата извън човека нещата отиват много далече.
към текста >>
194.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
От
обикновената
практика Вие навярно знаете, че съществува един факт, отново един факт, който обаче не е достатъчно оценен, и за една здрава наука въпросът се свежда тъкмо до оценката на този факт.
Сега към това обърнете внимание и на нещо друго.
От обикновената практика Вие навярно знаете, че съществува един факт, отново един факт, който обаче не е достатъчно оценен, и за една здрава наука въпросът се свежда тъкмо до оценката на този факт.
Съществува фактът, че в момента, когато във Вас възникват мисли за определен орган, или по-добре казано мисли, свързани с някакъв определен орган, тогава в този орган се появява определена дейност. Изследвайте тук отново съществува богата област за бъдещите докторски дисертации изследвайте веднъж връзката на определени възникващи в човека мисли да кажем с отделянето на слюнка, с отделянето на сокове в червата, с отделянето на мляко, с отделянето на урина, на семенната течност, изследвайте как тук възникват определени мисли, чието възникване върви успоредно с тези органични явления.
към текста >>
Тази забрана е смешна, поради това, че всеки би трябвало да знае, че дори най-
обикновената
дифузна слънчева светлина за най-кратко време убива бацилите, убива туберкулозните бацили.
Тази забрана е смешна, поради това, че всеки би трябвало да знае, че дори най-обикновената дифузна слънчева светлина за най-кратко време убива бацилите, убива туберкулозните бацили.
Така, ако след известно време, след много кратко време изследвате храчката, то в нея няма да има туберкулозни бацили. Слънчевата светлина веднага убива бацилите. Така, дори ако предпоставката на обичайната медицина беше правил на, дори тогава тази забрана за плюенето би била нещо изключително смешно. Такива забрани имат смисъл най-много по отношение на хигиената в широк смисъл на думата.
към текста >>
195.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в
обикновената
трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е.
В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция. Ето защо и в анатомическото устройство на сивата мозъчна субстанция ще откриете нещо, което е много повече свързано с една тотална дейност, отколкото с това, което обикновено и се приписва. И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част на тялото. Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е.
което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е.
до ритмичното уравновесяване между горната и долната част на човека. Ако преди това сме поставили от една страна минерали, поемащи в себе си невещественото, а от друга страна минерали, отблъскващи невещественото, и това, което е разположено между тях, то ще видите, че всичко това може да бъде сравнено бих желал да кажа с цялата конфигурация на растението. С това Вие притежавате първото рационално средство, с помощта на което да установите взаимоотношението между човешкия организъм и самото растение, в зависимост от това, дали растението развива предимно един или друг орган.
към текста >>
196.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Днес психиатрията е достигнала едно тъй тъжно положение, и то поради това, че в съзнанието на човека няма мост защото в природата мостове има навсякъде между нея и другата,
обикновената
патология и терапия, и може би в тези две области хората най-напред ще си направят труда да се приближат към едно духовно-научно разглеждане на нещата.
Това ще стане при разглеждането на всичко, свързано, по-точно което е свързано и с евентуалното лечение на туморните образования. Това ще стане ясно при едно наистина рационално разбиране за тъй нар. душевни заболявания и след това ще стане ясно и във връзка с терапевтичните познания, с които трябва да се сдобием, за да прилагаме външни средства, т.е. втривания, намазания и други подобни. Надали бихме могли да се надяваме, че с обикновените физикални изследвания без духовно-научните възгледи да дадат поне насоката, ориентацията, бихме могли да се приближим до такива неща, като например туморните образования, достигащи своя връх в лицето на раковото образование.
Днес психиатрията е достигнала едно тъй тъжно положение, и то поради това, че в съзнанието на човека няма мост защото в природата мостове има навсякъде между нея и другата, обикновената патология и терапия, и може би в тези две области хората най-напред ще си направят труда да се приближат към едно духовно-научно разглеждане на нещата.
И ще бъде необходимо да се обърне внимание на всичко онова, което духовната наука ще може да каже по този въпрос; а днес е необходимо да се вземе предвид дори само моята литература и човек ще може да открие, че и тя казва вече доста много неща в това направление. Ще тря-бва да се обърне внимание на цялостното нахлуване на етерното тяло в човешкия организъм.
към текста >>
197.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ала това заблуждение, това недоразумение може да възникне поради обстоятелството, че много лесно функциите на слезката могат да бъдат поети от
обикновената
етерна слезка, тъй като слезката представлява един силно одухотворен орган, а също така могат да бъдат привлечени и други органи, които да поемат функциите на слезката.
Ставаше дума само за следното да се изгради основа за един рационален отговор на тези въпроси. Днес бих желал да направя връзка с това, до което достигнахме вчера. Вчера можех да Ви обърна внимание на факта, с какво голямо значение са функциите на слезката в човешкия организъм. Тъкмо за тези функции може да се каже, че съществено регулират подсъзнателния душевен живот. Истинско непознаване на цялата човешка същност е да се счита, че слезката представлява един подчинен орган.
Ала това заблуждение, това недоразумение може да възникне поради обстоятелството, че много лесно функциите на слезката могат да бъдат поети от обикновената етерна слезка, тъй като слезката представлява един силно одухотворен орган, а също така могат да бъдат привлечени и други органи, които да поемат функциите на слезката.
Но Вие ще можете да се убедите, как действието на слезката става все по-странно, когато тя бъде повдигната от сферата на подсъзнателното до сферата на съзнанието. И именно при слезката по странен начин достигнахме до наблюдението на определен лечебен метод, станал интересен в по-ново време. Странното е само, че тук ние изхождаме от действието на слезката. Вие можете да се убедите, че леки масажи в областта на слезката действуват уравновесяващо върху инстинктивната дейност на човека. Когато извършваме леки масажи в областта на слезката по определен начин човекът добива по-добри инстинкти, т.е.
към текста >>
198.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Какво представлява това, една черупка, както тази на стридата, или както
обикновената
черупка на яйцата, какво всъщност е това?
Тук отново трябва да посоча нещо, за което вече говорих. Виждате ли, стридата с образуването на нейната черупка, представлява един много поучителен обект, или да кажем и субект. В една по слаба степен всичко това е налице и при варовиковите отлагания на яйцата, при образуване на яйчената черупка. Какво всъщност лежи в основата?
Какво представлява това, една черупка, както тази на стридата, или както обикновената черупка на яйцата, какво всъщност е това?
Това е един продукт, от който яйчената субстанция, а също така и стридата трябва да се освободят, който продукт те трябва да изтласкат навън, и трябва да изтласкат навън по причина, че, ако те биха го задържали в себе си, те биха били умъртвени от него.
към текста >>
199.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Когато изобщо наблюдаваме етера, от който човешкото етерно тяло е член, една особена, отделена от него част, когато общо взето разглеждаме етера, той се представя, както вече знаете от
обикновената
духовнонаучна литература, не като недиференциран, а първоначално се представя като състоящ се от четири вида етер: топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер.
Когато изобщо наблюдаваме етера, от който човешкото етерно тяло е член, една особена, отделена от него част, когато общо взето разглеждаме етера, той се представя, както вече знаете от обикновената духовнонаучна литература, не като недиференциран, а първоначално се представя като състоящ се от четири вида етер: топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер.
Светлинният етер е една дума, която естествено е избрана от гледната точка на зрящия човек. Това, което е свързано със светлината, е превъзходно въздействие на този вид етер за зрящия, но вътре има и други въздействия, които оставяме настрана, понеже в по-голямата си част ние сме зрящи хора. Ако в по-голямата си част хората биха били слепи, те биха дали друго име на този вид етер, понеже другите елементи биха изпъквали повече; при слепите е така.
към текста >>
Въздействието на антимона, което повече или по-малко, както вярвам, съвсем е забравено от
обикновената
външна медицина - в древните времена са го знаели, - действа по начин, който хората днес не го разбират напълно, който почива главно в това, че въздействията му се преместват много активно вътре в човека и се създава един вид равновесие.
И това взаимодействие на две нередовности е нещо - извинете, сега ще употребя един израз не за живота, а, бих казал, за клиничното разглеждане, - което принадлежи към най-интересното; това нередовно взаимодействие, където двете дейности не се обединяват, а едно прекалено слабо силово действие горе предизвиква прекалено силно долу, или обратното, много силно долу предизвиква много слабо горе. Нещата са не само полярно противоположни по отношение на положението и посоката, но също и по отношение на интензивността. Това е сложното в човешката природа, това взаимодействие. Когато се прозре, се вижда, че то е причината за необходимостта да се уравновесят в известен смисъл силите на човека, да се ангажират, за да се създаде равновесие между противоположностите. И за това можем да помогнем с антимона.
Въздействието на антимона, което повече или по-малко, както вярвам, съвсем е забравено от обикновената външна медицина - в древните времена са го знаели, - действа по начин, който хората днес не го разбират напълно, който почива главно в това, че въздействията му се преместват много активно вътре в човека и се създава един вид равновесие.
Действително е много интересно да се наблюдава противоположното въздействие на фосфора, арсена и антимона по отношение на ставащото чрез тях в човека. Също и това, което стига във външния свят до определен покой във веществото, показва своята истинска природа тогава, когато действа в човека. Защото едва там виждаме какво още живее, докато навън виждаме само това, което, бих казал, е създадено от мировия процес. Видим ли външно арсен, всъщност виждаме края на един процес във външния свят, чието начало се намира вътре в човека, така че никога не можем да опознаем някакво вещество от външния свят, ако същевременно не знаем как то действа в човешкия организъм. Съществува една химия, но също и една антихимия.
към текста >>
200.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
За
обикновената
наука днес не е от значение протичащият между Земята и нейното обкръжение процес.
Най-забележителното и значимото е, че тази причинна област лежи всъщност извън човека. Когато протича взаимодействието между кислорода и въглерода, главното астрално въздействие върху този тракт на човешкото същество лежи всъщност вън. И там става въпрос да търсим съответните взаимовръзки на този тракт с външния свят. Духовнонаучното изследване констатира, че в Земята също има взаимодействие между това, което става под нейната повърхност - като трябва да прибавим и водните влияния върху земното - и това, което протича над нейната повърхност.
За обикновената наука днес не е от значение протичащият между Земята и нейното обкръжение процес.
Но този процес показва извънредно интересни страни. Той може особено добре да се изследва, когато се сравнят областите на Земята, където процесът на взаимодействие между извънземното и земното е много дълбок, където много от извънземното навлиза вътре в земното.
към текста >>
201.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
И колкото повече от
обикновената
диария стигате до дизентерията и др.п., колкото повече описвате това болестно състояние, толкова повече ще виждате, че трябва да описвате така, че във всички тези явления да се види противоположната картина на арсенизирането или астрализирането.
Такива са нещата. Накрая и белтъкът се повлича и се изхвърля, без да бъде преработен по правилния начин. Това са състояния, които могат да се появят. И същественото там е това, което трябва да действа във физическото и етерното тяло на човека, за да се извършат полусъзнателните движения, необходими в човешкия организъм, а именно на астралното тяло и аза. И сега си представете, че тук астралното тяло и азът не се включват правилно и етерното и физическото тяло остават самостоятелни, тогава се пораждат нервозни напъни в червата, характерни за такива явления.
И колкото повече от обикновената диария стигате до дизентерията и др.п., колкото повече описвате това болестно състояние, толкова повече ще виждате, че трябва да описвате така, че във всички тези явления да се види противоположната картина на арсенизирането или астрализирането.
Навсякъде се представя противоположната картина на астрализирането или аресенизирането. И понеже астралното тяло силно участва, сега сами ще стигнете до извода, че като противоположно средство трябва да се употреби това, което идва от арсена, че трябва да се противодейства на тези състояния именно чрез арсенизиране.
към текста >>
202.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
обикновената
готварска сол, а да се употребят калциеви соли.
Да говори в отделните случаи за излекувания е правилно само от страна на този, който грижливо запомни това, което е срещнал в своята практика, защото всеки отделен случай, естествено, е поучителен и плодоносен за следващия случай. Само ако имате предвид това, което казах сега, ще откриете, че не е загадъчно, че например има болести, при които едновременно са засегнати мозъкът и черният дроб, защото черният дроб е само метаморфозирал мозък. Ако се открие едновременно деформиране на черния дроб и дегенерация на мозъчните ганглии, това лежи в същата насока и налице е нещо, което като болест изцяло е засилена форма на причината за белодробната туберкулоза. То е само засилената метаморфоза на белодробната туберкулоза. Поради това вътрешно ще трябва да се приложат по-груби дози живак[2], а външно не само разтривки и бани с натриева сол, т.е.
обикновената готварска сол, а да се употребят калциеви соли.
към текста >>
203.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Обучение във Виенското висше техническо учили ще:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
204.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
И Вие сте в състоя ние да наблюдавате тази противоположна сила, ако изследвате процесът това е само един от възможните примери на
обикновената
бреза.
В това съчинение на Гьоте са описани само най-първичните елементи на растението. Обаче тяхното изследване трябва постоянно да се задълбочава, и ако спазваме определени принципи в това изследване, ние стигаме до едно живо съзерцание над всички процеси, които осигуряват израстването; а вкоренявайки се в почвата, растението ни показва едно израстване в обратна, в негативна посока, и чак после то започва да расте нагоре, преодолявайки притегателната сила на земята, за да стигне накрая до цветове, плод и семеобразуване. По този начин човек може да постигне много. По този начин той може например отново да се доближи до една противоположна сила.
И Вие сте в състоя ние да наблюдавате тази противоположна сила, ако изследвате процесът това е само един от възможните примери на обикновената бреза.
Вегула алба, а по-точно процесът, който напредва от формирането на корените, през формирането на стеблото, кората, за да се стигне най-после чрез взаимодействието между процесите на стеблото и кората до образуването на листата. Всичко това ние можем да изследваме добре в пролетните седмици, когато се появяват кафеникаво оцветените млади листа на бялата бреза. И ако добре изследваме всички тези неща, ние ще получим един пластичен и жив усет за една метаморфоза на силите, които се разиграват и действуват във вътрешността на растението. От една страна ние ще получим усещането, че в процесите които формират растението, действува едно силово направление в посока отдолу нагоре. Но от друга страна ние ще установим и едно друго действие, едно забавено действие, което първоначално е локализирано в корените като сила на тежестта, като гравитация, и което едва после след като растението се изтръгне от земната субстанция и развие формите си във въздуха започва да взаимодействува със силите на израстването.
към текста >>
205.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Всичко, което е от въздушно естество – нима не е истина, че наред с
обикновената
механика ние изучаваме и хидромеханика, аеромеханика, понеже равновесните и метеорологичните процеси имат своите особени форми във въздуха – с всичко това Азовата организация се намира в непосредствена връзка.
На първо място, нашата Азова организация е в отношение с гравитацията, със силата на тежестта, или иначе казано, със земното естество. Обаче, скъпи мои приятели, това, което физиците наричат материя, то чисто и просто не съществува. В действителност съществуват само сили, и силите са подобни на гравитацията – естествено, има и друг вид сили, електрически, магнитни и така нататък –, и с всички тях Азовата организация се намира в непосредствена връзка и това е така по време на будното състояние при нормалните хора. Или с други думи: всичко онова, което обхващаме с името „Земя”, представляват именно тези сили. Всичко онова, което обхващаме във връзка с водата, което се намира в равновесие, стои в непосредствена връзка с Азовата организация.
Всичко, което е от въздушно естество – нима не е истина, че наред с обикновената механика ние изучаваме и хидромеханика, аеромеханика, понеже равновесните и метеорологичните процеси имат своите особени форми във въздуха – с всичко това Азовата организация се намира в непосредствена връзка.
После Азовата организация е свързана и с една част от общото топлинно състояние, с една част от общите топлинни сили, през които непрекъснато преминаваме, доколкото живеем в условията на физическия свят.
към текста >>
206.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Обикновената
хартия не е подходяща.
Що се отнася до чисто терапевтичните въздействия, бих добавил само това, че след половата зрялост не може да се очаква особен ефект. Но в нашия случай аз бих Ви посъветвал внимателно да наблюдавате различията в реакциите, понеже едното дете е родено през 1909, а другото през 1921. Фактически, при едно такова дете има силно излъчване на желязо от страна на двигателновеществообменния организъм. Вие бихте могли да постигнете това силно излъчване на желязо като натрошите пирит на прах и го поръсите върху някаква повърхност, която ограничава излъчването на желязо, например стъкло – само че в този случай употребата му е невъзможна. Ето защо се опитайте да използвате чиста хартия, добре пропита с мазнина, например съвсем тънка пергаментова хартия, достатъчно тънка, за да прилепне към тялото.
Обикновената хартия не е подходяща.
После покрийте хартията с борова смола и поръсете върху нея пиритовия прах. По този начин излъчването на желязо се насочва в посока навътре. С така обработената хартия покрийте краката и раменете, а после направете изтеглящ компрес върху челото, например с Cochlearia. Ако извършим всичко това по времето, когато става смяната на зъбите – един период на големи изменения – бихме могли напълно да отстраним лабилността при такива деца.
към текста >>
207.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Той става интересен по причина, че първоначално съответната личност има всякакви усещания за допир, които
обикновената
патология лесно може да сбърка с това, което познаваме и в психиатрията, но което все пак не е същото.
А сега да преминем към втория стадий /виж по-горе/.
Той става интересен по причина, че първоначално съответната личност има всякакви усещания за допир, които обикновената патология лесно може да сбърка с това, което познаваме и в психиатрията, но което все пак не е същото.
След това те се усилват до истински виждания. Това е този стадий, в който Азовото устройство и астралното тяло вземат със себе си и етерното тяло и така паралелното изживяване протича по начина, при който Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло са леко издигнати над физическото тяло и изживяват всичко заедно, а паралелно с това физическото тяло провежда своите процеси. По този начин настъпва нещо особено. Когато в обикновения живот гледаме с очите, процесът е такъв, че ние получаваме дразнения отвън, от светлината, и поемаме това дразнение навътре. След това дразнение то достига до етерното тяло, и изхождайки от етерното тялото създава изживяването в областта на съзнанието.
към текста >>
208.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната
математика
.
През последната третина на 19-то столетие хората вярваха, че са стигнали много близко до положението да могат да дадат едно математично-механично обяснение на природата, което е така да се каже навсякъде ясно и прозрачно. Оставаше – бих могъл да кажа – само малката точица на атома. Учените искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула. Чрез това те вярваха, че могат да си кажат: аз поглеждам в природата, в действителност поглеждам там в една тъкан от силови отношения и движения, които мога напълно да прозра математически.
И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика.
Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области. Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят. И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества. И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед.
към текста >>
209.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато оставаме по този начин вътре във феноменализма и устроим цялото си мислене върху него, когато се стремим да останем вътре в този феноменализъм с нашето мислене, а не да следваме силата на инерцията, която охарактеризирах, тогава възниква по един нов начин стария въпрос: Какво значение има сега в този свят, който аз разглеждам феноменално, какво значение има в този свят онова, което внасям него като механика и
математика
, което внасям в него като число, мярка, тегло или отношение на времето?
Когато оставаме по този начин вътре във феноменализма и устроим цялото си мислене върху него, когато се стремим да останем вътре в този феноменализъм с нашето мислене, а не да следваме силата на инерцията, която охарактеризирах, тогава възниква по един нов начин стария въпрос: Какво значение има сега в този свят, който аз разглеждам феноменално, какво значение има в този свят онова, което внасям него като механика и математика, което внасям в него като число, мярка, тегло или отношение на времето?
Какво е следователно това значение?
към текста >>
Как стигаме ние до една
математика
, до една механика и как става, че тази механика са приложими и върху външната природа, как става, че съществува една разлика между математическо-механическите качества на нещата на външния свят и между това, което застава срещу нас като така наречените субективни сетивни качества, звук, топлинни качества и т.н.
И така днес преди всичко трябва да поставим пред себе си въпрос: как стига до нас въобще математическо-механическото съждение?
Как стигаме ние до една математика, до една механика и как става, че тази механика са приложими и върху външната природа, как става, че съществува една разлика между математическо-механическите качества на нещата на външния свят и между това, което застава срещу нас като така наречените субективни сетивни качества, звук, топлинни качества и т.н.
и т.н.
към текста >>
210.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна
математика
, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна
математика
, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна.
Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека. И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл. Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас.
Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна.
До този момент на смяната на зъбите в нас съществува нещо, което математизира, което ни обработва вътрешно математически.
към текста >>
Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже поглед върху /латентната
математика
в младото детско тяло/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата.
Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже поглед върху /латентната математика в младото детско тяло/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата.
В течение на сказките ние още ще видим, че тук действително можем да говорим за сетива. Днес мога само да загатна за това, че стигаме до нещо, което вътрешно развива една такава възприемателна способност, само че през първите години тя остава несъзнателна за нас, както очите, ушите развиват един възприемателен живот външно. И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и познание в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност. На първо място намираме онова, което бих могъл да нарека сетиво на живота. Това сетиво на живота се проявява по-късно в живота като едно общо чувство, като едно общо усещане на нашата вътрешност.
към текста >>
Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно
математика
, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот.
Когато обхванете цялата област на онова, което става между зачатието и смяната на зъбите, Вие ще видите в това една силна работа на тези три вътрешни сетива. И когато проникнете след това с поглед онова, което става, ще забележите, че в сетивото на равновесието и в сетивото на движението не става нищо друго, освен едно живо математизиране. И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот.
Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот.
Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина. И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм. И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас. Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля.
към текста >>
Латентната
математика
става една свободна
математика
, както латентната топлина се превръща в свободна топлина.
Когато обхванете цялата област на онова, което става между зачатието и смяната на зъбите, Вие ще видите в това една силна работа на тези три вътрешни сетива. И когато проникнете след това с поглед онова, което става, ще забележите, че в сетивото на равновесието и в сетивото на движението не става нищо друго, освен едно живо математизиране. И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот. Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава.
Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина.
И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм. И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас. Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля.
към текста >>
И след това ние изхождаме от тази
математика
, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази
математика
, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас.
И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот. Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина. И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм.
И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас.
Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля.
към текста >>
При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази
математика
, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно.
Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото мислене, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек. Тогава по този път, но работейки постоянно вътрешно, провеждайки една вътрешна работа по-упорита и твърда от онази, която се извършва в лабораторията или в астрономическата обсерватория или на някое друго научно място, тогава човек се научава да познава онова, което стои в основата на математиката, тази проста психическа човешка тъкан, което обаче може да бъде разширено и може да се получи нещо много по-обширно. Тогава работейки с математиката той се научава да познава, що е инспирация. Той се научава да познава, в какво се състои разликата между това, как математиката живее в нас, и как емпириката /знанието добито чрез външен опит/ живее в нас. При външния емпиризъм ние имаме външните сетивни впечатления, които изпълват за нас празните понятия със съдържание.
При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно.
Това остава в човека. Но ние до биваме опит за него благодарение на това, че математизираме една частична област. Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие. Ние добиваме съдържание в нашите представи, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин. Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години.
към текста >>
То е било не само
математика
, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането.
Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора. Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация.
То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането.
Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте. /Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област. /Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения смисъл. Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения. Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление.
към текста >>
211.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в
обикновената
наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива
математика
, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка. Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията.
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес.
Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
към текста >>
212.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с
обикновената
памет.
От това следва един особен факт, който може би ще Ви изглежда парадоксално, когато Ви го опиша за първи път, който обаче почива абсолютно върху една действителност. Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание. Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие. Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото.
Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет.
Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията. Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие. Когато искате действително да възприемате във физическия-сетивен свят, Вие не можете да се отстраните от възприеманите неща и да имате на някое друго място същото възприятие. Трябва отново да се връщате към нещата. Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието.
към текста >>
213.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в
обикновената
наука.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука.
Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества. Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие.
към текста >>
Във всекидневния живот и в
обикновената
наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука.
Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества.
Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта.
към текста >>
За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с
обикновената
всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука. Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества. Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание.
За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците.
Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта. Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията. Тогавашното човечество е имало така да се каже именно заложби за Инспирацията. И ще бъде добре, за да разберем тези пътища на развитието във висшите области на познанието, ако първо си изясним като подготовка, какъв е бил всъщност пътят на развитие на тези древни източни мъдреци.
към текста >>
214.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително
математика
, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо.
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада.
При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо.
Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене. Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>
215.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Съвременната
математика
не е насочена към действителността.
Съвременното човечество се стреми към лесно разбираеми и завладяващи представи. Кант, Дюбоа-Раймонд, Нютон. Взаимното неразбиране между математици и медици. Обръщането на тръбната кост до черепната кост. Гьоте, Окен, Гегенбар.
Съвременната математика не е насочена към действителността.
Отсъствието на основа за обществената наука. Необходимост от прехвърляне на мост между астрономия и ембриология. Същност на клетката като отражение на космоса. Яйцеклетка и сперматозоид. Конкретният смисъл на астрономическото познание в духовната наука и в абстрактната наука при Дюбоа-Раймонд.
към текста >>
Разглеждане на аналитичната геометрия във връзка със синтетичната геометрия като много добро начало за качествена
математика
.
Феноменологията като метод. Задачи за изследователския институт. Строеж на Слънцето. Процесите протичат в обратно направление в сравнение със Земята. Слънчевите петна.
Разглеждане на аналитичната геометрия във връзка със синтетичната геометрия като много добро начало за качествена математика.
към текста >>
216.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме биология, имаме
математика
и т.н.
Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме биология, имаме математика и т.н.
Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална литература. Но цялата работа ще е в създаването на нови области, които по друг начин ще обхващат материала: някоя област, която е възможно да включва в себе си нещо от астрономията, нещо от биологията и така нататък. Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни научен живот. И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление. Тя трябва да поставя пред себе си особената задача да действа в това направление.
към текста >>
И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука
математика
или от абстрактната наука механика.
Виждате ли, това, което днес наричаме астрономия, включително областта на астрофизиката, всичко това, по принцип, е творение на новото време. Преди епохата на Коперник[1] и Галилей[2], за астрономическите неща се е мислело по съвсем друг начин, отколкото днес. Днес вече е извънредно трудно даже просто да се посочи този вид астрономическо мислене, който се е практикувал, бих казал, още в XIII-XIV век, доколкото днес той е съвсем чужд на човека. Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията. За тези явления се мисли по математико-механичен начин.
И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика.
Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията. Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи. В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина.
към текста >>
Даже ако ние, без нищо да разбираме от
математика
или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи.
Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията. За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията.
Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи.
В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина.
към текста >>
Оттук произлиза и нещо такова, като изречението на Кант[5], който е казал: „Във всички отделни научни области се съдържа точно толкова истинска наука, колкото
математика
се съдържа в тях“.
Това дотолкова се е внедрило в съзнанието на човечеството, че то е стигнало дотам, да разглежда като ненаучно всичко повече или по-малко различно, което не се излага по този начин.
Оттук произлиза и нещо такова, като изречението на Кант[5], който е казал: „Във всички отделни научни области се съдържа точно толкова истинска наука, колкото математика се съдържа в тях“.
– И така, нужно е, собствено, във всички науки да се вкара изчисление или геометрия. Но това търпи критика, защото, от друга страна, например хората, които изучават медицина, не са запознати и с най-елементарните математически идеи. Изхождайки от нашето научно разделяне, с тях вече въобще не може да се говори за елементарните математически идеи. Стана така, че, от една страна, като идеал е установено това, което се нарича астрономическо познание. Дюбоа-Раймонд[6] в своята реч е формулирал границите на естествознанието, като е казал: „Ние схващаме в природата само това и удовлетворяваме нашата потребност от причинност само чрез това, което може да стане за нас астрономическото познание“.
към текста >>
Виждате ли, днешният медик получава такова образование, че той владее истинската
математика
извънредно слабо.
Нужно е да умеем всичко да превръщаме в малки мирови системи. И, изхождайки от изчисленията, би могло да се каже, как действа едно или друго лекарство. В не много отдавнашни времена, това даже е било идеал за някои. Сега вече сме се отказали от такива идеали. Но това търпи крах не само по отношение на такива отдалечени области, като успешната терапия, но и по отношение на по-близки, просто защото нашите науки са така раздробени, както го виждаме днес.
Виждате ли, днешният медик получава такова образование, че той владее истинската математика извънредно слабо.
Тоест, може би, с него още може да се говори за необходимостта от астрономическо познание, но съвсем нищо не може да се направи, ако стане дума да се вкарат математическите идеи в неговата област. Затова всичко, което имаме освен математиката, механиката и астрономията в тесния смисъл на думата, днес трябва да се обозначи като ненаучно. Но това, естествено, не се прави. Другите науки също се определят като точни и в това отново може да се види непоследователност. Характерно за съвременността е това, че стана възможно да се издигне общото изискване всичко да се разбира по образец на астрономията.
към текста >>
Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата
математика
, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата.
Често съм говорил за тези неща във връзка с нашите антропософски лекции. Формата на черепните кости на човека – по отношение на този предмет Гьоте[8] и Окен[9] са направили грандиозни предположения. По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10]. Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите. Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях.
Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата.
Такива трима човека днес едва ли могат да се разберат. Този, който се намира по средата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с математика, така и с медика. Но математикът и медикът няма да стигнат до взаимно разбиране по важните проблеми, доколкото това, което медикът може да каже, не интересува математика, а това, което може да каже математикът – или би могъл, ако изобщо би започнал да говори на тази тема, е непонятно за медика, доколкото той няма необходимата математическа подготовка за това. Това нагледно се проявява в посочения от мен проблем.
към текста >>
Този, който се намира по средата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с
математика
, така и с медика.
По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10]. Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите. Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях. Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата. Такива трима човека днес едва ли могат да се разберат.
Този, който се намира по средата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с математика, така и с медика.
Но математикът и медикът няма да стигнат до взаимно разбиране по важните проблеми, доколкото това, което медикът може да каже, не интересува математика, а това, което може да каже математикът – или би могъл, ако изобщо би започнал да говори на тази тема, е непонятно за медика, доколкото той няма необходимата математическа подготовка за това. Това нагледно се проявява в посочения от мен проблем.
към текста >>
Но математикът и медикът няма да стигнат до взаимно разбиране по важните проблеми, доколкото това, което медикът може да каже, не интересува
математика
, а това, което може да каже математикът – или би могъл, ако изобщо би започнал да говори на тази тема, е непонятно за медика, доколкото той няма необходимата математическа подготовка за това.
Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите. Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях. Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата. Такива трима човека днес едва ли могат да се разберат. Този, който се намира по средата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с математика, така и с медика.
Но математикът и медикът няма да стигнат до взаимно разбиране по важните проблеми, доколкото това, което медикът може да каже, не интересува математика, а това, което може да каже математикът – или би могъл, ако изобщо би започнал да говори на тази тема, е непонятно за медика, доколкото той няма необходимата математическа подготовка за това.
Това нагледно се проявява в посочения от мен проблем.
към текста >>
Вземете днес в ръце някакъв труд, в който става дума за теорията на функциите или за неевклидова геометрия, и ще видите, какъв набор от всевъзможни съображения се използва за да се излезе от рамките на
обикновената
геометрична концепция за триизмерното пространство, за да се разшири това, което представлява евклидовата геометрия, и ще видите, че за това се изисква голяма усърдност и значителна съобразителност.
Вземете днес в ръце някакъв труд, в който става дума за теорията на функциите или за неевклидова геометрия, и ще видите, какъв набор от всевъзможни съображения се използва за да се излезе от рамките на обикновената геометрична концепция за триизмерното пространство, за да се разшири това, което представлява евклидовата геометрия, и ще видите, че за това се изисква голяма усърдност и значителна съобразителност.
Да предположим сега, че сте станал капацитет в математиката, който добре познава теорията на функциите, и който разбира всичко това, което днес се разбира под неевклидова геометрия. Но сега бих искал да поставя въпроса – извинете ме, ако изглежда малко пренебрежително, когато представям предмета в толкова тривиална форма, но бих искал да направя това по отношение на много неща, имащи такава тенденция, и моля присъстващите, особено образованите математици, да помислят, не е ли това така, – искам да задам въпроса: какво ще ми даде всичкото това предене на чисто математически мисли? Областта, където тези знания биха намерили реално приложение, съвсем не интересува хората. Ако всичко, което е измислено по отношение на неевклидовата геометрия, се приложи към строежа на човешкия организъм, тогава бихме се намирали в реалността и бихме приложили към реалността нещо извънредно важно, а не бихме спекулирали с неща, лишени от реалност. Ако математикът би преминавал съответната подготовка, така че действителността също да го интересува, да го интересува как изглежда, например, сърцето, за да може да добие представа, как посредством математически операции то може да се обърне наопаки и в резултат на това да се получи целият човешки облик; ако той би се научил да математизира по такъв начин, такова математизиране би имало опора в реалността.
към текста >>
Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото
математика
се намира в него“.
[5] Имануел Кант, 1724-1804, немски философ.
Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“.
Предисловие към публикуваното в 1786 година съчинение „Метафизични начала на естествознанието“.
към текста >>
217.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Можем ли само с едната
математика
, която използваме за небесните явления, да получим нещо за тези небесни явления?
Откъде можем да получим нещо реално относно небесните явления? С този въпрос трябва да се заемем на първо място.
Можем ли само с едната математика, която използваме за небесните явления, да получим нещо за тези небесни явления?
Процесът на развитие на човешкото познание може да свидетелства за това, – само ако не се придържаме към високомерното мнение, че „днес сме се придвижили извънредно далеч“[2], докато всичко преди е било само детски период, – как могат да се изменят гледните точки.
към текста >>
218.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И ако само правилно интерпретираме това, което математически прави за нас осезаеми видимите космически процеси, доколкото човек преживява тук математиката, доколкото самият той стои вътре в живата
математика
, ще успеем да осъществим това.
Тук (според първия закон) движението, което сами правите, се характеризира като чиста линия в пространството. Във втория закон е характеризирано отношението към Слънцето. И когато преминаваме към третия закон, вие имате като вътрешно преживяване отношението към останалите планети и вашата връзка с тези планети. Тази жива връзка просто е изразена от третия закон на Кеплер. Тоест, не само трябва да търсим в човека процесите, които отново ще ни изведат в космоса, но и отново да стигнем към това, дълбоко да осъзнаем външно количественото.
И ако само правилно интерпретираме това, което математически прави за нас осезаеми видимите космически процеси, доколкото човек преживява тук математиката, доколкото самият той стои вътре в живата математика, ще успеем да осъществим това.
към текста >>
219.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
От една страна, ние довеждаме нашето познание до известна степен там, където с
математика
вече не може да се проникне; в ембриологията започнахме познанието си в една определена точка, където може да се пристъпи с нещо подобно на геометрията.
И така, сега бихме могли да кажем: проследявайки в своите наблюдения действителността, изхождаме от нещо, което е толкова чуждо на нашето познание, както съществуващите там (в астрономията) несъизмерими числа.
От една страна, ние довеждаме нашето познание до известна степен там, където с математика вече не може да се проникне; в ембриологията започнахме познанието си в една определена точка, където може да се пристъпи с нещо подобно на геометрията.
Моля ви да премислите тази мисъл докрай. Можете да направите това, доколкото тя представлява методологическа мисъл, тоест нейната действителност стои в нас.
към текста >>
След това се изясни, че в една точка математикът стига до граница, до която той стига също и във формалната
математика
.
Бих искал сега да изходя оттук в методологическото разглеждане и утре да можем да се приближим по-близо до реалността. Искам да изходя от следното. Виждате ли, всичко, което досега си представяхме, определено имаше предпоставка: винаги пристъпвахме към мировите явления като математици.
След това се изясни, че в една точка математикът стига до граница, до която той стига също и във формалната математика.
И именно тук в основата на нашия начин на мислене стои нещо, което, може би, най-малко се забелязва, доколкото то, така да се каже, постоянно се скрива под маската на разбиращото се от самосебе си, и ние се заемаме, собствено, не с този край на проблема. Това изобщо се отнася към проблема за прилагането на математиката към действителността. Как, собствено, подхождаме към този проблем? Разработваме математиката като формална наука, – нейните изводи ни се струват абсолютно верни, – и след това прилагаме математиката към реалността, без да се замислим, че в действителност я използваме, основавайки се на определени предпоставки. Обаче днес вече напълно е създадена база да се осъзнае, доколко прилагаме математиката към външната действителност, собствено, само при определени предпоставки.
към текста >>
Това са закони, с които днес се сблъсква всеки, който се занимава с
математика
.
Това са закони, с които днес се сблъсква всеки, който се занимава с математика.
За тази линия на математическите изследвания многократно ни обърна внимание в своите дорнахски лекции нашият приятел Блюмел[10]. Преди всичко, един от законите, за които става дума, е този, който се нарича комутативен закон. Можем да го изразим, като кажем: самопонятно е, че
към текста >>
Тези закони днес стоят в основата на формалната
математика
и се използват за по-нататъшна работа.
Четвъртият закон може да се изрази примерно така: произведението е равно на нула само ако един от множителите е равен на нула. – Но този закон пак е само индуктивен закон, изведен от практиката за използване на постулатите за изчисляване в сферата на реалните числа. И така, имаме тези четири закона: комутативен закон, асоциативен закон, дистрибутивен закон и закон за превръщане на произведението в нула.
Тези закони днес стоят в основата на формалната математика и се използват за по-нататъшна работа.
И тук се стига до изключително интересни неща, които съвсем не могат да се отрекат.
към текста >>
220.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Механичното трябва да се схваща по начин поне подобен на математиката, макар и да не е чиста
математика
, но тук то се представя пред нас също и исторически: как в началото се предполага нещо, а след това в действие се вкарва начин на разглеждане, подобен на механико-математическия; искам да се позова на тези неща, както са се развивали исторически.
От една страна, има хора – строги привърженици на основния биогенетичен закон, твърдящ, че индивидуалното развитие на зародиша е вид съкратено развитие на вида (онтогенезата е кратко повторение на филогенезата на даден вид – бел.на прев). Следователно, тези хора искат до известна степен каузално да обяснят развитието на зародиша с развитието на вида. Против това се обявяват други, които нищо не искат да знаят за такава дедукция на индивидуално-зародишното от видовото развитие, и казват, че трябва да се придържаме към силите, съдържащи се непосредствено в ембрионалните явления. Изразявайки се с други думи, тези други говорят за своего рода механика на развитието. Собствено, може да се каже: от строго биогенетичната школа на Хекел[1] е излязъл Оскар Хертвиг[2], който след това напълно премина към признаване на механиката на развитието.
Механичното трябва да се схваща по начин поне подобен на математиката, макар и да не е чиста математика, но тук то се представя пред нас също и исторически: как в началото се предполага нещо, а след това в действие се вкарва начин на разглеждане, подобен на механико-математическия; искам да се позова на тези неща, както са се развивали исторически.
към текста >>
221.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако в сферата на действителността никъде го няма това, което ни позволява в аналитичната геометрия да разглеждаме трите оси на
обикновената
ни координатна система като застинали, то тогава цялата наша евклидова
математика
е, собствено, само нещо, което по определен начин сме формирали в себе си като някакво приближение към действителността, като удобно средство да се обхване действителността.
Вероятно така може да се даде някакво определение за евклидовото пространство. Бих могъл също да го нарека кантово пространство, защото това, което Кант дава, се основава на наличието на три взаимно перпендикулярни твърди посоки, а не с местещи се едно спрямо друго направления. По отношение на това, което тук имаме като евклидово или, да кажем, кантово пространство, е съвсем необходимо да се постави въпроса: съответства ли то на реалността, или това е мисловен образ, някаква абстракция? Може би това твърдо пространство изобщо не съществува. Моля ви да помислите над следното: когато се занимаваме с аналитична геометрия, непременно изхождаме от това, че можем да смятаме осите x, y, z за неподвижни и че осигуряваме някаква реалност чрез това, че просто твърдо фиксираме в себе си x, y, z.
Ако в сферата на действителността никъде го няма това, което ни позволява в аналитичната геометрия да разглеждаме трите оси на обикновената ни координатна система като застинали, то тогава цялата наша евклидова математика е, собствено, само нещо, което по определен начин сме формирали в себе си като някакво приближение към действителността, като удобно средство да се обхване действителността.
Но тя не би била по същество нещо, което приложено към действителността би могло да ни обещае да ни каже нещо за тази действителност.
към текста >>
Сега оставаме в областта на някакъв вид качествена
математика
.
Сега оставаме в областта на някакъв вид качествена математика.
Как трябва да преобразуваме нашите представи, ако преминем от животното към растението? От двете приведени сега направления, не можем да използваме нито едното. Може, разбира се, да ви се стори, че вертикалната ориентация на растенията се намира в същото положение, както и вертикалната посока на човешкия гръбнак. За евклидовото пространство това е валидно, разбира се за евклидовото пространство не в неговата фигуративност (Figuralität), а в неговата неподвижност. И така, за евклидовото пространство това е валидно, затова не може да бъде валидно за пространство, което не е застинало в себе си, а подвижно, чиито измерения са подвижни примерно така, че, да кажем, не можем просто еднакво, от вътрешна равнозначност да напишем в уравненията посока x и посока y, а трябва да определим посоката y като вертикална посока и едновременно като функция на посоката x: у = .
към текста >>
Тоест, ако небесните явления са разбираеми само с помощта на такова пространство, което не е евклидово, разбира се не е и измисленото пространство на съвременната
математика
, а реално, затворено в действителността пространство, тогава и небесните явления трябва да ги разбираме в това пространство, а не в евклидовото.
Ако поставим въпроса: как се отнася вертикалата на растежа на растенията към вертикалата на човешкия растеж, ще се приближим към различаването на тези вертикали и ще се запитаме: какъв друг път съществува към друга представа за пространството, когато го има застиналото евклидово пространство?
Тоест, ако небесните явления са разбираеми само с помощта на такова пространство, което не е евклидово, разбира се не е и измисленото пространство на съвременната математика, а реално, затворено в действителността пространство, тогава и небесните явления трябва да ги разбираме в това пространство, а не в евклидовото.
към текста >>
222.
Девета лекция, 9 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И тук бих искал да взема днес за изходна точка нещо съвсем просто в математиката, за да ви покажа, как в една друга област, освен тази, в която ни доведоха относителните величини на периодите на въртене на планетите, вътре в самата
математика
се появява елементът на непостижимото.
Може да ви се стори като принуда, че отново и отново подчертавам, че за разбирането на небесните явления трябва да се върнем към представния живот на човека. Все пак е ясно, че колкото и внимателно да описваме небесните явления, в тях няма да имаме нищо друго, освен някакъв вид оптичен образ, пронизан от всевъзможни математически представи. Именно това, което ни дава астрономията, има основната характеристика да бъде чист образ. Затова, ако искаме да се справим, трябва детайлно да се спрем на възникването на образа в човека, иначе няма да можем да заемем правилна позиция по отношение на това, което може да ни каже астрономията.
И тук бих искал да взема днес за изходна точка нещо съвсем просто в математиката, за да ви покажа, как в една друга област, освен тази, в която ни доведоха относителните величини на периодите на въртене на планетите, вътре в самата математика се появява елементът на непостижимото.
Това го срещаме, когато обичайните криви ги разглеждаме в определена връзка[1]. Мнозина от вас вече познават тези неща и аз бих искал днес само да им хвърля светлина от една по-особена гледна точка.
към текста >>
223.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
– Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при
обикновената
повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото.
Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото. Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало.
– Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото.
Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото. Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото. Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
към текста >>
Благодарение на това, се появява възможност да се създаде
математика
, която наистина ще успее да се съобрази с реалността.
Благодарение на това, се появява възможност да се създаде математика, която наистина ще успее да се съобрази с реалността.
И това, всъщност, трябва да стане, ако искаме да стигнем от друга страна до обясненията именно в областта на астрономическите явления. Защото по отношение на външния свят имаме пред себе си това, което по известен начин се разиграва между повърхността на земното тяло и нас. Когато разглеждаме небесните явления, някаква примка от траекторията на Венера или нещо подобно, ние действително имаме пред себе си при разглеждането на обикновения факт, нещо разиграващо се между нас и нещо друго. Пред себе си имаме това, което се отнася към разположеното в центъра така, както и стоящото зад сферата. И така, винаги когато съзерцаваме небесните явления, трябва ясно да осъзнаваме, че вече не можем да ги разглеждаме по системата на централните сили, а трябва да ги разглеждаме по система, която така се отнася към системата на централните сили, както сферата се отнася към радиуса.
към текста >>
224.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Като предположим, че опирайки се на човешката форма и на човешкото развитие до известна степен усвоихме качествената
математика
, оттук нататък ще изхождаме от това, което засега ни предлага външното наблюдение като така наречения видим образ, и след това ще се опитаме, изхождайки от този видим образ, да поставим въпроса, как да намерим пътя към съответстващата действителност.
Става дума за това, действително ли е целесъобразно, за широкото разглеждане на природните явления в тази област, да се слага в основата на разработването на образа на света само този род интерпретации, който обикновено се поставя в основата. Видяхте вече, че при това в основата се поставя, по същество, само това, което произтича от главовия човек; до известна степен гледната точка е такава, каквато я създава човешката способност за наблюдение, въоръжена също и с подходящия инструментариум. Посочихме необходимостта да се привлече към по-обширна интерпретация на този образ на света всичко, което изобщо може да знае човек, може да знае, от една страна, и посредством разглеждане на своята форма. За целта подчертахме как трябва да разглеждаме формата на човека в съответствие с истинското учение за метаморфозата. От друга страна подчертахме също, че трябва да се обръщаме за съвет към развитието на човека и човечеството, и че, собствено, само тогава могат да се очакват обяснения на определени небесни явления, когато в интерпретацията на небесните явления отидем достатъчно далеч именно с помощта на познанието за човека.
Като предположим, че опирайки се на човешката форма и на човешкото развитие до известна степен усвоихме качествената математика, оттук нататък ще изхождаме от това, което засега ни предлага външното наблюдение като така наречения видим образ, и след това ще се опитаме, изхождайки от този видим образ, да поставим въпроса, как да намерим пътя към съответстващата действителност.
към текста >>
По принцип, това е напълно справедливо, само че тези неща трябва да се разбират доста по-широко, така че трябва да се каже, че
обикновената
математика
, която по същество поставя в основата твърдите форми на линията и се стреми да взема предвид твърдото евклидово пространство, малко би ни помогнала ако поискаме да я приложим към органичните образувания.
Тук стои огромно поле за дейност, което ни насочва към все по-нататъшно развитие на морфологичния елемент. Само ако стигнем до такива неща, ще разберем хората, които винаги са съществували, такива, като например Мориц Бенедикт[4], за който често съм споменавал, който в много области е имал прекрасни намерения и е имал доста плодотворни мисли. Той е съжалявал много – за това може да се прочете в неговите мемоари, – че има толкова малка възможност да се говори с лекари, изхождайки от математическа гледна точка, от математическия възглед.
По принцип, това е напълно справедливо, само че тези неща трябва да се разбират доста по-широко, така че трябва да се каже, че обикновената математика, която по същество поставя в основата твърдите форми на линията и се стреми да взема предвид твърдото евклидово пространство, малко би ни помогнала ако поискаме да я приложим към органичните образувания.
Внасяйки по определен начин живота в самата математическа и геометрическа област с това, че мислим за проявяващите се в уравненията независими променливи и зависими променливи отново като за вътрешно променливи например, както в принципа, който вчера успяхме да отбележим при самите криви на Касини: изменчивост от първи ред и изменчивост от втори ред, помагайки си по такъв начин, се откриват огромни възможности. Това, по същество, вече се усеща в принципите, които се прилагат, когато се описват циклоидата или кардиоидата и така нататък, но само ако и тук не се действа с определена твърдост.
към текста >>
225.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Искам постепенно да ви доведа до тези неща и днес само ще ви кажа, че не е нужно да разглеждате казаното тук от мен като някакъв преврат по отношение на
обикновената
астрономия.
Естествено, сега можете да възразите, че всичко това противоречи на твърденията на обичайната астрономия. Но това не е така, това всъщност не е така! Защото знаете, че обичайната астрономия, за да обясни всички явления, трябва да прибягва освен до стоенето на Слънцето в определена точка, която трябва да е фокус на елипса, по която се движи Земята, и към помощта на движението на Слънцето по посока на определено съзвездие. Ако си създадете съответната представа за посоката на това движение, от обстоятелствата, изхождащи от движенията на Слънцето и движенията на Земята, както тук са конструирани, ще получите в резултат траектория за движението на Земята, която не съвпада със споменатата елипса, по която Земята се върти около Слънцето, а има друга форма, която съвсем не трябва да бъде такава (елипса).
Искам постепенно да ви доведа до тези неща и днес само ще ви кажа, че не е нужно да разглеждате казаното тук от мен като някакъв преврат по отношение на обикновената астрономия.
Важен е методологическият начин на разглеждане и включването на човешката форма в цялата система от движения на звездите. Съвсем не става дума да правим революция в астрономията. Това не е такъв случай. Ако си представяте, че движението на Земята става примерно така,(рис. 6) и
към текста >>
226.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Да вземем
обикновената
астрономическа представа и да се запитаме в смисъла на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце?
Сега е необходимо да се получи определено разбиране на това, което тук, собствено, е представено с формирането на човека спрямо формирането на животното. Когато при човека по такъв начин е задържано развитието, тогава до известна степен предсрочно се е осъществило това, което иска да се реализира. Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното. Ако сега внимателно и строго погледнем към това пронизване на животинското образувание с космическата слънчева субстанционалност и разгледаме формата, ще се научим да свързваме с това представата, която бих искал да ви опиша по следния начин. Представете си, че върху животинското формиране се оказва някакво въздействие във връзка със Слънцето.
Да вземем обикновената астрономическа представа и да се запитаме в смисъла на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце?
Да, има. Всеки път, когато ни свети пълната Луна или изобщо само осветената Луна, нас ни озарява слънчевата светлина. Тук до известна степен космически се създава възможност, да ни осветява слънчевата светлина. Разбира се, всъщност това става по време на развитието на човека, в зародишния период, – и тогава, на ранните стадии на Земята, е съществувало пряко въздействие. Това, което тук днес е отглас от станалото, е просто унаследено.
към текста >>
227.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тоест не мога да действам така, както прави това
обикновената
астрономия, която за разбиране на небесните явления чисто и просто използва само обикновеното твърдо пространство.
И така, ако трябва да си представям човешката форма така, че за това използвам обръщания в съответния смисъл, то и движенията на небесните тела също трябва да си представям така, че за това да са ми необходими обръщания.
Тоест не мога да действам така, както прави това обикновената астрономия, която за разбиране на небесните явления чисто и просто използва само обикновеното твърдо пространство.
Ако първо просто вземете главовата организация и организацията на обмяната на веществата на човека, за прехода от едната към другата трябва да си представите такова обръщане и при това с вариации на формите. Да се опитаме първо да намерим възможност да си представим нещо такова образно.
към текста >>
Ако наистина добросъвестно напредвате в разбирането на явленията, ще видите, че няма да минете само с
обикновената
триизмерна представа за пространството.
Виждате, че стигнахме до това, че е необходимо да се преодолее пространството. Това е съвсем необходимо.
Ако наистина добросъвестно напредвате в разбирането на явленията, ще видите, че няма да минете само с обикновената триизмерна представа за пространството.
Трябва да разгледате взаимодействието между пространството, което има три обикновени измерения и което можете мислено да си представите като радиално изхождащо от центъра, и другото пространство, което постоянно отрича това триизмерно пространство и което не трябва да си го представяме изхождащо от точка, а трябва да си го представяме изхождащо от сфера, разположена в безграничните далечини; при това, точката в един случай има площ равна на нула, а в друг случай – площ на безкрайно голяма сфера. И така, трябва да правим разлика между два вида точки: между точката, обърната навън, площта на която е равна на нула, и точката, чиято площ е равна на площта на безкрайно голяма сфера, обърната навътре. В чисто геометричната област е достатъчно, ако просто си представяме абстрактна точка. В областта на действителността това не е достатъчно. Няма да се справим, когато си представяме само абстрактна точка.
към текста >>
228.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Само ако по такъв начин качествено се навлезе в нещата, ако наистина се заемем да намерим някакъв вид качествена
математика
в най-широкия смисъл на думата, можем да се придвижим по-нататък.
Виждате, че работата е първо да се вникне в наблюдаваните феномени, да се разберат, за да се обяснят след това един чрез друг.
Само ако по такъв начин качествено се навлезе в нещата, ако наистина се заемем да намерим някакъв вид качествена математика в най-широкия смисъл на думата, можем да се придвижим по-нататък.
За това ще продължим да говорим утре. Днес бих искал само да напомня, че именно за математиците още има възможност, изхождайки от математическото, да намерят преход към качествено разглеждане, към качествена математика. Такава възможност е много силна даже в наше време, когато просто се опитваме да разглеждаме аналитичната геометрия и нейните резултати във връзка със синтетичната геометрия, с вътрешното преживяване на проективната геометрия. Вярно, това е само начало, но много добро начало. Този, който е започнал с тези неща, е абсолютно съгласен да си изясни някога, как става така, че линията има не две безкрайно отдалечени точки – едната на едната страна, а другата на другата страна, – а при всички обстоятелства има само една безкрайно отдалечена точка, и тогава той ще намери реални понятия в тази област и, изхождайки от това, качествената математика, посредством която не само няма да противопоставя едно на друго това, което му е изглеждало противоположно, а ще си го представя като еднакво насочено.
към текста >>
Днес бих искал само да напомня, че именно за математиците още има възможност, изхождайки от математическото, да намерят преход към качествено разглеждане, към качествена
математика
.
Виждате, че работата е първо да се вникне в наблюдаваните феномени, да се разберат, за да се обяснят след това един чрез друг. Само ако по такъв начин качествено се навлезе в нещата, ако наистина се заемем да намерим някакъв вид качествена математика в най-широкия смисъл на думата, можем да се придвижим по-нататък. За това ще продължим да говорим утре.
Днес бих искал само да напомня, че именно за математиците още има възможност, изхождайки от математическото, да намерят преход към качествено разглеждане, към качествена математика.
Такава възможност е много силна даже в наше време, когато просто се опитваме да разглеждаме аналитичната геометрия и нейните резултати във връзка със синтетичната геометрия, с вътрешното преживяване на проективната геометрия. Вярно, това е само начало, но много добро начало. Този, който е започнал с тези неща, е абсолютно съгласен да си изясни някога, как става така, че линията има не две безкрайно отдалечени точки – едната на едната страна, а другата на другата страна, – а при всички обстоятелства има само една безкрайно отдалечена точка, и тогава той ще намери реални понятия в тази област и, изхождайки от това, качествената математика, посредством която не само няма да противопоставя едно на друго това, което му е изглеждало противоположно, а ще си го представя като еднакво насочено. Разбира се, то се смята еднакво не качествено. Феномените на анода и катода не са с еднаква насоченост, а зад тях стои нещо друго.
към текста >>
Този, който е започнал с тези неща, е абсолютно съгласен да си изясни някога, как става така, че линията има не две безкрайно отдалечени точки – едната на едната страна, а другата на другата страна, – а при всички обстоятелства има само една безкрайно отдалечена точка, и тогава той ще намери реални понятия в тази област и, изхождайки от това, качествената
математика
, посредством която не само няма да противопоставя едно на друго това, което му е изглеждало противоположно, а ще си го представя като еднакво насочено.
Само ако по такъв начин качествено се навлезе в нещата, ако наистина се заемем да намерим някакъв вид качествена математика в най-широкия смисъл на думата, можем да се придвижим по-нататък. За това ще продължим да говорим утре. Днес бих искал само да напомня, че именно за математиците още има възможност, изхождайки от математическото, да намерят преход към качествено разглеждане, към качествена математика. Такава възможност е много силна даже в наше време, когато просто се опитваме да разглеждаме аналитичната геометрия и нейните резултати във връзка със синтетичната геометрия, с вътрешното преживяване на проективната геометрия. Вярно, това е само начало, но много добро начало.
Този, който е започнал с тези неща, е абсолютно съгласен да си изясни някога, как става така, че линията има не две безкрайно отдалечени точки – едната на едната страна, а другата на другата страна, – а при всички обстоятелства има само една безкрайно отдалечена точка, и тогава той ще намери реални понятия в тази област и, изхождайки от това, качествената математика, посредством която не само няма да противопоставя едно на друго това, което му е изглеждало противоположно, а ще си го представя като еднакво насочено.
Разбира се, то се смята еднакво не качествено. Феномените на анода и катода не са с еднаква насоченост, а зад тях стои нещо друго. Пътят за разбирането, какво стои зад тази разлика, се състои в това, изобщо да не си позволяваме да си представяме реална линия с два края, а да си изясним, че реалната линия в нейната пълнота не трябва да си я представяме с два края, а с един край. Другият край чисто и просто посредством реални отношения преминава в продължение на първия, което трябва да се намира някъде.
към текста >>
229.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Собствено, няма никаква разлика между начина, по който обикновено използваме математиката, и как сега използваме качествената
математика
, която постепенно формирахме, за разглеждане на човека и небесните явления.
И така, виждате, че се опитах преди всичко да придам значение на това, у вас да се появи образ на съзвучието на човешката организация със строежа на космоса. Ако сте проследили всичко казано досега, не можете да разглеждате това съзвучие като някакъв грях срещу убежденията, който съществуват в науката. В епохата, когато се е извършил преходът от системата на Птолемей към коперниковия образ на света, се е изменило и цялото тълкуване на връзките между човека и небесните явления. Ако се върнем в древните времена, когато е имало ясна представа относно съзвучието на небесните движения с формата на човека – говорих вече за това преди няколко дни, макар и в друг аспект, – непременно ще намерим нещо, което макар и да е било инстинктивно, бидейки доведено до съзнанието, вече проявява нашия съвременен начин на мислене, на който също трябва на свой ред да оставаме верни, особено ако навлизаме в такава проблемна и рискована област.
Собствено, няма никаква разлика между начина, по който обикновено използваме математиката, и как сега използваме качествената математика, която постепенно формирахме, за разглеждане на човека и небесните явления.
Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред. Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край. Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват. Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси.
към текста >>
230.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако само се измине пътя от обикновения аналитичен начин на разглеждане в математиката към разглеждане с проективната
математика
и нещо повече, ако повече се култивира представата, която положих тук в основата при разглеждането на кривите, при които е необходимо да се излезе от пространството, наистина няма да е трудно да стигнете до имагинацията.
Как бихме могли да минем без имагинации, инспирации и интуиции, ако обикновеният, предметен, интелектуален опит не се оказва истинен и не изявява реалността? Какво трябва да се прави в такъв случай, освен да се прибегне до имагинация, инспирация и интуиция? Но ако работата стои така, че определено не искаш да се придвижиш към имагинации, инспирации и интуиции, винаги е възможно да се вземат резултатите от изследванията и да се проверят с това, което се намира във външното емпирично поле. Проверявайки, тези неща винаги могат да се открият. По същество, днес тези неща не се намират толкова далеч, както обикновено се смята.
Ако само се измине пътя от обикновения аналитичен начин на разглеждане в математиката към разглеждане с проективната математика и нещо повече, ако повече се култивира представата, която положих тук в основата при разглеждането на кривите, при които е необходимо да се излезе от пространството, наистина няма да е трудно да стигнете до имагинацията.
Но това непременно е въпрос на вътрешно душевно мъжество. Това вътрешно душевно мъжество е необходимо за днешните изследвания. Затова задължително е необходимо да се признае: пълната действителност не се разкрива на обикновения способ на разглеждане. На начина на разглеждане, който не се страхува да развива по-нататък човешката душевна сила, все повече и повече се откриват обикновено скритите дълбини на действителността.
към текста >>
231.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Той изработва своите понятия и борави с тях с помощта на математиката, която неговият ум е изградил, и вярва по този начин, че тази
математика
е плод само на логическите операции на неговия дух.
Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди. Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година. В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука. Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея.
Той изработва своите понятия и борави с тях с помощта на математиката, която неговият ум е изградил, и вярва по този начин, че тази математика е плод само на логическите операции на неговия дух.
към текста >>
232.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата
математика
, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи.
Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи.
Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един научен израз.
към текста >>
Едно столетие по-късно съща та
математика
се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един научен израз.
Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи.
Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един научен израз.
към текста >>
233.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Мистика, Матезис,
Математика
, са съединени.
Помислете например за числото "две", чийто звук и смисъл намирате в "двойно", "деул", "дуализъм", даже и в "раздвоение" /колебание, съмнение/, които още изразяват ясно една действителност. Числото е получило своята говорна форма не чрез външно подражание, а чрез фиксирането, кристализирането на едно действително изживяно чувство, станало схема, както пространството с трите измерения, под неговата съвременна форма, е отвлечената схема на една вътрешна действителност Живото духовно дихание, което още одушевяваше душите през времето на първите християнско столетия, се проявява например във факта, че в очите на тогавашните хора математиката и мистиката съставляваха едно.
Мистика, Матезис, Математика, са съединени.
За един мистик от първите столетия на нашата ера мистиката беше един път на познание, който минаваше през душата; математиката поемаше външния път, този на тялото. Например, геометрията се е родила от чувството на ориентира не в пространството от дясно наляво, отпред назад, отгоре надолу.
към текста >>
Там се намират изворите, от които сме почерпили цялата
математика
и по-специално геометрията.
Постъпвайки по този начин, ние свеждаме мисълта до една чисто сетивно-нервна дейност. За да установим наистина една връзка между човека и физическото явление, трябва да апелираме към целия организъм, особено към двигателната система, трябва да държим сметка за трите посоки, които човек носи в себе си. Когато вървя, аз зная, че чувството за вертикалното положение ме подържа прав върху моите крака, и че, освен това, ако мога да се придвижвам, това е защото имам чувството за посоката отпред назад; аз зная, например, че ако, плувайки, протягам ръцете, аз се ориентирам в посоката отдясно наляво. Нищо от всичко това не се намира в картезианската схема. Това, което дава на човека впечатлението на действителността, когато той заема своето място в пространството, аз нямам действително това впечатление, освен ако си дам сметка, че моята сетивно-нервна система ми доставя само един илюзорен образ на това, което става в глъбините на подсъзнанието, там където вселената влиза в допир с крайниците, с човешкото тяло.
Там се намират изворите, от които сме почерпили цялата математика и по-специално геометрията.
към текста >>
234.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
С
обикновената
наука това не може да се констатира, защото е скрито във вътрешността на природата.
Сега да разгледаме как в природата се осъществява действието на тези така наречени вещества, които всъщност са носители на Духа. Това, което действа вътре в човека като кислород и азот, прави това по точно определен ред. Там вътре живеят свойствата на кислорода и азота.
С обикновената наука това не може да се констатира, защото е скрито във вътрешността на природата.
Но съединенията, производни на въглерода и водорода не се държат така прилежно. Да вземем най-напред въглерода, когато в своето действие идва от растителното царство и преминава в животинското и човешкото царство, където въглеродът трябва да влезе в действие. И сега, за да предложи този твърд образ, въглеродът трябва да се вгради в един дълбоко поставен скелет и този дълбоко положен скелет е нашият костен скелет, съдържащ калций, а така също и кварц. Този скелет ние винаги носим в себе си, така че в човека и животното въглеродът маскира своята формираща сила. Той се увива около формиращата сила на калция и силиция.
към текста >>
235.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
(Д-р Щайнер начертава размерите на рога на дъската около 30 40 см дължина (виж Рис.11).Това е
обикновената
дължина на рогата от алгойска порода.
(Д-р Щайнер начертава размерите на рога на дъската около 30 40 см дължина (виж Рис.11).Това е обикновената дължина на рогата от алгойска порода.
към текста >>
236.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Това, което казвам сега, важи даже за
обикновената
топлина.
Подквасването и киселата ферментация изобщо няма вредно действие, ако се спази мярката и ако не се въздейства с твърде много прибавка, защото тъкмо солите са тази съставка на храната, която в организма остава такава, каквато е, без да се променя. Изобщо организмът – животинският организъм също, а човешкият организъм още повече е устроен така, че по най-разнообразни начини променя това, което е поел в себе си. Предразсъдък е вярването, че белтъкът например, който се поема в стомаха, се употребява по-нататък в същия вид, в който е приет. Този белтък трябва напълно да бъде превърнат в мъртва субстанция и тогава тя трябва да бъде преобразена от етерното тяло на човека отново на белтък, който сега е специфично човешки, специфично животински белтък. Всичко, което прониква в организма, трябва да бъде променено.
Това, което казвам сега, важи даже за обикновената топлина.
Ако трябва да го представя схематично (Рис.26), то приемете, че тук имаме един организъм, а тук топлината около него. Допускаме, че тук имаме мъртво дърво, което наистина има органичен произход, но вече е мъртво; имаме също топлина около него. Ако това е даден организъм, в него не проникването частичка от тази топлина, тя изобщо не прониква в него, а ако топлината навлезе в областта на организма, тя веднага се преработва от самия организъм, превръща се в преработена от него топлина другояче не може да бъде, докато в мъртвото дърво топлината прониква направо и там си остава същата топлина, каквато е навън в минералното царство.
към текста >>
237.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Хората искат Антропософията, но те не могат да понасят, и то с право, както посочих да се смесват в една неясна амалгама елементи от Антропософията и от
обикновената
наука.
Преживели сме и друго, което е много важно. А то е: някои от нашите учени, за удобство, за да не подражават на методите на другите, правеха половината така, половината иначе, само че по такъв начин, че в първата половина бяха напълно научни, истински прилагаха в дискусиите методите на науката. Тогава слушателите се вбесяваха: как, навлезли са в нашата специална област; това са нахалници, дръзки язовци, дилетантски нахлули в нашата наука! Тогава нашите оратори преминаваха към втората част, към същинския живот, който е подреден не по стария начин, а е схванат по антропософски от свръх-земните области. И тогава разгневените изведнъж ставаха страшно внимателни, жадни да чуят, даже започваха да се ентусиазират.
Хората искат Антропософията, но те не могат да понасят, и то с право, както посочих да се смесват в една неясна амалгама елементи от Антропософията и от обикновената наука.
С това не може да се върви напред.
към текста >>
238.
Предговор
GA_327 Биодинамично земеделие
«Под антропософия аз разбирам научно изследване на духовния свят, което съзнава едностранчивостите на едно просто природознание, както и на
обикновената
мистика, и което, преди да направи опит да проникне в свръхсетивния свят, първо развива в стремящата се към познание душа недействащи още в обикновеното съзнание и в
обикновената
наука сили, които правят възможно такова проникване.»
«Под антропософия аз разбирам научно изследване на духовния свят, което съзнава едностранчивостите на едно просто природознание, както и на обикновената мистика, и което, преди да направи опит да проникне в свръхсетивния свят, първо развива в стремящата се към познание душа недействащи още в обикновеното съзнание и в обикновената наука сили, които правят възможно такова проникване.»
към текста >>
239.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
С право може да се каже, че представлява значително надебеляване на роговият слой на
обикновената
кожа.
Рогът може да се разбира като разтопени косми. Той израства от вътре през целия живот и рогата стават все по-дълги.
С право може да се каже, че представлява значително надебеляване на роговият слой на обикновената кожа.
Този най-горен слой (Stratum corneum) постоянно се замества с растящите отвътре навън млади клетки, които като достигнат до този слой, изглеждат смачкани и изсушени. Там те нямат повече способност да се делят, но са издръжливи на външни механични и химични въздействия. Също и там царува умиращ и съхранен живот, тоест горнослънчево действие[9] в изграждането на същинския рогов слой. За разлика от еленовия рог, който след своето образуване напълно умира, тук този процес на умиране спира до образуването на кожата по този начин. В неговия вътрешен слой новообразуването никога не спира.
към текста >>
240.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Това, че в нашето тяло всичко става по друг начин, отколкото в
обикновената
химическа лаборатория, където само се смесват или разделят вещества, е обусловено от меркуриевите сили.
Тук също има едно твърдо парче. Това твърдо парче е Меркурий, който се върти тук. Ако човек не го пронизваха постоянно тези меркуриеви сили, той не би могъл да храносмила. И така, Данте си представял следното: меркуриевите сили, в чието поле сме включени, които са още по-фини от лунните сили, съдействат за храносмилането както в нас самите, така и в животните. В противен случай нашето тяло би представлявало само химическа лаборатория - така е смятал Данте.
Това, че в нашето тяло всичко става по друг начин, отколкото в обикновената химическа лаборатория, където само се смесват или разделят вещества, е обусловено от меркуриевите сили.
И така, Меркурий е по-голям от Земята и по-голям от Луната.
към текста >>
241.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Това значи да не се спираш дотам, докъдето е
обикновената
наука.
Те излитат, ако първо не ги превърнем във физически представи. Защо? Защото това, което човек изкуствено прави като експеримент, е идентично на това, което става след смъртта. След смъртта етерните представи в човека също изчезват. Така изчезват те и в случай, че са предизвикани изкуствено. Както с помощта на естествознанието в химическата лаборатория се изучават съединенията на кислорода, по същия начин с помощта на духовната наука се изучава гореизложеното, поставяйки съответния експеримент върху самия себе си.
Това значи да не се спираш дотам, докъдето е обикновената наука.
Затова моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? » е продължение на това, което обикновено изучават хората. Това продължение обаче описва факти, подобни на гореизложеното, че човек запазва преживяване на своето етерно тяло два или три дни; това може да бъде имитирано в опит. Така това продължение се превръща в наука.
към текста >>
242.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Господа,
обикновената
наука днес не дава никакви указания по въпроса.
Господа, обикновената наука днес не дава никакви указания по въпроса.
Тя не дава никакви указания за това как може от тялото отново да се добие знанието, което самият човек отначало е вложил там. Тя прави експеримент с човека. Той трябва да учи само това, което узнава по външен начин, докато по-правилно би било да се вкарва в човека познанието на живото тяло. Нашите студенти ги водят към (познание на) мъртвото тяло, към познание за трупа, те не могат да изучават живия човек. Такова изучаване би било във всеки случай значително по-трудно, защото при това човек би трябвало да се тренира в самопознанието, би трябвало да съзерцава в себе си и по такъв начин да се усъвършенства.
към текста >>
243.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Този «бог» на трона, казвали те, е поставен от
обикновената
земна власт.
Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина. Такава двойственост разкъсва съзнанието на съвременния човек. Христологията на Щайнер, както и цялата антропософия се стремят да построят мост през тази пропаст. - Бел. пр.) И тогава тези, които разбирали това, почнали да говорят: римляните имат «бог» на трона.
Този «бог» на трона, казвали те, е поставен от обикновената земна власт.
Такива «богове» на трона обикновено не били просветлени, нямали са просветление, или поне повечето от тях; те са нямали такова, настъпващо в тридесетата година просветление.
към текста >>
244.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обучение във Виенското висше техническо учили ще:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
245.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Човек отнема от пчелите двадесет процента от меда, нали така, и бихме могли да кажем: употребата на този мед е извънредно полезна за човека, тъй като иначе човек заедно с
обикновената
храна получава твърде малко мед поради това, че в растенията съдържанието на мед е крайно незначително.
Ето причината, поради която пчеларството винаги трябва да се разглежда като нещо необикновено важно.
Човек отнема от пчелите двадесет процента от меда, нали така, и бихме могли да кажем: употребата на този мед е извънредно полезна за човека, тъй като иначе човек заедно с обикновената храна получава твърде малко мед поради това, че в растенията съдържанието на мед е крайно незначително.
В противен случай ние получаваме крайно недостатъчно количество мед. Вътре в нас също има «пчели» - това е нашата кръв. Тя разнася меда в различните части на нашето тяло. Това е медът, който е нужен на пчелите, за да правят восък, от който те могат да създадат тяло, тоест питите в кошера.
към текста >>
246.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Така
обикновената
хвойна се превърнала в Коледно дърво, в дърво на Христа.
Така че сега ние бихме могли да кажем: правилно би било да се разглеждат нещата така, че в природните процеси могат да се видят истински символи на това, което става в живота на човека. Древните хора са гледали птиците, кацнали на хвойната, те са гледали тези птици със същата любов, с която днес се гледа парчето пирог или подаръкът под Коледната елха. Хвойната е била за хората своего рода Коледно дърво, дърво на Христа, което те донасяли в своите домове.
Така обикновената хвойна се превърнала в Коледно дърво, в дърво на Христа.
към текста >>
247.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Обучение във Виенското висше техническо учили ще:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
248.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Виждате ли, такива неща са известни - и това е куриозното, - за тези неща се знае и въпреки това отново и отново се твърди най-
обикновената
глупост.
Ако някой каже, че петимата безделници също изпълняват тази работа - или, възможно е, не би казал, доколкото то не е видно, но въпреки това работата би се извършвала благодарение на безделието, - вие не бихте му повярвали, нали така? Защото това е глупост. Обаче науката твърди: «очният нерв вижда». Но именно на мястото, където е най-концентриран, той не вижда! Това е същото, като да кажете: работата е свършена благодарение на това, което направиха петимата безделници.
Виждате ли, такива неща са известни - и това е куриозното, - за тези неща се знае и въпреки това отново и отново се твърди най-обикновената глупост.
Защото от това, че тук се намира така нареченото сляпо петно - именно на това място, където очният нерв проявява максимална активност, ние нищо не виждаме, - ясно следва, че сам по себе си очният нерв не е това, с което човек вижда.
към текста >>
249.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Този, който иска да я разбере правилно, трябва да знае
математика
.
Доктор Щайнер: За теорията на Айнщайн би ми се наложило дълго да говоря, тъй като би било трудно да се изложи теорията на Айнщайн кратко.
Този, който иска да я разбере правилно, трябва да знае математика.
При теорията на Айнщайн необикновеното е това, че всички говорят за нея, но никой не я разбира; разговорите се водят, опирайки се на авторитетните мнения, защото, както беше казано, необходимо е да се знае математиката. Обаче, доколкото е възможно да се разбере нещо, без да прибягваме до математика - днес наистина нямаме време за това, - ще се постарая все пак да ви я изложа, за да видите доколко тази теория е истинна и доколко погрешна. За това все още се говори. Публиката като цяло «кълве» на това, което пишат вестниците; но всичко това е нездраво. Днес публиката е забравила за това, но университетските професори, специалистите, станаха привърженици на Айнщайн.
към текста >>
Обаче, доколкото е възможно да се разбере нещо, без да прибягваме до
математика
- днес наистина нямаме време за това, - ще се постарая все пак да ви я изложа, за да видите доколко тази теория е истинна и доколко погрешна.
Доктор Щайнер: За теорията на Айнщайн би ми се наложило дълго да говоря, тъй като би било трудно да се изложи теорията на Айнщайн кратко. Този, който иска да я разбере правилно, трябва да знае математика. При теорията на Айнщайн необикновеното е това, че всички говорят за нея, но никой не я разбира; разговорите се водят, опирайки се на авторитетните мнения, защото, както беше казано, необходимо е да се знае математиката.
Обаче, доколкото е възможно да се разбере нещо, без да прибягваме до математика - днес наистина нямаме време за това, - ще се постарая все пак да ви я изложа, за да видите доколко тази теория е истинна и доколко погрешна.
За това все още се говори. Публиката като цяло «кълве» на това, което пишат вестниците; но всичко това е нездраво. Днес публиката е забравила за това, но университетските професори, специалистите, станаха привърженици на Айнщайн. И така, сред истинските учени теорията на Айнщайн днес е по-разпространена, отколкото предните години. Следващия път, доколкото е възможно, ще ви разкажа в популярна форма това-онова за нея.
към текста >>
250.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обучение във Виенското висше техническо учили ще:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
251.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
А хумусът е повече наситен с масло от
обикновената
почва, намираща се навсякъде.
Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; земната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла. Ние също получаваме масла от земята или от растенията, които са ги поели от земята. И ето, господа, диворастящата роза, за да има възможност да стане роза, трябва посредством своите корени да действа колкото може по-далеч от себе си, за да получи малко масла от минералите. От какво произлиза, че розата трябва да поема отдалеч, че трябва така далеч да простира своята сила, притеглящата сила на своите корени? Виждате ли, това се дължи на много малкото съдържание на хумус в почвите, където расте дивата роза.
А хумусът е повече наситен с масло от обикновената почва, намираща се навсякъде.
към текста >>
252.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Те отлично знаели, че дъждовната вода е много по-добра за пране от
обикновената
, която вадели от кладенеца.
Виждате ли, сред тези прадядовци е имало и от тъй наречените «стари кримки»; знаете, че под «стара кримка» се подразбира такъв, който съвсем не е глупав, даже е малко по-умен от другите. И така, имало е такива стари кримки и слушайки ги, е можело да се чуе нещо доста интересно! Да чуем какво е казвал такъв вече остарял многознайко на своя пра-правнук или праплеменник. Той казвал така: гледай по-добре, когато гледаш към Луната, знай, че Луната влияе на времето. Следователно хората просто са виждали това.
Те отлично знаели, че дъждовната вода е много по-добра за пране от обикновената, която вадели от кладенеца.
Затова я събирали във ведра. Така правеше и майка ми: поставяше ведра, събираше дъждовната вода и я използваше за пране. Защото дъждовната вода е съвсем различна, в нея има нещо живо, тя е много по-добра от обикновената, разтваря всички добавки, които се използват при прането. Съвсем няма да е лошо, ако и ние правехме така, тъй като прането в твърда вода води до разрушаване на дрехите, които надявате върху себе си. Следователно, господа, по-рано за това са знаели; различните възгледи в тази област са се появили само благодарение на науката на XIX век.
към текста >>
Защото дъждовната вода е съвсем различна, в нея има нещо живо, тя е много по-добра от
обикновената
, разтваря всички добавки, които се използват при прането.
Той казвал така: гледай по-добре, когато гледаш към Луната, знай, че Луната влияе на времето. Следователно хората просто са виждали това. Те отлично знаели, че дъждовната вода е много по-добра за пране от обикновената, която вадели от кладенеца. Затова я събирали във ведра. Така правеше и майка ми: поставяше ведра, събираше дъждовната вода и я използваше за пране.
Защото дъждовната вода е съвсем различна, в нея има нещо живо, тя е много по-добра от обикновената, разтваря всички добавки, които се използват при прането.
Съвсем няма да е лошо, ако и ние правехме така, тъй като прането в твърда вода води до разрушаване на дрехите, които надявате върху себе си. Следователно, господа, по-рано за това са знаели; различните възгледи в тази област са се появили само благодарение на науката на XIX век. Веднъж вече съм ви разказвал - част от присъстващите го знаят - за двама професори от Лайпцигския университет; фамилията на единия беше Шлайден[2], а на другия - Фехнер[3]. Доколкото Фехнер провеждаше наблюдения и събираше статистически сведения, той твърдеше, че Луната оказва влияние върху Земята, оказва влияние върху климата на Земята. Шлайден беше извънредно умен и казваше: всичко това са глупости, суеверия, не може да го бъде.
към текста >>
253.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, сметките на Маркс са необичайно остроумни, необичайно разумни, на тях не може да се възрази от гледна точка на
обикновената
чисто материалистична наука.
Виждате ли, сметките на Маркс са необичайно остроумни, необичайно разумни, на тях не може да се възрази от гледна точка на обикновената чисто материалистична наука.
Всичко съвпада така, както е съвпадало при астронома през 1773 г., пресметнал срещата на кометата със Земята. Но тази комета се е различавала от появилата се по-късно, тя с времето станала толкова разпрашена, че не причинила вреда на Земята! И това, което пресметнал Маркс, по същия начин се основава на блестящо, но несъвършено учение.
към текста >>
254.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за Земята толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съзнание и
обикновената
наука знаем за Марс, той би смятал, че на Земята няма жива душа, когато тук обитават примерно милиард и половина-два милиарда души!
Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. В по-късните времена непосредствените изследвания са се прекратили и днес това се е превърнало в суеверие. Тези неща са започнали да се разбират неправилно. Но първоначално е имало всеобхватно знание за звездите. Днес за звездите има само знания, добити по пътя на изчисленията; но по такъв начин не може да се получи достъп до духовното начало в звездите и планетите.
Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за Земята толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съзнание и обикновената наука знаем за Марс, той би смятал, че на Земята няма жива душа, когато тук обитават примерно милиард и половина-два милиарда души!
Точно в същото положение се намират хората по отношение на звездния свят. Да, наистина светът на звездите навсякъде е пълен с души, той навсякъде е одушевен, но тези души са различни.
към текста >>
255.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
Обучение във Виенското висше техническо учили ще:
математика
и естествознание, литература, философия, история.
1879 г.
Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Основно запознаване с Гьоте.
към текста >>
НАГОРЕ